Анкета

Новини

Малко дяволче вкъщи!
Брой 8 - Юли - 2007

Трепетното преследване при подрастващите деца е абсолютно нормално. Но как да опазите безстрашното хлапе?


Сигурно ви се е случвало детето ви да иска да кара колело, но неговата представа за каране коренно да се различава от вашата. То сякаш преминава границата от безопасния спорт към екстремния. Иска да изпробва всичко, което е видяло по телевизията. Не просто да кара колело, а да го кара на задна гума, не просто да кара скейтборд, а да кара по парапетите. Дали това означава, че вашето дете ще стане каскадьор? Най-вероятно, не. Повечето деца на възраст  4 - 5 годинки първо пробват, а после се замислят. Те просто нямат търпение да направят нещата, които преди половин година не са можели. И не просто да изпробват своите нови възможности, а и да го направят по „най-добрия" начин. Това ги кара да се чувстват пораснали.


Имайте предвид, че децата все още не осъзнават рисковете, които поемат. Затова и предприемат опасни действия, без да се замислят за последствията.


Предвид това, не са изненадващи данните, че на възраст от 3 до 5 години 42% от момчетата и 27% от момичетата претърпяват инциденти. Много е важно да помогнете на детето си да намери баланса между опасните игри и безопасността им. Как да стане това?


Казвайте „Да", когато можете


Важно е да позволявате на детето си да поема някои рискове, когато опасността не е голяма, например, когато иска да скочи от достатъчно ниска стена. По този начин вашето дете ще разбере до къде се простират възможностите му. Това се случва по пътя на т. нар. „проба - грешка". Често децата променят своите виждания в процеса на играта.  Разбираемо е да искате да приберете хлапето си, когато виждате, че е на път да извърши някоя лудория, но това възпира неговото любопитство и доверие.


Обяснявайте правилата


Способностите за запомняне все още не са добре развити, затова ще ви се налага често да повтаряте и обяснявате правилата, които трябва да спазва мъникът. По този начин той наистина ще се научи да избягва опасните ситуации. Ако все пак ви пренебрегне и отиде да кара колело по улицата, въпреки че сте го предупредили да не го прави, накарайте го да разбере, че ще има последствия: Кажете му, че ще се прибере вкъщи, ако го направи още веднъж.


Трябва да се убедите, че тези, на които доверявате грижите за детето ви, са запознати с вашите правила и следят за тяхното спазване. Безопасността трябва винаги да е основен приоритет: Не позволявайте на детето да кара колело без каска, наколенки и налакътници.


Освен това подрастващите деца имат нужда да научат разликата между това какво е вълнуващо и кое е опасно. Те все още не могат да преценят, че може и да паднат от колелото, ако карат без помощни колела, например. Затова вие трябва да обясните всички рискове в тази ситуация. Това ще помогне на детето ви да разбере необходимостта от правилата. Давайте конкретни примери като: „Помниш ли, когато си удари коляното, докато скачаше върху стола и падна?".


И все пак, не бъдете прекалено загрижени, за да не вселите ненужни страхове у детето си. Ако го видите да прави нещо рисковано, например да се катери на някое високо дърво, недейте да крещите колко е опасно! Така то може да се стресне и наистина да се нарани. По-добре спокойно му обяснете, че това е опасно: „Сега се обърни и внимателно се върни долу, и седни!".


Не откачайте от малките наранявания! 


Ако малкият се е ожулил или ударил, не се паникьосвайте! По този начин той само ще се разстрои повече. Най-добрият подход е да покажете разбиране и да превържете раната на детето. Ако е изпробвало нещо опасно, подчертайте му, че това е причината за нараняването. Другият вариант е да оставите детето да се учи само. Когато се наранява, това му помага да развива рефлексите и координацията си. И евентуално ще престане да допуска тези грешки.


Не го карайте да се чувства неспособно!


Подрастващите малчугани никога не обичат да чуват, че са прекалено малки, за да направят това или онова, особено когато гледат от своя по-голям брат или сестра. Наблягайте на игрите и действията, които мъникът вече може да прави и на които се радва. Проявявайте разбиране: „Знам, че искаш да караш скейтборд с батко си, но трябва да знаеш, че когато той беше на твоята възраст, не можеше да прави това". Напомнете му, че нещата, които може да прави сега, са му били също толкова трудни неотдавна. Така детето ще се почувства пораснало и ще бъде готово за следващото „изпитание".


Помогнете на неувереното дете!


Ако вашето дете се страхува да поеме дори и най-безобидния риск, помогнете му като правите малките стъпки заедно. Може да кажете: „Изглежда малко страшничко да изкачиш този хълм, затова нека го направим заедно". Обяснете му, че ако почувства, че ще падне, може да се хване за парапета. Фокусирайте вниманието му върху забавната страна на новото начинание и че всички деца го правят и се забавляват: „Виж, другите деца се катерят и изглежда много се забавляват!". Някои деца имат нужда първо да понаблюдават и да обмислят действията си преди да ги предприемат. Така се приспособяват и се чувстват комфортно, когато изпробват нещо ново.


 


Автор: Биляна Цветкова 


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук