Няма как да не се омагьосате от някакво странно чувство, когато попаднете на Стадион „Славия" във вторник от 17.15 до 19.30 часа, където се провеждат тренировките на клуба по фигурно пързаляне „Денкова и Стависки".

Там осем деца (по четири момчета и момичета) имат т. нар. „сухи тренировки", водени от Найден Боричев и хореографска тренировка, ръководена от Лили Спасова.  Условията, при които малчуганите тренират и развиват своите умения, не са особено благоприятни. Тъй като времето навън е много топло, тренировките се провеждат вътре в залата, където обаче няма ток, защото се правят икономии. В школата работи величието в този спорт Оксана Подтикова с помощта на двете танцови двойки - Ина Демирева (сестра на Албена Денкова) и Юрий Куракин, и  Лора Семова и Димитър Личев, Христина Василева (национална състезателка при жените), Георги Кенчадзе. Двигателят на това красиво и смело начинание, превърнало се в една истинска школа, е майката на Албена - Силвия Цветанова.

Докато наблюдавах тренировките, изпитвах лекота, дори еуфоричност. Всичко, което Лили Спасова прави и говори, няма как да мине за обикновено, непрофесионално и еднотипно. И трудно може да остане незабелязано. В работата й има стил, оригиналност и чувствителност. Ако я видиш, няма как да не запомниш лицето й - нежно, фино, благородно;  руси коси, хванати на кок и величествена осанка - тази така издаваща външност на всяка балерина, която те кара да я гледаш с уважение и респект, и мъничко да й завиждаш...

Децата повтарят показаните стъпки и движения, като се стремят едновременно да следят отражението на телата си в огледалата и погледа й. От съвместната им работа са минали едва 10 - 11 урока, от които, обаче се забелязва видим напредък, а малчуганите, преобразени от интелигентното й и меко излъчване, се опитват да направят гранд плие или деми плие, или да застанат в правилната позиция. И всичко, за да изглежда накрая на леда много красиво и елегантно. В началото е трудно, изисква се себераздаване, любов, старание и много, много работа..., но като че ли Лили Спасова е успяла да запали искрицата на отдаването, която е нужна и в спорта, и в живота, за да се превърнат те в истински ценности. Защото нейните професионални напътствия звучат като житейски сентенции, лишени от всякаква поза и патетичност, но така необходими за развитието на едно дете - „и да е гадно, и да не е гадно - трябва да го направим, за да вървим напред. Ще издържите! Не е толкова трудно!". А след това им благодари. В замяна на това децата й подаряват вниманието си и невинните си детски погледи, изпълнени с желание и ентусиазъм. Няма по-истинска, по-отговорна и по-прекрасна „сделка" от тази, нали?! А от стените на залата ги наблюдават с усмивка лицата от календарите и постерите на Албена Денкова и Максим Стависки - два бели ангела и двама смущаващо - готини хора, заради които си заслужава да се замислиш дали да имигрираш или не. Позволете на децата си да изживеят плодотворните и ползотворни часове, прекарани в залата, да общуват с добри хора и да имат точно тези фигуристи за идоли!

Всъщност, като че ли Лили Спасова  е от хората, които няма как да не харесаш и заради които си  струва да запишете децата си в клуб „Денкова и Стависки". А там ги очаква още един прекрасен професионалист и педагог - Найден Боричев.

Той е човекът, за когото с лекота мога да напиша, че знае формулата за привличане на детското внимание и е, може би, един от малкото треньори, притежаващи умението да ръководят децата с настроение и с чувство за хумор. Трудно е, изисква усилия и нерви, но едновременно с това е толкова вълнуващо! Найден изглежда като един вечно вдъхновен и интуитивен мъж. Само, когато човек държи своя ум в постоянна будност, той получава желание за работа и вдъхновение. А това може да постигне като се оприличи на дете, постоянно задаващо въпроси. Да, той е такъв - питащ и получаващ; строг и изискващ;  внимателен и даващ; респектиращ, но и много, много добър. Да, той знае какво прави и как да го направи - и, може би, заради това е толкова земен, непринуден и стеснителен като казва, че за успешното протичане на работата му са много важни стремежът на родителите, които водят децата си и желанието, с което малките стъпват в залата. Найден е млад педагог и сигурно това е причината децата да гледат на него като на приятел, като на човек, на когото могат да се доверят и да получат много знания и умения. Той се отнася с нужната отговорност и отношение към работата си. Изглежда смирен и спокоен, но в мига, в който започнат тренировките, сякаш нещо се отприщва у него, сякаш някаква особена и скрита енергия го окриля и той получава ореол - да, ореол от чиста и детска любов, любов като всяка друга, която опиянява, която дава и взима. И така, някак си, като че ли от самосебе си, нещата между треньор и деца се получават- не винаги лесно, не винаги добре, но се случват. Нямам намерение да го обожествявам, а да доловя красотата на небрежното му самочувствие. А то може да помогне на вашите деца. Дори да не станат професионални фигуристи, те ще изградят у себе си дисциплина, отговорност, трудолюбие, постоянност, отношение към хубавата музика и към финеса в красотата на движенията. Бъдете абсолютно уверени, че ако ги запишете в клуба по фигурно пързаляне „Денкова и Стависки", ще постъпите правилно!

Автор: Боряна Петрова