Анкета

Новини

МОЯТ ГИНЕКОЛОГ
Брой 85 - Декември - 2013

Д-р Добринка Петрова освен позната на редица бременни и вече горди мами, е известна в Пловдив и с една от най-тежките гинекологични операции, когато успяват да спасят матката на жена, която иска отново да има дете.


Д-р Петрова е завършила медицина в Тракийския университет - Стара Загора. Има специализация по Акушерство и гинекология в едноименната клиника към УМБАЛ "Св. Георги" - Пловдив.


Работи в „Мед Лайн Клиник" - Пловдив.


 


Какво показват първите шест месеца на тази година - има ли повече бебета в сравнение с миналата? Специализирала сте в Германия. Какво ви даде немската школа?


В професионалния си път до момента винаги съм вярвала и продължвам да вярвам, че за да бъдеш добър специалист и професионалист в областта си и най-вече да предлагаш на пациентите възможно най-добрата за тях медицинска грижа, трябва да бъдеш жаден за нови знания и да не преставаш да търсиш начини за професионално усъвършенстване. Затова, когато ми бе предложена възможността да работя в Германия като акушер-гинеколог, не се поколебах да приема и да замина, получавайки възможността да се докосна и усвоя практически умения и знания, широко застъпени в немската медицинска доктрина. Ежедневният ми контакт с пациенти, работата с медицинска апаратура за диагностика от последно поколение и новаторските медицински практики в областта на акушерството и гинекологията, които усвоих при съвместната ми работа с немските ми колеги, силно повлияха професионалното ми изграждане като специалист.


 


Много ли са различията с българските стандарти и наложената практика?


Не бих ги нарекла различия, а по-скоро специфики. Българската медицинска наука и практика са се развили благодарение на неуморния труд и всеотдайността на множество български лекари, които с уменията и знанията си не отстъпват по нищо на чуждестранните си колеги. Различията се проявяват може би от условията, в които лекарите практикуват или по-точно се опитват да предоставят най-доброто за своите паценти лечение. Съществен фактор за развитието на по-добра медицинска грижа е и нивото на наличните медицински технологии и апаратура, които подпомагат лекаря в неговата работа, т.е. разликата в технологичното ниво на внедрената медицинска техника и апаратура неминуемо дава отражение и върху цялостната предоставяна медицинска грижа.


 


Често срещана практика ли е в днешно време бащата да присъства на раждането, или мъжката половинка все още не е подготвена за това преживяване?


Да, в повечето случаи бащите избират да не присъстват на самото раждане, но това не бих могла да го отдам на конкретна тенденция, чието засилване или отслабване можем да отчетем и очакваме, а по-скоро на личен избор, който всеки прави според своите съображения. 


 


Можете ли да си представите наблюдението на една бременност днес без апаратурата, без съвременните методи за скрининг и наблюдение?


Истината е, че деца са се раждали и се раждат по света и без прилагане на специализирани методи за скрининг и наблюдение, но вярвам, че една от целите на медицината и на нас, лекарите, в частност е въз основа на опита ни, на опита на колегите ни, на цялото медицинско научно познание да се опитваме да разиваме и полагаме за пациентите си по-специализирана и всеобхватна медицинска грижа. Това е и стремежъг, който е способствал развитието на акушерството и гинегологията до вида им, който познаваме към момента - специализирана медицинска апаратура, най-съвременни методи за скрининг и наблюдение. И всичко това с една - единствена цел: да осигурим оптималните условия за безпрепятствена и безпроблемна поява на нов живот с оглед живота и здравето на майката и новороденото.


 


До каква степен сте готова да се съобразите с изискванията на бременната и да приемете нейните желания?


В практика си акцентирам върху активната комуникация с моите пациентки. Държа да бъдат информирани за всеки етап от тяхното лечение/наблюдение, възможните начини за подход при лечението. Наблюдението на една бременност е продължителен процес, в рамките на който се стремя да изградя с бременните отношения на доверие, за да бъдат спокойни за своето здраве и за това на своето дете. Като техен лекар им препоръчвам възможно най-добрите методи за лечение и наблюдение по време на следене на бремеността с оглед на индивидуалното състояние на всяка пациентка. Разбира се, съобразявам се и с желанията и предпочитанията на всяка пациентка, но дотолкова, доколкото тяхната реализиация е съвместима с предписания, съобразно както нейното здравословно състояние, така и на детето.


 


Трябва ли да има пределна възраст за зачеване?


Смятам, че това е въпрос на личен избор и преценка. Ние, лекарите, можем само да посъветваме пациентката съобразно здравословното й състояние за евентуални рискове за зачеване в напреднала възраст.


 


Трудно ли е човек да изгради добро име в медицинската сфера?


Това е въпрос на много усилен труд, старание, постоянство... и страст към професията. Ако човек се усеща призван да помага на хората, той няма да усеща нито умората от напрегнатия ден, от безсънните нощи, нито усилията, които всекидневно полага. Най-важното за него ще си остане да помогне на пациента, потърсил помощ. А що се отнася до това да изградиш добро име в медицинската сфера, ако усещаш и вършиш работата си като призвание, това няма да остане незабелязано от околните.


 


КАРЕ


Без какво не може един акушер-гинеколог?


Без радостта в очите на родителите, зърнали за първи път рожбата си, без благодарността в очите и топлината в гласа на пациент, на когото е помогнал...


 


Какво бихте казали на младите специализанти във вашата сфера?


Да работят усилено. Да не се отказват от мечтата си да станат акушер-гинеколози независимо от трудностите, с които ще се сблъскат по пътя си. Да не спират да са жадни за нови познания и умения в областта си и да бъдат търпеливи, тъй като да станеш акушер-гинеколог е по-лесно от това да станеш добър акушер-гинеколог.


 


А доколко има значение кой е учителят (доколкото знам, за вас това е покойният проф. Милчев)?


Учителят е този, който те въвежда в познанието, който те окуражава при първите ти стъпки и насърчава при първите неуспехи, защото знае, че както при децата, които се учат да проходят, в началото трябва да пребориш страха от падането. Учителят е този, който ти дава не само професионални знания и умения, за да станеш добър специалист, а понякога и такива, които да те научат да бъдеш и малко по-добър човек. Смея да твърдя, че в лицето на покойния и дълбоко уважаван от мен проф. Милчев имах щастието да открия този учител.


 


Горещият стол не само сега, а и при всички правителства е именно креслото на здравния министър. Искало ли ви се е някога да управлявате тази институция и защо?


Не, защото е въпрос на приоритети. Постът на здравния министър е  позиция, от която може да се свърши много в посока подобряване на живота на хората чрез осигуряване на по-добро здравеопазване. Смятам, че има достатъчно добре подготвени специалисти с медицински и административен опит и капацитет, които имат потенциала да заемат този пост. Моето желание винаги е било да помагам на хората като лекар. Не бих могла да си представя работата си, ежедневието си далеч от своите пациенти.
Интервюто взе Димитрина Пандурова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук