Анкета

Новини

Между доброто самочувствие и... чистия нарцисизъм
Брой 41 - Април - 2010

Малкият Наско идва с победоносен вид и показва безобразна драсканица, от която ахвате - но не от възхита. Той обаче сияе. За него, рисунката може да бъде единствено обект на радост и гордост. Пита ви: „Харесваш ли моето корабче?" - и вие едва сега разбирате, че неумело очертаното лилаво таралежче е всъщност боен катамаран...


Е, какво пък - просто не му е в това талантът на детето, казвате си вие. Но може да се окаже, че Наско има проблем. Той смята, че всичко, което прави, е най-доброто - от кривите пясъчни фигурки в градинката пред блока до състезанията с колички с другите деца. И ако и вие не мислите така, то просто изпада в ярост...


 Как да помогнем на детето да формира адекватна самооценка? Нужно ли е да коригираме завишеното самочувствие на малките ни? Та нали доброто самочувствие, уверяват ни, било залог за успех в живота...


 НАРЦИС бил красив младеж, син на речния бог. Веднъж, минавайки край реката, се навел да пие вода. Виждайки отражението си в огледалната повърхност, той се влюбил в себе си. Бил толкова запленен от очарователната си красота, че паднал в езерото и се удавил. Легендата намеква за реалната опасност при състоянието на самовлюбеност, което в крайна сметка лишава човека от най-важното - стремежа към усъвършенстване.


 НАРЦИСТИЧНОТО ДЕТЕ може да бъде разпознато лесно - за него са характерни всички признаци на самодоволство и самохвалство. То не слуша какво говорят другите, те не го интересуват. Всяка критика предизвиква у него ярост.


 Семейна традиция
И да, и не


казват психолозите. Защото справедливото отношение към себе си е залог за честно и адекватно отношение към другите.


Самооценката е чувство за лична ценност и компетентност. Когато тя е изкуствено завишена, възможно е детето да получи психологически срив при несправяне със задачи в по-зряла възраст. Разминаването между въображаемия и реалния Аз при всички случаи е нездравословно явление. Изграждането на реална самооценка, поставянето на конкретни цели и задачи пред личността, както и търсенето на начини за осъществяването им, е верният път към хармоничното й изграждане.


Прекомерно завишеното самочувствие носи реалната опасност при несправяне с дадена задача детето да стане обект на жестоки подигравки. Следват психологически срив и болезнено затваряне. Рязкото спадане на самоуважението и себеотвхърлянето са възможни последици от такъв един „провал" пред свидетели. Възможно е „белегът" от тази травма да остане за цял живот, преживяван с чувство за неувереност в практическите дела и професионалния живот.

Какво да прави родителят?


Мнозина, вбесени от малкия самохвалко, решават „да му дадат урок" с фразите „Глупав си", „Не те бива за нищо" и пр. Това няма да доведе до нищо добро. Защото при възпитанието само любовта и добротата, съчетани със строгост и справедливост, дават добри плодове.


Деликатно, родителят следва да насочва детето си и да го критикува градивно, без излишно да наранява самочувствието и самоуважението му.


В случая с рисунката от началото, родителят може да я разгледа внимателно и да каже: „Браво, момчето ми. Личи си, че си се постарал. Да видим, дали на този кораб можем да добавим още нещо? Би ли проверил в книжките си, дали мачтата е тук. Цветът, който си избрал, е много интересен. Защо избра лилавото?... Разбирам. А може би трябва да се добави и надпис. Реши ли вече как да кръстиш този кораб? Виждаш ли, моето момче, каква добра работа свърши. Така картината вече е наистина хубава. Защото ти доста се постара."


Добре е на детето да се внушава, че всичко хубаво идва с труд и известни усилия. За да получиш висока оценка, трябва първо да я заслужиш със старания и задълбочаване в задачата.


В играта ще го познаеш


Когато детето се учи на сериозност, отговорност и самокритичност, трябва да се постави една линия между задълженията и чистото забавление. Нужно е да се   разграничава отношението към задачите, които детето изпълнява, за да помага вкъщи, тези, свързани с ученето, и игрите. Първите се изпълняват с по-голяма доза отговорност, сериозност и задълбоченост. При тях критиката и самокритиката са реално необходими. От друга страна играта е „друга градина" - тя е свободна територия на безгрижието, където да грешиш не е толкова „страшно" (защото всичко е „наужким").


Когато пред едно дете се поставят твърде много и тежки изисквания, това веднага проличава и в игрите. Мъникът се държи невротично, плаче, държи да спечели на всяка цена. Всичко това говори за прекалени изисквания към Аз-а му. Най-често те идват от страна на родителите („Ти трябва да бъдеш най-добрият"), но може да се касае и за изкуствено завишено самочувствие от страна на самото дете („Аз съм най-добрият"). Психологическият срив в „часа на истината" изглежда е неизбежен...


НАРЦИСИЗМЪТ КАТО НЕВРОЗА


Като понятие нарцисизмът е въведен от Зигмунд Фройд. Той смята, че всички деца по природа са нарцистични, но с времето изграждат самокритичност. Родителите могат да подпомогнат - или попречат на това: изолирането на детето от връстниците му, изпълняването на всички желания и безусловното възхищение, с което го обграждат, са задължителните условия за създаването на истинския нарцис.
При малките нарциси личността е зависима от кръга на близките лица, които да „захранват" неговото себелюбие, а в по-късна възраст Аз-ът остава в сферата на детските илюзорни представи за величие.


Децата нарциси се хвалят, изглеждат сигурни в себе си, но всъщност са болезнено раними. Неизбежните обиди, които понасят, често водят до депресивни настроения, т.нар. „нарцистична криза".


Да бъде честно към себе си и другите


е един от най-важните уроци на детството. Без излишен срам, с вяра в собствените сили, детето трябва да изгражда своята личност  като преодолява трудности и задачи от ежедневния живот. Принципът е „Дори и да сгреша, ще опитам отново!" - такава е философията на надеждата, която в крайна сметка ни движи напред през целия ни живот. Прекалено самоувереният индивид разсъждава другояче: „Няма как да сгреша, това е сигурно, аз контролирам нещата". Именно в това е драмата на нарциса. Няма как да си винаги най-добрият, не е възможно да контролираш целия си живот.


За съжаление, повечето хора спадаме към някой от двата полюса: или сме сковани от неувереност в собствените си възможности и обезсърчени се оставяме по-властни личности да диктуват правилата на нашия живот и да поемат отговорност за важните решения, или пък напротив, за нищо на света не допускаме възможността за друг авторитет.


Съзнанието за собствената безпогрешност


често е причина за фатален човешки опит. Ето защо, когато възпитаваме децата си, трябва да ги научим на разумна самокритичност. Това означава, че е нужно понякога те да се вглеждат в своя „огледален Аз" - образа им в очите на връстниците, приятелите, възрастните, и да имат желание и сили да се справят с недостатъците, които виждат в това социално „огледало". От друга страна, прекаленото вглеждане, мъчителното взиране в този образ, постоянното търсене на одобрение от другите, също е форма на невротична и нездравословна реакция.


За финал бих искала да спомена за един интересен аспект на смелото детско


„Аз мога".


Тази фраза, така присъща на някои от най-ранно детство, може да има различни нюанси:


„Аз мога по-добре от теб!"


...или


„Аз мога - да ти помогна?"


Така, ако вашият наследник „извършва геройски бели" със своята изумителна самонадеяност, същата би могла да се впрегне в градивен импулс за сътрудничество, така ценен от възрастните при т.нар. „екипна работа".


Зависи само от това, как ще съумеем да насочим импулса „Аз мога"...


ПРОБЛЕМИ В ОБЩУВАНЕТО


Нарцисизмът в детска възраст често е свързан и с друга тревожна тенденция - нечувствителност към другите и техните нужди. Това е още една причина тези деца да имат проблеми в общуването.


Защото общуването е процес на споделяне, отваряне за другите. То включва говорене, зачитане на чуждото мнение, разбиране. Често „Аз мога, аз знам" значи „Ти не можеш, ти не разбираш". Ето защо родителите трябва да приучваме децата на следните умения:


- да представят приятелски себе си
- да водят разговор и изслушват другите
- да изказват благодарност и да се извиняват
- да правят комплименти
- да опознават себе си, говорят за собствените си чувства и разбират чувствата на другите
- да изразяват своите емоции и се разтоварят от негативни чувства
- да предлагат помощ, което ще им помогне да преодолеят горделивостта и агресията, които често носи тяхното „Аз мога'
- да поддържат духа на сътрудничество и взаимопомощ.


 


Автор: Надя Йончева


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук