Толкова много "контри" (vs.) натворихме през последните години в сп. "Кенгуру" (баба - детегледачка, стара мома - майка, майки - бащи и пр. и пр.), че чак ни е чудно как пропуснахме най-радикалното противопоставяне - извън полето на политиката и спорта, разбира се - това между РОДИТЕЛИ и УЧИТЕЛИ.

В "любовни" взаимоотношения с възпитателите на децата ни, назначени от държавата, встъпваме още от яслата или детската градина. И колкото по-рано се случи това, толкова повече са сърдечните разриви, сърцераздирателните реплики и спиращите сърцето речеви послания (включително нецензурни такива). Историята помни не един и два случая на класическа борба и други спортни дисциплини в спора за възпитанието на детето. При това играта поразително напомня изявите на националния ни отбор по футбол. Но да разгледаме различните гледни точки, пък да видим - кой крив, кой прав и кой ще спечели играта, ама

ПРЕЗ КРИВ МАКАРОН

ГОСПОЖАТА ПРЕВЪЗПИТАВА ДЕТЕТО. КАК ДА ОТНЕМЕМ ТОПКАТА И ДА Й ВКАРАМЕ ГОЛ?

Вариант 1. Оплакваме се на директорката и търсим помощ и съдействие от нея.

- Директорката е в комбина с "Госпожата"; в момента е ангажирана със спане /гледане на сериал/споделяне на готварски рецепти/флирт с градинаря.

+Директорката, като най-висша в йерархията, внася ред и спорът между страните се прекратява. Детето е щастливо и продължава необезпокоявано да върши своите „геройски бели", а възпитателката рови в чантата си за валериан.

Вариант 2. Изпровождаме по-силната си половинка на "делова среща".

- Срещата може да се окаже не особено делова.

+ Таткото се изпъчва на мерцедес-камион и респектира директорката (в областта на Малкия мозък, право в центъра на страха).

Вариант 3. Предприемаме класическата тактика на подкупа.

- Може би сме надценили възможностите си?

+ Кой каза, че не обича класическия аромат на "Chanel 5"? Във всеки случай, не и "Госпожата".

Дотук добре. Имаме и плюсовете, и минусите. Но в тази аритметика винаги има и един ето такъв знак - ∞. Това означава, че усилията в посока

ПРЕВЪЗПИТАВАНЕ НА ВЪЗПИТАТЕЛКАТА

са винаги с относителен знак. Защото, струва ми се, не бива да забравяме най-важния участник в спора. А той нерядко остава в сянка, докато идеологическите противоречия между Родителите и "Госпожата" вземат своята първа жертва - Детето.

Загрижени за "доброто на детето", ние често сме недалновидни. Така пренебрегваме задачата си

ДА ИГРАЕМ В ПАРТИЯ

с възпитателката/учителката, която, в крайна сметка, прекарва с наследника ни повече време, отколкото ние. Защо е важно това ли? Ами пише го със златни букви на парламента ни - а в нашето Народно събрание (изненада!) не всичко е менте: "Съединението прави силата".

А сила ще е нужна - защото мъникът расте:

- И НА ВИСОЧИНА, И НА ИНАТ.

В крайна сметка, когато явно заставаме срещу възпитателката му, ние подронваме авторитета й. Така, ако утре тя предприеме разумни възпитателни мерки, те ще бъдат автоматично отхвърлени от детето - та нали "Госпожата", е от "лошите"! Върви после обяснявай, че сега тя е правата...

Затова, съветват по-опитните и калени в битки родители, не преставайте да се противите, когато възпитателните мерки в детската ясла, градина или в училище ви се сторят неразумни, нелогични или безнадеждно остарели. Но не правете това пред детето. Не давайте отрицателни оценки за "Госпожата" и не коментирайте взаимоотношенията си с нея.

БЪДЕТЕ ПРЕДПАЗЛИВИ,

когато давате оценки на работата в детското/учебното заведение и ако мъникът ви се оплаква от възпитателните мерки, опитайте се първо да го успокоите. Поискайте да ви разкаже всичко спокойно и подробно. Не бързайте - покажете му, че разполага с цялото ви внимание. Когато свърши, кажете, че разбирате защо Малчо се чувства зле, но може би трябва да бъде по-внимателен към съветите на "Госпожата". Защото на нея това й е работата - тя знае как малките деца да растат най-добре. Сигурно не й е лесно с толкова много дечурлига, но мама и тате още утре ще поговорят с нея, за да се уверят, че всичко ще е наред. С това разговорът трябва да приключи. Първият разговор.

Следва

СЪЩИНСКАТА ЧАСТ ОТ ИГРАТА.

На следващия ден, точно както са обещали на детето, родителите разговарят с възпитателката/учителката. Те изясняват точно какъв е бил конфликтът, как е възникнал и защо. Възможно е да открият нередност у "Госпожата". В този случай родителите трябва ясно да представят своята гледна точка и очакванията си към нея.

Но нерядко майката и таткото може и да останат неприятно изненадани - когато вината се окаже у собствения им наследник. Историята, която той е описал с просълзени очи, може и да се окаже... лъжа. В този случай, когато се приберете у дома и приключите с обичайните си домашни задачи, седнете заедно в спокойна обстановка и попитайте мъника как е минал денят му. С делови тон (не прекалено строг, но не и разнежен) му съобщете, че сте спазили обещанието си и сте разговаряли с "Госпожата".

ТУК ИДВА КУЦАТА ЧАСТ:

Кажете, че ви е малко неприятно да го кажете, но с татко мислите, че в този случай грешката е у Малчо. В това няма нищо страшно - на всеки се случва да сгреши. Хубавото е, че от грешките си човек може да се поучи: "И точно сега можем заедно да помислим как това повече да не се случва" - така родителят

ОТВАРЯ ВРАТИЧКА:

проблем може и да има, но той ще бъде решен - "Ние всички заедно можем да успеем".

Проблемите не бива да се отричат, нито да бъдат подминавани с лекомислена или пренебрежителна усмивка. Във всеки случай, нещата не трябва да изглеждат като "на живот и смърт" - така мъникът само допълнително се невротизира. А в случая с неспокойното дете казусът РОДИТЕЛ VS. ВЪЗПИТАТЕЛ е предварително изгубен. Всъщност, губят всички.

ПОМНЕТЕ:

По-вероятно е да спечелите от телевизионна игра на думи, отколкото да наддумате "Госпожата". Ако усещате, че взаимоотношенията се изострят и ситуацията става болезнена за всички - сменете възпитателя! Едва ако ситуацията се повтори, ще имате сериозен повод да мислите, че проблемът може да е във вашето дете.

Автор: Надя Йончева