Анкета

Новини

Маслото vs. Маргарина
Брой 45 - Август - 2010

Това е тема, която се дискутира от години и все повече вълнува хората. И единият, и другият продукт имат своите привърженици и противници, и за двата има аргументи в полза и във вреда. Къде е истината, всеки консуматор преценява сам за себе си, според своите приоритети спрямо качествата на даден продукт.


Интересен е въпросът, защо маргаринът е толкова широко рекламиран, защо постоянно ни втълпяват колко е полезен и как децата ни ще пораснат по-бързо и по-здрави, ако го използваме, а за маслото и думичка не се обелва, няма дори 10-секундно клипче реклама.


Кой е прав и кой крив ще се опитаме да разберем, като разгледаме фактите.


Масло


Натурален хранителен продукт, произведен от животинска мазнина, а именно мляко или бита сметана. Съдържа не по-малко от 80% млечна мазнина, но по-малко от 90%, 16% вода и около 2% сух безмаслен остатък от млечен произход. Навсякъде маслото се произвежда по една и съща технология и единствените разлики могат да бъдат в добавянето на сол или някаква друга подправка, както и в цвета му. Последното зависи от това с какво са се хранили кравите, които са дали млякото за производство на дадено масло. По-тъмно жълт цвят има маслото от крави, които са пасли прясна трева (а не сено или храна с добавки) и съдържа антиоксиданта бета-каротин, който е полезен за сърцето и белите дробове. Маслото съдържа също мастноразтворимите витамини А (полезен за зрението, за растежа, за имунната система, предпазващ от вирусни заболявания), Е (забавя стареенето на клетките, увеличава издръжливостта, защитава белите дробове от замърсявания, намалява умората, понижава кръвното налягане), D (регулира обмяната на калций и фосфор, които заздравяват костите и зъбите) и К (предпазва от обилно кървене в резултат на нараняване, подпомага правилното съсирване на кръвта). Съдържа също и някои микроелементи - калций, кобалт, магнезий и селен. Може би най-ценното в маслото е наличието на белтъчини (протеини). Те съдържат основните аминокиселини, необходими за структурата на клетките.


Консумирано в сурово състояние, маслото е лесносмилаемо. Ако се подложи на термична обработка, то губи водата от съдържанието си и съответно се превръща в по-тежък за храносмилането продукт, но при всички положения по-лек в сравнение с олиото (100 г краве масло съдържа 758 ккал - със 150 ккал по-малко от олиото).


Негативът на маслото е, че съдържа наситени мастни киселини, които влияят на нивото на холестерола. Според последните проучвания на редица учени обаче, това притеснение е неоснователно. Оказва се, че много по-важни са генетичните фактори, възрастта и това колко се движи човек.


Маргарин


Хранителен продукт, произведен от растителни мазнини, който също съдържа 80% мазнини, 16-17% вода и останалото са добавки (витамини, емулгатори, стабилизатори, оцветители, сол и др.). Има маргарини, които са с по-ниско съдържание на мазнини - 40-60% и съответно с повече вода, които се препоръчват като диетични (наричат се още халварини). Тъй като е с растителен произход, маргаринът съдържа ненаситени мастни киселини, което значи, че не съдържа холестерол. По-евтин е в сравнение с маслото, вкусен е, готов за консумация веднага след изваждане от хладилника и с дълъг срок на годност, което го прави предпочитан от много хора.


Вредното в маргарина и това, което поражда отхвърлянето му от здравословните храни е начинът на приготвяне. Тъй като растителните масла при стайна температура имат свойството да се втечняват, за производството на маргарин се използва методът на хидрогенирането. Той представлява силно нагряване на растителните мазнини, с цел втвърдяване и колкото по-хидрогенирани са мазнините, толкова по-твърд ще е на стайна температура маргаринът. Вследствие на този химичен процес се получават транс изомери на висшите мастни киселини или т.нар. транс-мазнини. Тези транс-мазнини са по-вредни за нивата на холестерола от наситените мастни киселини в маслото, защото повишават нивата на „лошия" LDL-холестерол и понижават тези на „добрия" HDL-холестерол. Има данни, че транс изомерите на мастните киселини могат да причинят запушвания по кръвоносните съдове, да причинят диабет от тип 2, да увеличат трайно кръвното налягане, както и да увеличат сериозно риска от сърдечнo-съдови проблеми. Причината компаниите да произвеждат подобен продукт е, че разходите са по-малки, себестойността на продукта е по-ниска, срокът му на годност е по-дълъг.


Благодарение на редиците изследвания и широкия отзвук и недоволство от страна на учени и потребители, в последните години компаниите решиха да подобрят качеството на маргарина, като го направят по-здравословен. Произвеждат се видове маргарини с намалено количество или без наличието на транс-мазнини. Тези маргарини са по-меки или течни, по-малко хидрогенирани и съответно са с по-кратък срок на годност. Съдържат по-малко мазнини (40-60%) и повече вода в състава си.


Другото полезно нещо, което започнаха да слагат в маргарините са мастните киселини Омега 3 и Омега 6. Това са полиненаситени мастни киселини, които са от  съществено значение за дейността на организма, но човешкото тяло не е в състояние да ги синтезира и затова трябва да ги приемаме с храната. Съдържат се в рибите, обитаващи бързи и студени води, като пъстърва, херинга, скумрия, сьомга, сардина, също така в ореховите ядки, лененото семе и рапичното масло. Те са важни за кръвоносната система, имат способността да понижават кръвното налягане и освен това са антиоксиданти.


За съжаление хидрогенираните мазнини не се срещат само в маргарините. Ще ги откриете в сандвичите и картофките в заведенията за бързо хранене, вафлите, бисквитите и кроасаните в магазините, дори в закуските тип „corn flakes" и сладоледа. Затова е много важно да се четат етикетите. Надписи като "хидрогенирани мазнини", "хидрогенирано растително масло" или "частично хидрогенирани мазнини" означават, че в дадения продукт има транс изомери на висшите мастни киселини. В такъв случай по-добре не купувайте или потърсете по-здравословен продукт.


Относно трудния въпрос „маргарин или масло", всеки потребител трябва да прецени сам за себе си. Прекомерната употреба само на едното или само на другото не е полезна. Вероятно най-добре би било да се редуват двата продукта, да се употребяват в умерени количества и да се избягват тези, които съдържат трансмазнини.


Истината е, че ако човек иска да води здравословен начин на живот, не трябва да прекалява с който и да било продукт. Мазнините в никакъв случай не трябва да се изключват от ежедневното меню, дори и по време на диета, защото са важни за доброто състояние на организма. Просто трябва да са в контролирано количество. Както и всичко останало, което слагаме в устата си и приемаме в стомаха си.


 


Автор: Цвета Лазаркова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук