Анкета

Новини

Лека нощ, деца!
Брой 8 - Юли - 2007

Малчуганите изразходват много енергия през деня, натрупват много и различни емоции, преживяват нови неща, тичат, играят и така изразходват сили, които се нуждаят от възстановяване. В такива моменти няма по-добър помощник от здравия и пълноценен сън на вашето дете, а вие сте тези, които може да им го осигурите.


Сънят


Той е важен фактор в живота на хората. Когато спим, ние си почиваме и тялото ни е способно да възстанови енергията, която е изразходвало през деня. След това човек е много по-активен, съсредоточава се по-лесно, а това улеснява и процесите, свързани с мисловната и физическа дейност. В първите месеци от живота човек спи около 16 часа. На две-три годишна възраст сънят намалява на дванадесет часа, за да достигне към петнадесет години обичайните средно осем часа сън при възрастните. При всеки това е различно: някои обичат да спят повече, други по-малко. В това отношение малчовците не правят изключение.


В детството периодът на изграждане на поведението е решаващ. Сънят не прави изключение. По отношение на това някои родители са с по-остарели схващания. Прието е, че бебето спи много - около 16 ч., но някои кърмачета спят по-малко от другите. Обикновено в такива случаи родителите търсят хиляди причини в някаква несъществуваща болест. Други искат детето им да спи толкова, колкото те смятат за необходимо - например, принуждават детето си да заспи веднага, а то иска да чете книжка. Да го правите само защото смятате, че има недостиг на сън, в повечето случаи може да ви донесе неприятности. Затова трябва да направите така, че неразборията в собствените ви навици за сън да не се прехвърля и на детето.


Здравият и пълноценен сън е много важен за децата в процеса на тяхното развитие. Създайте режим, който да бъде съобразен с нуждите и желанията му. Например следобедното спане е много важно, особено за по-малките дечица.


Децата под 3  - годишна възраст се нуждаят от следобедна почивка. При по-големите е достатъчен и 1 час следобедна дрямка, за да могат да са активни, бодри и весели след това. Режимът трябва да се спазва стриктно и всичко да става по едно и също време на деня, да следва един и същ установен ред, т. е.  детето да заспива по същото време, както в детската градина, да се избягват храни и напитки, които биха го превъзбудили и попречили на здравия му сън. Всичко зависи от потребностите му. Ако видите, че се изнервя, просто му помогнете да намери пътя към своето креватче.


Ритуали на лягането


Преходният период от ден към нощ, от време за бодърстване към време за сън заслужава особеното внимание на родителите. Този период се нуждае до голяма степен от контролиране. Трябва да се създадат  ритуали на лягането. Родителите са тези, които създават и възпитават у нас модели на поведение, които по-късно ние предаваме на децата си. Това са действия, които се повтарят всяка вечер и които предхождат лягането.


Затова в повечето семейства миенето на зъбки, обличането на любимата пижама, разказването на приказки, завиването за лека нощ, целувката и пр. са все неща, които подготвят детето за процеса на заспиване. Те са един вид преход от активен живот към пасивен през нощта и осигуряват възможността рожбата ви да се отпусне, да изпита блаженството на топлото легло, а това е предпоставка за добрия сън. Затова, ако то предпочита да чете преди лягане или да послуша някоя любима приказка или история, не му отнемайте това право. Така ще се почувства по-спокойно и сигурно, а вероятността да бъде раздразнително на другия ден е по-малка.


От колко сън и бодърстване има нужда детето зависи не само от неговия темперамент, а и от начина на живот на родителите му. Заради все по-напрегнатото ежедневие, повечето родители не си дават сметка за ограниченията, които налагат понякога върху съня на собствените си деца. Те често следват работния режим на родителите - събуждане към 7 ч., ходене на ясла или на училище. Ако детето е малко, то има право на следобедна почивка - в детската градина следобедният сън е задължителен, а и необходим. Спането от 1 до 3 ч. трябва да се спазва през цялата седмица, включително и през уикендите.


Когато детето е по-голямо, за него денят е по-дълъг. Вечерта то иска да остане с родителите си, да гледа телевизия с тях, да си поиграе или просто да се похвали от някое ново постижение, което е успяло да направи - научило се е да кара по-добре колело, за първи път се е покатерило на някое дърво, запомнило е някое ново стихотворение и т. н. Оставете го да сподели всичко това с вас, но в същото време се опитайте да контролирате нещата като създадете режим, който да бъде спазван.


Ако през седмицата детето не вижда родителите си, през почивните дни то се превръща в обект на особен интерес. По този начин то се опитва да навакса изгубеното време и така да компенсира липсата си на присъствие. Дневният график се запълва - трябва да се отиде на гости, на разходка в парка, да се посети зоологическата градина или да хапнете в някоя сладкарница, напълно забравяйки за следобедния сън, от който вашет съкровище се нуждае. Последствията са едни и същи, защото тогава децата проявяват твърде характерно поведение - търкат очички, нервничат, често плачат за дребни неща, склонни са да се инатят, не слушат и т. н. Всичко това води до напрежение, от което никой няма полза.


През деня децата изживяват нови, вълнуващи и различни неща, с които вече са се сблъскали или тепърва трябва да се сблъскат, т. е. всеки ден те участват в така наречения „процес на опознаване и овладяване на света". Преди да заспят, те трябва да намерят сигурна основа, където да се чувстват спокойни и сигурни, за да си починат от преживените емоции. Когато се събудят сутрин, искат да намерят всичко така, както са го оставили.


Всичко за добрия сън


Много често обстановката в стаята също може да притесни детето и неговият сън да се наруши. Понякога то се чувства по-спокойно, когато вратата е открехната или лампата светната. Това го кара да се чувства по-сигурно, а и улеснява процеса на заспиването. Някои мъничета обичат да се приспиват като слушат разговорите между родителите си или шума от миенето на чинии.


В повечето случаи децата имат любими предмети, без които не могат или не искат да заспят - кукли, плюшени животинчета и други предмети, които превръщат детското креватче в един малък магазин за играчки. Това е тяхното творческо постижение. Детето прави с тях каквото си поиска - гушка ги, захвърля ги, понякога се отнася с тях грубо. Когато се чувства уморено, то ги търси. Тези предмети олицетворяват скъпи на детето хора. Играчката е неговият ангел-пазител, детето се чувства по-сигурно, поражда се асоциация с неща, които са му близки и които са свързани с ежедневието. Поставяйки куклите в леглото си, то иска да е сигурно, че като се събуди утре, ще види татко, мама, баба.


Някои деца проявяват желание да спят при родителите си. Репликата  „Не мога да спя, сънувах нещо страшно!" е зов за помощ. Няма нищо лошо да спи при вас, но е по-добре спалнята ви да не се превръща в обичайното му място за спане. Опитайте се да го убедите в предимствата на собственото му креватче или го преместете, когато заспи. Така на сутринта ще се убеди, че няма нищо страшно.


Дразнителите


Трябва да се съобразяваме с потребностите на нашите деца. След като денят е минал, трябва да се осигури и неговия спокоен финал. Затова вечерно време не трябва да ги натоварваме с дразнители, които биха нарушили почивката. Например една закъсняла игра вечер може да причини свръх емоция и да попречи на заспиването.


Не бива да пренатоварваме и съзнанието им, защото децата възприемат света около тях по много по-различен начин от възрастните. Фантазията и въображението им работят с пълна сила, а един филм, гледан непосредствено преди лягане, може да бъде такъв дразнител. Не бива да се пренебрегва и съдържанието на онези филми, в които насилието и бойните сцени са в повече.


Детските сънища


При децата се срещат два типа сънища: свързани с външни предмети, които са обект на желание и такива, свързани с детските кризи на страх.


Повечето деца до 7  - годишна възраст не помнят съдържанието на лошите си сънища. Обикновено те са предизвикани от несъзнателното желание за справяне с някаква неприключила ситуация - скарване с най-доброто приятелче, неуспешно сдобряване, лошо поведение и т. н. Споменът за преживяното остава „буден" - при по-големите деца под формата на гузна съвест, а при по-малките - с опасението, че ще бъде отхвърлено от близките си. Тези моменти оставят след себе си възбуда и напрегнатост. Детето остава с впечатлението, че дадена ситуация е извън неговия контрол.


Децата между 3 и 9 години често сънуват кошмари - война, чудовища, смърт или просто лоши сънища. Обикновено кошмарите се сънуват в ранните сутрешни часове. Когато детето се събуди, то е в състояние да ги разкаже, а връщането към действителността разсейва страховете му. Избягвайте рязкото събуждане и ако е необходимо, обяснете разликата между съновиденията и действителността.


Чувството на ужас се появява по време на дълбок сън. Детето внезапно сяда, панически вика, плаче, сякаш халюцинира. В повечето случаи то не е будно и за известен период не може да се установи контакт с него, а ако го накарате да ви разкаже, може да възпроизведе само малка част. Успокоява се, когато го погалите или прегърнете, а на следващия ден е забравило нощните си страхове.


Родителите са тези, които възпитават и създават у децата си т. нар. „култура на спане". Те не бива да оставят детето само да измисля начини на „сбогуване" преди сън, а активно да действат и със свои идеи. Прилагайте методи, които носят удоволствие, дори когато се повтарят за хиляден път. Когато детето расте, то все повече започва да разбира, да скъсява, променя или прекратява ритуалите.


Превърнете момента на лягане в приятно изживяване!


 


Автор: Милена Кожухарова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук