Анкета

Новини

Малките клюкарчета
Брой 79 - Юни - 2013

„Искам да ви кажа, че Иван удари Ева, а Митко не си изяде супата на обяд." Едва ли има родител или възрастен, попаднал в детска компания, който да не е бил въвлечен в тези „малки тайни". Сякаш винаги има няколко деца, които стриктно следят дали връстниците им спазват установените правила. Ако някой от тях се осмели да ги наруши, то веднага бива докладван на когото трябва.


Защо детето ни се превръща в доносник?


В търсене на близост...


Овладявайки речта, децата се стремят да общуват все повече. Разговорите с мама, татко или госпожата в училище придобиват особена важност. Малчуганите бързо се научават, че говоренето  е нещо, което привлича вниманието на „големите" и се явява добра възможност за сближаване с тях.  Паралелно с това добиват усещане за норми и правила на държание сред другите. Не им е трудно да разберат, че удрянето на връстници, лъжата, неизяденият обяд, чупенето на играчки и пр. е нещо неприемливо от страна на възрастните и съответно значимо за тях. Ето защо много от децата следят за появата на подобни ситуации и бързат да докладват, очаквайки поощрение, награда или емоционална близост. Добре е да знаете, че с това си поведение детето цели вашето приемане като на равен с равен. Ако се заслушате в интонацията, с която то ви говори за белите на другите,  неизбежно изниква представата за друг възрастен.


Емоционалното споделяне.


Децата са си деца. Импулсивни и доверчиви, малчуганите използват всяка ситуация, за да ви споделят своите вълнения. Много от тях са силно впечатлени от детето, което е счупило играчката на Мария, или от Тони, който е нарекъл с обидна дума госпожата. Неслучайно вниманието им е привлечено от подобен род постъпки. Именно те са носител на емоции, които детето бърза да сподели с вас, търсейки вашата оценка в коментара ви. По този начин детето успява да се предпази, като предварително се осведомява как бихте реагирали, ако то е на мястото на главния герой. Стремежът на малчуганите да не разочароват мама и татко е много силен, особено когато започнат да посещават училище. 


Безпокойство и несигурност.


Децата неволно стават свидетели на различни ситуации, в които доброто поведение и добронамереността са заменени с неприятни взаимоотношения и обиди. Това поражда у тях безпокойство и съмнения относно знанието как е добре да се постъпи в сходни моменти. Ето защо често бързат да споделят своите наблюдения, търсейки затвърждаване на възпитаните у тях ценности. Има деца, които си измислят чудновати истории за техни другарчета, вършещи всевъзможни пакости. Всъщност това е плод на техните тревожни фантазии, касаещи несигурността им относно различни постъпки, за които нямат логично обяснение.


Виж ме!


В голяма част от случките, за които малчуганите разказват, ясно личи концепцията: „Виж колко са лоши другите деца, а аз как добре се справям!". Подобен тип „клюкарстване" може да бъде сигнал, че детето има нужда от повече поощряване и отчитане на добрите му постъпки, постижения и желания. Контрастните примери, за които то говори, са провокирани от потребността му да чуе „Браво на теб!", „Гордея се с постъпката ти!", „Ти си добро дете.". Това е типично поведение на деца, които имат братче или сестриче, с което се съревновават за одобрението на мама и татко. Как да реагирате? Преди всичко се опитайте да разберете причините, които стоят зад този вид споделяне. Слушайте внимателно своето дете и се замислете за сходни ситуации, вълнували детето ви през последните дни.  Повечето деца имат богата фантазия и са склонни да измислят всевъзможни случки.


Помислете каква е функцията на това поведение.


Отговорете си на въпросите: Как очаква детето ми да реагирам? Може би иска да се превърна в негов съюзник или да му разясня случилото се? А може просто да има нужда да си поговорим? Дали е объркано от това, което е видяло у другите? Възможно ли е да се чуди кое е правилно и кое не е?


Невинаги е възможно бързо да намерите отговор на тези въпроси. Понякога са нужни време и по-дълбок поглед върху цялостното поведение на детето и в частност върху отношенията му с връстниците.


Винаги коментирайте ситуацията, за която детето споделя, а не децата, за които говори! Възможно е детето ви да е ядосано на някое другарче или да се съревновава с друго дете. Това са нормални детски взаимоотношения. Поговорете за случилото се, обяснете на мъничето, че „да чупиш играчките на другите не е хубаво, но ние не знаем какво се е случило с Иво преди това". По този начин детето ви ще се научи, че не бива да съди прибързано другите. Покажете му, че не ви вълнуват имената на децата, а случките между тях.


Ако детето ви е силно развълнувано и постоянно разказва една и съща история, бихте могли да я разиграете театрално вкъщи. Изберете си играчки, направете си сцена и поканете всички у дома да се включат. Ще имате възможност да се забавлявате, но и да вникнете в преживяванията на вашето дете. Този вид игра се харесва много на малчуганите. Нека те бъдат сценаристи, оставете ги да изберат и своята роля. Попитайте го за ролите на останалите участници. Това ще ви даде възможност да погледнете случилото се през детските очи и да доловите притесненията около ситуацията.


Не забранявайте „клюкарстването"! За повечето деца това е проява на способността да се доверяваш. Забраната да споделя с вас мислите си, пък били те и такива, може да доведе до отдалечаване и влошаване на отношенията между вас. Това не означава, че не може да изразите възмущението си от подобен тип доносничество.


Нека просто детето знае, че не одобрявате постоянното говорене по адрес на останалите.


Бъдещи тенденции.


Има две основни тенденции, в които може да се разглежда порастващото дете, обичащо да клюкари. И двете зависят изцяло от отношението на нас, възрастните. Най-добре би било, ако желанието да „портиш" другите, отшуми с времето и бъде заменено от пълноценно коментиране на въпросните ситуации. Насърчавайте детето си да споделя и обсъждайте заедно различни случки. По този начин ще съградите у него спокойствието, че каквото и да се случи, вие винаги ще му помогнете. Това би се отразило в цялостното отношение на детето към общуването с другите и толерантното му отношение към пакостниците. В противен случай е възможно хлапето ви да бъде отбягвано от другите деца. Притеснението, че „някой ни следи и веднага ще издаде тайните ни", е част от естественото детско желание да игнорира въпросния доносник.


Израствайки като аутсайдери, много мъници генерират агресия, която е възможно да се отрази сериозно върху развитието им. Ето защо е важно да не подминаваме безучастно потребността на децата да говорят за другите и да търсят оценка за тяхното поведение. Не забравяйте, че рамката им за добро и лошо е зададена от вас - родителите.  Те просто се опитват да поместят в нея всичко преживяно и важно за тях.


Автор: Нина Василева,


психолог и психотерапевт


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук