Помните училищните години. Колко беше важно кой как изглежда; колко си популярен - дали всички ученици от седми до единайсти клас знаят името ти, или си в неизгодната позиция и дори съучениците от твоя клас да се мръщят, докато се сетят как се казваш; дали си по модата (каквато и да е била тя в момента) или си дегенерат, който упорито отказва да се носи шик. Кой с кого дружи, с кого трябва да се познаваш и кого - да подминеш по коридорите. Ако си сред популярните, първа започваш да се обличаш по модата и налагаш тон; ако си от златната среда, се опитваш да си в крак с нея или поне да не изглеждаш безнадеждно; ако си аутсайдер - е, от там измъкване трудно има, каквото и да правиш.

Аз преминах сравнително безболезнено през гимназията - след седми клас имах шанс да се преместя в ново училище, където никой не ме познаваше - това беше моята възможност от аутсайдер да направя чисто нов старт. Популярна не станах, но и не бях неудачница. Все пак, не мога да кажа, че търсенето на себе си бе лесно.

След няколко години в университета може да се каже, че бях една доволна от себе си човешка единица. С малко, но добри приятели, щастлива от себе си и живота си. Тъкмо нещата се нареждаха добре, внезапно се върнах десет години назад в мелачката на критичното съревнование. Как? Като родих бебе.

Пазарът за майки

Имам няколко близки приятелки, но се оказах първата, станала майка. Те са мили и добри жени, но и най-търпеливият човек почва бавно да позеленява в лицето, ако твърде често слуша истории за наакани памперси и наддадени грамове. Освен това графиците ни вече значително се различаваха - тяхната вечер тепърва започваше, когато аз, рано-рано окапала от умора, се тръшвах да поспя (най-сетне). Най-добрата ми приятелка замина за Германия преди 9 години, но си пишехме почти редовно и се виждахме чат-пат, когато си идваше тук. При едно от идванията й - дъщеря ми вече бе на 2 години - излязохме и се впуснахме в обичайното наваксване коя какво е правила с живота си и какво предстои. Аз я укорих, че не ми е писала отдавна, а тя ме погледна особено и ми каза: „Знаеш ли, ти ми пишеше едни много странни писма, в които разказваше само за кърмене и бебета, не знаех какво да ти отговоря." Почувствах се тъпо, не бях усетила кога съм се превърнала в един от тези родители.

Едновременно с дистанцирането от все още бездетните си приятелки обаче открих, че имам много нови приятели (или поне познати), които изникваха сякаш от нищото. Достатъчно е да приседнеш до някоя майка в парка и за нула време започвате да разменяте истории за раждане, хранене и отглеждане. Като нови майки имаме голяма нужда от съчувствие, разбиране и потупване по рамото. Буквално за дни можеш да намериш тонове нови приятелки с общи интереси - особено ако минеш он-лайн, където общуването изглежда по-лесно и непретенциозно. Колко е приятно да намериш сродна душа, която те разбира!

Но въпреки бързо възникналата дружба се оказва, че нещо тъмно и лошо се прокрадва зад гърба ти. Когато сте всички заедно, сте бели и добри, задружни и подкрепящи се. Но останали насаме, се вижда, че се разделяте на групи и подгрупички с тясно специализирани интереси, които могат да се базират дори на това кой откъде пазарува. Съвсем като в училище, някоя майка може да се окаже обект на обсъждания (нерядко и подигравки), ако детето й носи дрехи втора ръка или не пазарува от правилния магазин. И въпреки че е неоспоримо, че в групите майки можеш да намериш много истински приятели, може да е истинско изпитание за нервите, докато го постигнеш.

И знам, че не съм единствената, която се чувства така. Особено трудно може да е да се опитваш да се впишеш във вече съществуваща група с изградени връзки, където всички се познават и за новодошлите е мъчно да се присъединят. Освен ако не сте от малкото щастливки, които да родят по едно и също време с приятелка, или да се включат в такава група безболезнено още със създаването й, сигурно ви е познато чувството на преценяване, претегляне и сравняване - и евентуално, осъждане.

Има много грешни линии на поведение сред новите майки - дали си облечена твърде модно или съвсем не; дали си на килограмите отпреди раждане или още влачиш бременно тегло плюс още малко отгоре; дали работиш или си стоиш по майчинство у дома; дали пазаруваш от скъпи магазини или ровиш в стоки втора употреба - и много майки не се притесняват да ти кажат къде ти е мястото (или не е).

Естествено ли роди или те оперираха от бебе?

Сериозността на съревнованието коя е по-по-най-майка започва още с първите глътки въздух на бебето - коя е по-по-най-родила. Не една майка е бърчила вежди от досада, докато й обясняват, че ако е била малко по-сериозна и се е понапънала, е щяла да роди нормално (по дяволите всички медицински показатели, природата така е казала!) или обратното - ако е била малко по-умна, нямало е да се мъчи като прабаба си на нивата, а цивилизовано да даде да й отворят корема (по дяволите природата, за какво си имаме медицина?)

Човек може да научи много нови неща за себе си от спор за това, кой метод на раждане е по-добър. От това, че естественото раждане е животинско, примитивно, опасно за бебето и изобщо, нецивилизован начин да изкараш един човек на бял свят, до това, че секциото е глезотия, липса на желание да родиш както природата го е измислила, опасно за бебето и изобщо, нехуманен начин да изкараш един човек на бял свят.

Радвам се, че нямах възможност да попадна в разгара на такъв спор докато бях бременна - имах желание за нормално раждане, имах и показатели за секцио. След операция за заздравяване на ретината отидох да раждам с бележка с йезуитски текст „Не е невъзможно нормално родоразрешение" и съм все така благодарна на гинеколожката на смяна, която ми даде шанс да родя естествено. Струва ми се, че ако една бъдеща майка, която не е много сигурна какво да предпочете, чуе подобен спор, придружен с аргументи, но най-вече със сериозни заяждания, ще си стисне краката и корема и ще откаже да ражда изобщо.

О... кърмачка!

Родили сте по един или друг начин, радвате се на бебето си и изведнъж откривате, че бедите ви тепърва започват. Оказва се, че сред новите майки това, коя как храни, е един от решаващите крайпътни камъни за това как ще погледнат на нея. За някои е белег на социален статус - „Нима нямаме достатъчно пари да купим най-доброто на пазара?" За други - причина за гордост напук на всички останали, които не са го постигнали - „Нима не мога да изхраня едно бебе само от гърдите си?" За трети - стекли се обстоятелства, които понякога ги карат да се оправдават без нужда, независимо дали кърмят или хранят с шише. При всички положения откривате, че заедно с приятелите по интереси намирате и яростни противници на мнението ви.

Кой кърми, кой храни с адаптирано мляко, кой защо кърми и кой защо не кърми се оказват едни от най-жежките теми за дискусии. В тях се хвърлят изключително тежки епитети - от „сектантки" през „жертви на модата" до „незаинтересовани за здравето на бебето си майки". Разменят се откровени обиди и се прилагат доказателства, които понякога са буквално умопомрачаващи. Тези неща, разбира се, се случват предимно он-лайн, където зад измамното чувство на анонимност човек много често казва доста повече, отколкото всъщност мисли. Това, което винаги ме е удивявало е - нима тези жени в реалния живот се хвърлят с обиди и обвинения към роднините и приятелките си, които хранят различно от тях? Да си откровен е едно; да си лишен от такт и здрава мисъл - съвсем друго.

Ядете ли вече...?

Към горното следва да се отнесе и вездесъщото захранване. Кой кога е захранил, а с какво, а колко различни храни яде вече бебето му, се оказва повод за хвалба и гордост. Независимо как - дали купуваш от най-скъпите възможни пюрета и каши на пазара или ги готвиш сама поради свои съображения, дали си захранила рано или по-късно, е възможност „да наковеш канчето" на събеседника и да му покажеш колко ужасно много греши. Вместо споделяне на опит и информация, обмяна на мисли, често темата за захранването е предмет щекотлив и немалко майки в парка отказват да го обсъждат изцяло, за да не влизат в излишни разправии с другите.

„Мога ли да дам на бебето си еди какво си вече?" се радва на голямо внимание - от „Ама как може дори да зададеш подобен въпрос, нелепо е да си го представиш дори, помисли за здравето на детето" до „Разбира се, че може, защо изобщо питаш - аз на моето го дадох още на двадесетия ден и виж как нищо му няма".

Извинете, а дали не е възможно всеки да си гледа в паничката - буквално?

Парите

Но не само това, как храниш, ти позволява да се включиш в дадена клика. Има и други фактори, които не биха позволили да се включиш в коя да е група. Един от тях? Парите. Дори да живееш в престижен квартал, това не стига - можеш да се окажеш изолирана от дадена група майки, ако не носиш бутикови дрехи и не буташ количка, подобна на последно изобретение на НАСА (видът сам говори за парите, които е струвала). Даже да се окажеш включена в такава група, много е вероятно да се чувстваш не на място сред шикозни майки, които ходят на разходка с едно бебе и две бавачки. Притеснително може да е да излизаш по магазините с по-заможна приятелка, която купува с размах по едно боди от всеки наличен цвят и модел, докато ти се чудиш коя от дрехите на разпродажба да избереш, защото знаеш, че не можеш да си позволиш повече, без да разориш семейния бюджет.

Свързано с паричния фактор е откъде се обличаш, откъде пазаруваш за бебето си, дори - в кои заведения сядаш с приятелките си да пиеш кафе. И докато някои по-заможни жени деликатно успяват да не натрапват възможностите си, за други е въпрос от първостепенна важност да пояснят кое откъде е и колко струва; за трети е важно всички да разберат колко са малки финансовите им възможности и жертвите, които правят в тази връзка...

Не ме разбирайте погрешно - различните финансови възможности са в реда на нещата. Кой как ги демонстрира, е друго нещо. Както каза една приятелка: „Седим си ние тука на седянката и кротко си предем. Току някоя скочи и викне, че нейната хурка била марка „Фурла"... немой, мори!" Разделението между майките по този признак изглежда трайно.

Аз сама, с тези две ръце!

Това, дали някой ти помага в отглеждането на бебето, е нещо важно. Ако ти помагат - си инфантилна глезла, която няма от какво да се оплаква; и обратното - ако сама гледаш детето си, си героиня, заслужаваща неръкотворен паметник.

Или пък така: ако споделиш, че сама се справяш с детето си, си хвалипръцко, който иска да се изтъкне без нужда и да натрие носовете на останалите как сам се справя с всичко, а ако имаш кой да помага, е, какво лошо има в това, да не е престъпление, че имаш възможността?

Изберете си сами фаворит.

Лоша работа

Друга гореща област на кликите на майките: кой работи и кой стои у дома по майчинство. Много майки, които избират да останат в майчинство, се чувстват обидени, когато работещи майки изтъкват как работят, правят пари и градят кариера, за да осигурят най-доброто за детето си, докато останалите по цял ден „не правят нищо", може би защото ги мързи.

Работещите майки нерядко също се чувстват обидени - част от тях изобщо не са имали избор дали да се върнат на работа, други са го пожелали сами по различни причини, но и в двата случая е неприятно да чуваш, че предпочиташ да работиш, вместо да се грижиш за детето си и вероятно не си всеотдаен родител, щом правиш така.

Някъде ще е трудно да се присъедините към група майки, ако работите - те се виждат всеки ден, вие вероятно ще ги виждате само през уикенда; те гледат децата си от сутрин до вечер, вие работите през деня. Другаде ще откриете, че се чувствате странно сред група работещи майки, ако вие си стоите у дома. Те разменят истории за офиса, вие можете да предложите само последното постижение на бебето си; те говорят за фирмени партита, вие планирате само семейни вечери.

Всички сме съгласни, че да седиш у дома и да гледаш дете съвсем не е лесна работа, напротив - всеки, който го е правил знае, че най-често в края на деня си като изцеден лимон и даваш мило и драго някой да те отмени поне за пет минути. И всички знаем, че да работиш, а после да се прибереш и да се опиташ да прекараш пълноценно време с детето си (и може би - да подомакинстваш, за да не се превръща къщата в „тук бомба е паднала") е не по-малко трудно и уморително. Била съм и от двете страни, знам какви усилия са нужни. И повечето майки са били също. Защо тогава е това деление и доказване коя е по-добра?

Тази вечер аз съм хубава

О, да, не бих го пропуснала за нищо на света. Външният вид е един от силно определящите фактори за това, дали можете да се впишете в група майки. Когато да си вземеш душ сутрин е постижение, какво остава да си изсушиш косата в човешки вид, а майките около теб са гримирани, фризирани и с маникюр, самочувствието страда. Няма какво да се лъжем - както във всяка една област от нашето общуване, това как изглежда човек е много, много важно.

Ако вашата група се окаже от поддържани майки, скоро може да откриете с изненада, че преди разходка в парка заменяте анцуга с панталон или дънки с ниска талия, оправяте си косата и си слагате пълен боен грим, преди да прекрачите прага.

И обратното - ако по природа сте от жените, които не са свикнали да излизат как да е, може да се почувствате неприятно в кварталната група, където анцугът си е официално облекло да излезеш на кафе, а на жените, които се гримират и преобличат за излизане навън, се гледа като на претенции...

Връщането на формата отпреди раждането може да се превърне в жестоко съревнование сред майките. Въпрос на чест е да си влезеш в дрехите отпреди бременността или даже - с размер по-малко, което да коментираш на всеослушание на останалите, които явно не са си дали този труд.

Външният вид е един от факторите, които служат за най-много приказки зад гърба. Някои майки с болка разбират (или направо им го казват в лицето) как ги коментират от околните пейки - дали е защото не са достатъчно нагласени или защото са прекалено нагласени, няма значение. Някъде може и да изпращат по ума, но не и в кликите на майките.

Да намериш себе си

Как може майките да разчитаме толкова много една на друга за подкрепа и утеха и едновременно с това да действаме така избирателно?  Дали е нещо инстинктивно, което да ни помага да сме по-добре самите ние? Да станеш майка е нещо специално, много красиво, но едновременно с това е време на несигурност, съмнения, опасения и притеснения - подобно на юношеските години. И също като в юношеството, да се превърнеш в майка предразполага към искрени приятелства и голяма язвителност.

Всякакви незначителни неща, наред със сериозните, са от огромно значение, докато се опитваме да намерим себе си в новата си роля на родители. А това търсене може да е трудно и плашещо. Не е чудно, че в такъв несигурен момент сме така склонни да се събираме на диференцирани групи, които по ирония изключват много други жени по различен признак, жени, които споделят най-големите ни надежди и най-страшните ни страхове. Жени, с които вероятно имаме много общи интереси и с които при малко по-различно стекли се обстоятелства бихме могли да станем много близки.

Наистина, бихме могли да минем без най-неприятните нам мнения. Но също така, понякога именно те ни позволяват да се видим отстрани по нов начин. Може би именно така виждаме, че правим правилното нещо и това ни позволява спокойно да посрещнем критиките на другите.

Когато се дипломирате от детството на първото си дете, вероятно вече знаете, че има много различни и еднакво адекватни начини да си майка и да гледаш детето си. И когато това се случи, обикновено заслуга имат както приятелките ви, така и онези майки, които по някаква причина са били неприемливи за вас в различен момент.

Автор: Таня Русева