Анкета

Новини

Лятото на нашето недоволство или как да се справим с детския ГНЯВ
Брой 47 - Октомври - 2010

Това е най-тъжният гняв на света. Детският. Справедлив или не, той е обект на нашата родителска отговорност. А вие как се справяте с него?


Гневът е неканен гост с лоши обноски. Той ни кара да се срамуваме, да се чувстваме виновни, че сме го пуснали в къщата си. Но не можем просто да го хванем за яката и да го вържем за стола - или да му посочим входната врата и той просто да си тръгне. Има неща, които тябва да научим за него. Гневът си има своите тайни и слаби места...


Гневът не обича чистия въздух - ОТВОРЕТЕ ШИРОКО ПРОЗОРЦИТЕ и пуснете светлината у дома! Нека вашето разстроено дете да не се чувства като главен герой в среднощен трилър.


Личицето на вашето дете е вече добре осветено... ДАЛИ НЕ ПРОПУСКАТЕ НЕЩО? Сигурни ли сте, че знаете истинската причина за нахлулия в него гняв? Опитайте се да я намерите. Ако то не може да говори, защото гневът го задушава, дайте на детето бял лист, на който да нарисува това, което го е ядосало. Ще бъдете изненадани колко неподозирани от вас детайли ще изскочат в детската рисунка!


Покажете му, че разбирате гнева, но не и причината за него. ДАЙТЕ МУ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ОБЯСНИ И С ДУМИЧКИ. Опитайте се да не бъдете враждебни - така имате значително по-голям шанс да го предразположите. Не стойте надвесени над детето - така автоматично се поставяте в позицията на доминираща личност. Клекнете до него и го попитайте какво става. Във ВАШИЯ ГЛАС в никакъв случай не трябва да се усеща гняв или раздразнение, защото те ще го блокират и затворят за вас. Сериозност, сдържаност, желание за комуникация, загриженост, готовност за действия - това трябва да усеща детето ви от ваша страна.


Покажете, че наистина се вълнувате от това, което то преживява. Реплики от типа: „ВИЖДАМ, ЧЕ СИ МНОГО ЯДОСАН" И „СИГУРНО НЕ ТИ Е ЛЕКО" наистина помагат и са добро начало на разговора между вас и детето.


Запомнете - НЕКОНТРОЛИРАНИЯТ ГНЯВ Е МОДЕЛ ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ. Ако човек не се научи още от дете да се справя с него, проблемите в общуването му като възрастен ще са сериозни и все по-трудно преодолими.


НЕ ОБВИНЯВАЙТЕ детето, че се е разгневило - дайте му да разбере, че гневът не е лесен за преодоляване, че това изисква не малка отговорност. Иска се и помощ от близките хора. Още с първите си по-сериозни изблици на гняв, детето трябва да усети, че до себе си има разумен, разбиращ и справедлив възрастен. Така половината работа по овладяването на детския гняв е свършена. Другата половина обаче остава в неговите собствени ръце - и е нужно то да осъзнава това. Не всеки проблем - особено този с гневенето, може да бъде разрешаван само от мама.


Ако детето е малко, можете да му позовлите да повика ТРЕТИ УЧАСТНИК В РАЗГОВОРА ви - Мечо, например. Нека обясни и на пухчото, защо е ядосан - а Мечо на свой ред ще го разбере, като истински приятел. След като гневът поотмине, пуснете любимата песничка на Мечо и Малчо, направете нещо, което обичате - разходка в парка, „плуване" във ваната, четене на любимата книжка или гледане на хубаво детско филмче.


Ако в крайна сметка установите, че източникът на гнева сте вие - както често става, поискайте прошка. ДЕТЕТО ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИ ДА ПРОЩАВА, а ние - да признаваме грешките си като родители. Ако пък обектът на гнева е другаде и мъникът ви просто не може да овладее емоциите си, оставете ги да преминат. Когато пламъкът на недоволството угасне, напомнете за гневния изблик и отново си поговорете за случилото се. Винаги вземайте изводите и поуките от неприятните случки, КОГАТО ГНЕВЪТ СИ Е ОТИШЪЛ. Разстроено, детето не може да възприема морал. А нима и ние не сме малки деца в своя гняв?


Да не пропуснем още нещо важно за детския гняв: каквото и да иска мъникът от нас, не бива да го изпълняваме, докато гневът вилнее. Защото така на практика казваме: „Всеки път, когато искаш нещо и мама „не дава", легни на земята, размахвай с ръчички, реви, колкото глас имаш - и ще го получиш!". Достатъчно е да „удържим" първите 5-6 пъти. След това просто няма да се налага да доказваме твърдостта си. Детето ще повилнее малко, но скоро ще му мине и вече можем да започнем „да преговаряме" спокойно на масата...


Съветвам ви също да избягвате въвеждането на „трети герои" в схемата на гнева. Въпреки че някои педагози съветват гневът да бъде описан на детето като „МАЛКОТО ДЯВОЛЧЕ", което то самó е позволило да влезе в главичката - и съответно може да изгони, това, струва ми се, е малко крайно и предразполагащо към психопатии. Особено за деца с буйно въображение (а повечето малчугани са тъкмо такива), този подход като че ли не е най-верният.


Защо просто детето не научи, че гневенето е естествено човешко състояние. Че всички се ядосват. Само по себе си чувството на гняв не е фатално. Лошо е само, когато го вземем прекалено насериозно. А може би на гнева не бива да се обръща чак такова внимание? ПУСКАШ ГО ДА МИНЕ - И ЗАМИНЕ!


Когато с детето се говори за гнева, трябва да се обърне внимание върху нещо важно. ГНЕВЪТ НАРАНЯВА. Когато се гневи, малкият - и големият човек сам наранява себе си. Защото гневът боли - като игличката, с която лелята при Чичо Доктор боцка пръстчето. Затова когато Малчо се ядоса, просто трябва да пусне яда да си иде по-бързо, за да не бъде никой наранен... Нараняват юмручетата, лошите думички, дори сълзичките.


ТРУДНО Е наистина да възпитаме отговорен към емоционалните си изблици човек. Индивид, който не таи и не крие дълбоко в себе си чувствата си, но и такъв, който е достатъчно дисциплиниран, за да ги овладее. Личност, която не смята, че „целият свят" е длъжен да стои на крака около него и да му ръкопляска или да трепери в отговор на неговия „СВЕЩЕН ГНЯВ". Границата е наистина тънка.


Деликатен е и моментът с развиването на ЧУВСТВО ЗА ВИНА. Ако родителят по някакъв начин внуши на детето, че гневът е нещо ужасно, то може да заживее с чувство на срам от собствените емоции и ДА ОБЪРНЕ ГНЕВА КЪМ СЕБЕ СИ. Ето как тази емоция може да прерасне в АВТОАГРЕСИЯ.


Не бива да се забравя и това, че за детето родителите сме МОДЕЛ ЗА СПРАВЯНЕ С ГНЕВА. Как да го научим да се владее, когато самите ние се държим КАТО БУЙНА РЕКА, чиито води се пенят безобразно и излизат от коритото, удавяйки всичко по пътя си? Често в своя гняв нараняваме самочувствието и достойнството на детето си. Американският психиатър д-р Рос Кембъл съветва родителите: „КОГАТО СТЕ С ДЕТЕТО СИ И СЕ СЛУЧИ НЕЩО, КОЕТО ПРЕДИЗВИКА ВАШИЯ ГНЯВ, КАК БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ ДЪРЖИТЕ? АКО МОЖЕТЕ ДА РЕАГИРАТЕ В РАМКИТЕ НА ТЕЗИ ТРИ ДУМИ - ТВЪРДО, НО ДОБРОНАМЕРЕНО - ЩЕ СЕ СПРАВИТЕ ЧУДЕСНО.". * Откъсът е от книгата на д-р Кембъл „Деца в опасност".


Но кое всъщност кара неканеният гост - Гнева, да влезе в дома ни с взлом?


ПРИЧИНИ ЗА ГНЕВА могат да бъдат ревността, чувството на безсилие, болката, насъбралото се напрежение. Със сигурност всяко от тези чувства си има своето основание. Когато осъзнаете това, вие сте много близо до добрия изход от конфликта с Малкия човек. Факт, отдавна доказан от психолозите - КОНФЛИКТИТЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ГРАДИВНи, а не задължително опустошителни и разделящи хората. Това зависи от нашата способност като родители да разрешаваме проблема без обичайната гарнитура от обилни попръжни, кисели викове и пресолени обиди, за които после винаги съжаляваме...


Ето как неусетно се доближихме до края на този материал - а ТОЙ Е ПАРАДОКСАЛЕН: - Детският гняв може да е чудна възможност да се сближим повече с децата си.


Да не подценяваме възможностите си!


 


Автор: Надя Йончева


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук