В бр.44 сп."Кенгуру" посвети няколко страници на темата за донорство на яйцеклетки. Тогава споделихме опита на майка-реципиент, която предпочете да запази анонимност. Сега ви представяме публична личност, която застава от другата страна - донор. Представяме ви Милена Златкова.

Думите, с които я описват хората са активна, суперенергична, нестихваща, фурия. Аз очаквах същото. Наистина Милена влетя в кафенето със забързана крачка. Седна и извади телефоните си така, все едно искаше да приключи с поредния ангажимент. И точно след минута придоби толкова спокоен вид, все едно пием червено вино край камина. Милена от Тройка на разсъмване е изключително интересна и многопластова личност. Умее да те приобщи към идеята за кауза, с която се е захванала, не просто защото повтаря научени думички, а защото самата тя влиза в историята, която се пише днес. И точно в този момент Милена Златкова пише историята на донорството на яйцеклетки в България - с некомерсиална цел.

Какви са резултатите от кампанията за приемане на Закон за сурогатното майчинство, в която се включихте и вие от „Тройка на разсъмване", а сп."Кенгуру" посвети темата си на броя през април 2010 г.?

Проектозаконът е внесен в Парламента от Калина Крумова. Искрено се надявам да има положителен резултат поне преди да е минала една година, откакто е внесен. Досега Закон за сурогатното майчинство не е приет! А той засяга хилядите жени с репродуктивни проблеми у нас и тези, които не могат да износят дете поради други здравословни причини.

Станала си донор на яйцеклетки. Разкажи ни повече за благородната си постъпка.

Причината е моята приятелка Вики, с която имаме дълбока връзка и която всъщност ми обясни какво точно представлява процедурата Ин витро. Не го направих, за да й даря на нея яйцеклетки, тъй като донорството в България е анонимно. Но тя ми разказа за всичко, което се случва около дългия процес, наречен Ин витро. Покрай Вики и „Искам бебе" се запознах с много съдби, които ми показаха, че ако нямаш приятел зад гърба си, човек, който да си „съдере кожата" за теб, няма как да се справиш сам.

Когато станеш донор, имаш пълното право, по всички човешки закони, да се надяваш, че някой ще протегне ръка и на теб, ако ти се наложи. Аз ще съм щастлива, дори само ако ми се наложи да преспя в някой град и там ми протегне ръка момиче, на което съм помогнала. Стига ми.

Защо ти лично реши да станеш донор на яйцеклетки?

Когато четеш за хората с репродуктивни проблеми, те са само статистики.

Когато се сблъскаш с личните истории, започваш да виждаш очите, виждаш емоцията, виждаш болката. Тогава аз осъзнах, че няма да стана донор, защото съм много добър човек, а защото съм здрава, млада, родила едно дете, отговарям на всички условия за донорство и това е най-малкото, което мога да направя като жена.

Считам, че ние като медийни лица, трябва да дадем личен пример. Искам, чрез нас, хората да разберат, че донорството не е толкова страшно нещо.

Как протече процесът на донорство при теб?

Преди всичко искам да кажа, че донорството в чужбина срещу пари е законен акт. Затова не е редно да се заявява в медиите, че някои жени са използвани, след като доброволно са отишли да дарят яйцеклетки и за това им е заплатено. В България за донорство на яйцеклетки могат да бъдат платени до 2000 лв. за пропуснати ползи по време на процедурата. Аз предпочетох да го направя безвъзмездно.

Добре е да се знае, че от мен не се взимат повече яйцеклетки, отколкото мога да произведа. Чрез стимулация, в един месец ми отнемат такова количество, което аз естествено мога да произведа за пет или шест месеца. Процедурата започва с блокираща инжекция и след десетина дни продължава с хормонална стимулация, като всеки ден се слага инжекция и се дава кръв. Лекарят определя точен ден, в който да се вземат яйцеклетките - под пълна упойка, която трае няколко минути. След това препоръките са за малко повече почивка и хапване на шоколад, за нормализиране на кръвното и нищо повече.

Аз не съм от силните жени и всяка медицинска намеса не ми е приятна. След процедурата обаче още същия ден излязох от медицинското заведение и продължих да върша ангажиментите си.

Имаш ли информация какво се случва в момента с твоите яйцеклетки?

Донорството е анонимно. Единственото, което знам е, че се гледа жената, на която ще бъдат дарени яйцеклетки да прилича максимално на мен и да е от далечен на моя град. Яйцеклетките се използват само за една жена.

Гордееш ли се със себе си?

Много съм щастлива. Радвам се, че го направих и ако вдигнат годините за донорство, ще го направя веднага отново.

... и защо синът й е нейният учител в живота

Коя е детската ти мечта?

Първата ми мечта беше да завърша история на изкуствата и да се занимавам с картини. Когато бях малка знаех, че няма да бъда щастлива, ако не съществуват следните неща: да имам приятели, деца и човек, който да ме обича искрено и да мога да се реализирам като личност. В момента имам приятели, които са готови да умрат за мен, имам дете и човек, който ме обича, и смятам, че се реализирам успешно и дай Боже да се развия още, за да мога да помогна на повече хора.

Кои са майчинските ти вълнения в момента?

Училището! Христо е роден на Коледа и тази година навършва 7 години, което го кара да мечтае за училище. Притеснявах се дали ще съумее да се социализира, доколко ще разбере какво е това приятелство и дали ще може да го създаде. Исках да го науча на лоялност и доверие и мисля, че той вече го направи.

Кои са любимите ви моменти със сина ти?

Да обикаляме България с приятели. Много е важно да има вода, тъй като децата се научиха да плуват миналата година. Други любими дестинации са Златоград, Мелник, Панагюрище, Перперикон и още подобни места, където четем всевъзможна информация за историята на мястото, купуваме си много картички и магнити за спомен от града.

Какво четете със сина ти?

Той вече чете сам и в момента - Детска библия. Аз обичам всичко, свързано с изобразително изкуство. Харесвам и автобиографични книги също.

На какво те научи сина ти?

На най-важното - да не искам той да бъде мен. Освен това ме научи да бъда по-лоялна, по-търпелива и по-отговорна. Научи ме на нещо много важно - когато му казвам истината, трябва да му я покажа, защото ние с него минахме през много изпитания и трябваше да бъдем искрени, да си казваме в какво вярваме и какво очакваме, за да запазим връзката си.

Интервюто взе: Десислава Христозова