Анкета

Новини

Капризната красавица - Картината
Брой 26 - Януари - 2009

Много често, когато се чудим какво да подарим по някакъв повод и нищо оригинално не ни хрумва, купуваме картина. Може би, защото  си мислим, че картината е „универсален" подарък. Всъщност картината е много „капризен" елемент от интериора и ако искаме действително да създадем красота и уют, било у близки хора или вкъщи, не е желателно да предприемаме покупка, без да сме научили някои правила.


В повечето случаи купуваме картина, за нас или за подарък, следвайки подобни „правила": защото е произведение на изкуството, т. е. е уникален „продукт"; защото избраната картина, според нас, отразява душата на човека, за когото я купуваме или нашата собствена; защото ни се струва, че голата стена в хола ще се разведри веднага щом закачим прекрасната живопис; или пък, водени от буквализъм, искаме да „оживим" спалнята с картина на голо тяло. Ако искаме домът ни да заприлича на магазин "за подаръци" - шарен и разностилен, то ще го постигнем лесно, уповавайки се на тези „правила".


Всъщност, разсъждавайки изключително синтезирано, в тези „правила", като в повечето легенди и народното творчество, има зрънце истина. Така например е абсолютно вярно, че картините в един дом не трябва да са просто украшения, а да носят неговия дух, да отразяват душите на семейството. Но, за да се постигне, има формули, които могат да ни подскажат какви картини ще ни отразяват най-добре.  


Цената на картината не определя нашата „цена"


В желанието си да изразим своята уникалност, не е необходимо години наред да „храним" прасенцето касичка, за да си купим скъп оригинал. Просто трябва да знаем, че дори и да са репродукции, плакати на известни платна, разпечатки на красиви пейзажи или градска среда, важното е да се поставят на място, където ще се виждат добре. Единични работи се поставят на най-видно място, но така че да са в хармония с другите предмети в стаята. Картините в светли и пастелни тонове създават визуална илюзия за широта на стаята.


В една стилистика с интериора


За дома, решен в класически стил - с мебели от масивна дървесина, копринени тапети, камина и кристали, дизайнерите препоръчват класическата живопис. Библейски и Антични сюжети пък създават усещане за разкош и приемственост на традициите. За минималистичния интериор - ярки авангардни картини. Препоръчително е картината да е в един тон с тапетите. Едрите цветове не са добър фон за картините. А проблемът на обемистите мебели е, че „закриват" картините. За да не се случи това е необходимо да се изберат картини със свежи и смели тонове в близост до тях.


По дрехите посрещат...


Подобно на облеклото при нас, така и рамката на картината трябва да отговаря на нейния „характер". Поговорката за хубавия кон, който се познавал и под скъсан чул, в случая не е удачна. Затова трябва да знаем как да я облечем - платната, рисувани с маслени бои, не се поставят под стъкло. За съвременни картини се препоръчват гладки цветни рамки, а за старинните - резбовани позлатени. Графиките най-често се поставят в паспарту и между две стъкла, закрепени със скоби.


Символизъм, а не буквализъм


Да, вярно е, че картината трябва да е съобразена със стаята, в която ще се окачи, но това не значи - гола жена над семейното ложе. Така например, атмосферата, която носят акварелите и картините, рисувани с пастелни бои, не са подходящи за хола. Усещането на тържественост и приповдигнатост, което трябва да властва в хола, се постига чрез големи ярки платна.


 „Котви" за щастие


Със сигурност ви се е случвало, усещайки някакъв аромат (парфюм), на мига в съзнанието ви да изплуват ясни спомени, или чувайки песен - тя да ви върне, например, на бала ви, заедно с настроението, което сте имали тогава, а жени, на които по време на бременността им се е гадело от определени храни или миризми - за цял живот, когато ги усетят, им прилошава. Тази сетивна памет, запечатваща определени емоции посредством предмети, в психологията се нарича „котва". Когато „котвата" се включи ние се връщаме в състоянието на удоволствие или неудоволствие от първия момент, в който предметът е бил възприет от подсъзнанието ни. Картините също се определят като „котви", пряко свързани с настроението на своя автор, което се предава и на нас. Затова планини, водни пейзажи, сърни и др.  носят спокойствие в дома, а батални сцени, например, агресия.


Какви картини-„котви" да пуснем в стаите?


В хола


Тъй като това е мястото за посрещане на гости, дизайнерите ни съветват картините да са поставени на удобна за „зрителите" височина - на метър и половина от пода. Броят на платната може да е малък, само две-три, но в по-ярки тоналности. Задължително, ако има камина, над нея трябва да има картина.  


В кухнята


Без да бъдем буквалисти, за кухнята натюрмортът е най-подходящ. Не трябва да забравяме факта, че тук е мястото, където се храним, следователно картините не трябва да ни натоварват с излишна символика. Всеки диетолог може да ни изясни защо е толкова важно да не се разсейваме, докато се храним - заради доброто храносмилане и усещането за засищане (когато четем или гледаме телевизия, например, докато се храним, вниманието ни не е насочено в правилната посока и следователно импулсите за ситост пристигат по бавно до мозъка и преяждаме, освен това поглъщаме храната без да я дъвчем достатъчно).


В спалнята


Забравете за портретите и изображенията на голи жени. В мястото за интимност усещането за трети човек е излишно. Тук препоръчителни са спокойни платна със среден размер - пейзажи или авангард в светли тонове и оптимистичен сюжет. Подходящо дизайнерско решение е картината да стане зрително продължение на леглото, ако е над главата.


В детската стая


„Котвите" тук могат да се „пуснат" в света на приказките - чрез картини, изобразяващи положителни герои от книгите за деца. Но, за да създадем самочувствие у мъника, няма по-подходящи картини от тези, нарисувани от него самия, а също и отличия и награди, които е спечелил. 


Според древното Китайско изкуство - Фън Шуй, за подреждане на дома, съобразено с правилната циркулация на енергиите, картините също позволяват да внесете мир и хармония вкъщи. Домът ви ще се превърне в оазис на спокойствието, ако поставите големи картини, обхващащи цялата стена. Посветените в това изкуство казват - независимо дали избирате градинска картина, красива гора или езеро с кристално чисти води, стаята ви ще излъчва спокойствие и ще спомогне да постигнете по-добра яснота на ума. 


И картините се нуждаят от грижа


Обикновено грижата за картините се изразява в почистването им от прах, но и тук си има правила. Така например, маслените платна не трябва да се почистват с мокър парцал и миещи препарати. За тях се използват меки тъкани, най-добре е четка от пера, но съвсем внимателно, за да не ги повредим. За запазване яркостта на цветовете е добре да ги изтривате леко с памучен тампон, потопен в рафинирано ленено масло. За бронзовата част на рамките се препоръчва почистване с рязаната повърхност на кромид лук (звучи странно, но действало безотказно). На всеки шест месеца картината се сваля от стената, за да бъде изчистен гърбът й. При картините под стъкло няма особена поддръжка. Единствено препаратът за почистване не трябва да се пръска директно, а да е предварително нанесен на меката кърпа.


Може би, ако споменем  и факта, че подходящата светлина подчертава картината, „изявявайки" я в съответната обстановка, алегоричното зрънце в статията ще покълне - картината е жив организъм, който се ражда, носи своя индивидуалност, има дом, собствена стая, полагат се грижи за нея. Надявам се, да сме ви помогнали да я опознаете по-добре - „капризната" красавица на вашия интериор, която в него ще „дефилира" не като в магазин „за подаръци", а като в истинска галерия.  


Автор: Силвия Чалъкова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук