Анкета

Новини

Малкият човек и неговите страхове
Брой 74 - Януари - 2013

Страховете съпровождат живота на всеки един от нас, но особено присъщи са те на малките деца: едни са типични за бебето, други се проявяват през втората и третата година, поотрасналото дете в предучилищна възраст също си има свой „репертоар" от различни страхове.


По същество страховете представляват един по-примитивен механизъм за защита на човека срещу заплашващи го дразнители. В основата им лежи нашият вроден пасивно отбранителен инстинкт. Колкото по-незряло и житейски неподготвено е едно дете, толкова повече то реагира със страхове. Пикът на тези тревожни емоции е между втората и шестата година.


Светът, в който навлиза малкият човек, за него е напълно непознат. Това миниатюрно същество тепърва ще натрупва своя опит и поуките си.


През първите месеци от живота на бебето страховитите реакции се провокират от внезапно въздействащи му дразнители: при силен звук и ярка светлина, рязка промяна в положението на тялото.


Към 7-8-ми месец се проявява едно типично за тази възраст поведение - страхът от непознати. Ако дотогава бебето се е усмихвало на всеки, който го заговори, сега то вече се разплаква от чужд човек.


В края на първата и началото на втората година се появява и страхът от раздяла с майката („Мама изчезна! Ами сега?!"). Особено ако само тя го е отглеждала и в един момент без предварителен опознавателен период е била сменена от друга жена.


През втората година на вече проходилия човек му се предоставят безкрайни възможности за откриване на нови обекти и явления, както и за повече контакти. Често обаче те го плашат и стресират - изскочило голямо куче, преминаващи с грохот превозни средства, възрастен с по-особени дрехи и шапка... А какво да кажем за доктора и сестрата, които, въпреки, че го съблазняват в кабинета с всякакви играчки, хич не са му любимци! Идва време и за ясла - нов ужас от всекидневна раздяла, плачещи дечица, лели, които непрестанно го карат да яде и спи в определен час, да седи мирно. А някои повишават и тон...


Причините:


Невръстното детенце не може да разграничи реално от въображаемо. Тъмнината го плаши, защото там нахлуват персонажите от приказките и екрана; от страшилищата, които крадат деца (Баба Яга, колегата й Торбалан, Кумчо Вълчо). Освен това е „заразно" - ако  у дома има друго дете, което реагира с писъци при вида на паяк или друга буболечка, то също ще побегне и крещи. Родителите също имат вина - изплашената за болното си дете майка може допълнително да го разстрои чрез тревожните си коментари и изказани гласно опасения.


 


Особено място заемат страховете, свързани със съня. Обичайно явление е малкото да не може да заспи, защото с настъпването на нощта ще трябва да лежи самó в леглото в тъмната стая. През ранното детство са чести т. нар. „нощни кошмари", които се изразяват в неспокоен сън с пробуждания, неясен говор и превъзбуда. Те са причинени от силно развълнували детето случки през деня, прекомерно стоене пред телевизора и строги родителски закани за страшни наказания.


Като съзрява и натрупва повече опит, детето надживява много от ранните си страхове. Тяхното място обаче се заема от нови. Съзнанието му се пренасочва към други проблеми: ако на родителите им предстои раздяла, страхува се, че вече ще го обичат по-малко, замисля се върху болестите и смъртта, природните бедствия...


В сегашната ни действителност, заредена ежедневно с най-различни стресиращи ситуации, детските страхове са не само обясними, но и полезни. Те често пъти играят и защитна, предпазваща роля.


 Какъв трябва да бъде подходът на родителите?



  • Никога не забравяйте, че докато вашето дете расте и съзрява, вие сте най-значимият му източник на сигурност, както и най-важният му психотерапевт. Когато то е много малко и нещо го застрашава, физическата близост с вас му дава усещане за безопасност. Прегръдката, гушкането, успокоителната интонация на гласа ви му въздействат като „бърза помощ".

  • Когато е възможно, отдалечете се с детето или отстранете източника на страх.

  • Не игнорирайте, а изслушвайте онова, което ви казва уплашеното малко човече. Груба грешка ще е да му се надсмивате и сочите друго „смело дете" за пример, защото за вашия малчуган обектът на страха му е напълно реален. Вероятно то е по-чувствително и впечатлително. Ако страшните герои от приказките много го тревожат, омаловажете ги чрез иронизиране - представяйте те ги като смешни и глупави. И може би татко ще се справи с тях, защото „е най-силният на света"!

  • Винаги когато вашето дете е стресирано и уплашено, показвайте пред него спокойствие и ведро настроение. При по-малките деца лесно можете да пренасочите вниманието им към нещо друго. Препоръчва се да пуснете на детето негова любима музика, да го ангажирате с рисуване, конструктор, сглобяване на прост пъзел, игри с вода, съзерцаване на рибки...

  • За да осигурите по спокоен нощен сън, още през втората половина на деня се постарайте да му спестявате излишни поводи за емоционална превъзбуда - не само отрицателни, но и прекалено силни положителни преживявания.


 


Автор: д-р Маргарита Поппандова, детски психоневролог


 


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук