Анкета

Новини

МОЯТА ДУЛА
Брой 85 - Декември - 2013

Моля, представи се.


Казвам се Лидия Тенева от Сливен. С моя съпруг имаме 3 прекрасни деца на 11, на 8 и на 2 г. Те са невероятно благословение в живота ни!


Защо стана дула?


Връщайки се назад в моя живот, виждам как винаги ме е вълнувало раждането на дете. Все се въртях покрай бебета, а когато пораснах, започнаха да ме вълнуват и бременните. Никога няма да забравя как най-добрата ми приятелка се обади, че отива в болницата, защото има болки и ще ражда. Не знам защо, но веднага отидох при нея. Инстинктивно ми дойде, че тя има нужда да не бъде сама. Още ми е пред очите как се разхождахме в коридора и спирахме на всяка контракция. Когато родих първото си дете, желанието ми да помагам на бременните и младите майки още повече се засили в мен.


За професията дула научих първо от телевизията, после се порових в интернет и колкото повече четях, толкова повече си мислех, че това е точно за мен. Бях убедена, че това е, което искам да правя. За мен дулата беше професия, която съчетаваше работа и удоволствие. Точно тогава предстоеше обучение за дули. Веднага се записах.


По време на обучението продължих да се вдъхновявам. Исках да науча повече и повече. Започнах да си обяснявам много неща, които ми се бяха случили по време на моите раждания. Разбрах, че имаме права като родилки. Съжалявах, че не съм ги знаела за себе си, но се радвах, че ще мога да помогна на тези, които сега ще стават майки, да имат удовлетворяващо раждане, да се чувстват сигурни и подкрепени и да вземат информирано решение.


Според мен всяка жена заслужава да бъде подкрепена по време на раждането. Дали това ще бъде дула и/или съпруг или близка приятелка, е решение на бъдещата майка. Не е необходимо да избира между дула, съпруг или друг близък. Може да има всеки от тях, ако болницата го позволява, разбира се. Но предимството да имаш и дула до себе си е, че тя е преминала специално обучение и има знания за раждането, прилага техники, които да помогнат раждането да напредва, болката да е по-поносима, подкрепя емоционално. Нейната отговорност е да удовлетвори родилката.


Какви обучения си преминала? Сертифицирана ли си и в коя организация?


Преминала съм всички стъпки от обучението за сертификация на дула и имам издаден сертификат от Еuropean Perinatal School.


Какви са отношенията ти с медицинския персонал? Как те приемат те?


До сега съм била в сливенска и в бургаска болница. Винаги можеш да усетиш кога даден човек е отворен за теб и кога е резервиран. До сега не съм имала проблеми с персонала. Дори ми се случи акушерките да дойдат и да говорят с мен за професията дула, колко полезно намират нашето присъствие, особено в моменти, когато има повече родилки. На едното раждане лекарят беше доста предубеден по отношение на моето присъствие и през цялото време усещах, че съм под лупа, сякаш очакваше всеки момент да го атакувам. Но всичко мина много спокойно, макар нещата да не се развиха по план, и смятам, че това раждане беше показателно за него, че дулата не е враг на медицинския персонал.


На кой етап от раждането подкрепяш жената?


От самото начало, от първите контракции. Според ситуацията решаваме дали да отидем направо в болницата, или аз да отида у тях, или да сме навън. Но от самото начало сме в непрекъснат контакт.


Как се съчетава твоята работа с присъствието на партньора?


Партньорът няма как да бъде заменен. Неговата подкрепа, любящото докосване са много полезни по време на раждането. Не мисля, че аз бих могла да стимулирам производството на окситоцин, както бъдещият татко (смее се). С него можем да бъдем чудесен екип и да се допълваме в подкрепата си към родилката.


Колко срещи имаш с жената/двойката преди раждането и колко след това? Какво обсъждате на тези срещи?


Имаме 3-4 срещи. Първото, което правя, е да опозная жената/двойката, да науча какви са нейните очаквания от предстоящото раждане, как си го представя, какво харесва и не харесва, какво очаква от мен, как си представя моята подкрепа. Ако е имала предишно раждане, как е минало, има ли нещо, което не би желала да се повтаря. Говорим за страховете й, ако има такива, за всичко, което я вълнува. Правим план за раждане, обсъждаме го с гинеколога й.


След раждането задължително ги посещавам и нося по едно специално писмо за майката и за бебето.  При нужда винаги могат да ми се обадят и да им бъда полезна с каквото мога.


В случай че не успееш да присъстваш на раждането (поради внезапни, неочаквани обстоятелства), има ли друга дула, която те замества?


За момента нямам други колежки в моя град. Но имам колежка в Айтос, с която сме говорили да си бъдем резерва една на друга. Обръщала съм се и към колежка от Варна. 


Какво мислиш за използването на медикаментозни методи за обезболяване?


Мисля, че трябва да се използват при необходимост. Жената трябва да е добре запозната с плюсовете и минусите от тяхното приложение. Има случаи, в които е препоръчително да се използват. Пени Симкин казва в една от книгите си, че когато една жена дава индикации, че започва да страда и интензивната емоционална и физическа подкрепа не помага, вероятно тази родилка е кандидат за медикаментозно обезболяване.


Кои техники според теб най-много помагат за облекчаване на усещанията по време на раждането?


Няма универсални техники, всичко е много индивидуално. Може би спокойствието, насърчението, да бъдеш положителен - това са нещата, които влияят добре на всяка жена.


На колко раждания си подкрепяла жените?


До момента 3 са вече факт. Следващото се очаква другия месец. Мога да придружавам жени не само от Сливен, но и от другите градове наоколо.


Разкажи ни интересен случай от твоята практика?


Всяко раждане е интересно, специално и уникално. Едно от ражданията трябваше да бъде нормално, но премина към секцио.


Най-трудното беше да вдъхна доверие на майката, че това не е провал, че ще се получи връзката между нея и бебето.


Интервюто взе: Надежда Ножарова


Снимки: Личен архив


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук