Анкета

Новини

Особености в развитието

Митове и факти за втората година на детето
Брой 49 - Декември - 2010

„Лошите две" - свикнали сме да четем и асоциираме тази фраза с втората година от живота на децата: те не спират да се движат, не се концентрират, не говорят, не ядат, не желаят да се подчиняват. Искаме децата ни да проходят и проговорят, да станат самостоятелни и добри, но дали ние им позволяваме? Забързани в ежедневието си сме станали по-скоро „забраняващи", отколкото „предоставящи", повече изморени, отколкото изобретателни. А втората година от живота на децата ни е изключително важен за по-нататъшното развитие и същевременно неповторим за преживяване и споделяне период.


Тези редове имат за цел да фокусират вниманието ви върху това, което може да очаквате от детето си и в същото време да избегнете онези опасни етикети, които ви пречат да бъдете обективни и полезни за децата си. Ето няколко мита и факти за втората година от живота на детето, върху които да помислим.


МИТ 1: детето не се подчинява на правилата на възрастните, но това е нормално - има възрастова криза.


ФАКТИТЕ: специалистите разграничават две големи възрастови кризи в ранното детство - в края на първата и през третата година. Периодът, който визираме попада между двете кризи и логично е свързан с повишаване автономността на детето и с експериментиране с границите, поставени от родителите. Това обаче е и времето, в което възрастните могат да „очертаят рамка" от социални правила, с която мъникът да се съобразява. Всяко дете има нужда да знае до къде може да стигне в поведението си и се успокоява, когато правилото се актуализира и отстоява от родителите. Абсолютно нормално е границите на създадените социални правила да бъдат разколебани, когато около хлапето има повече хора или то усети, че майка му и баща му са изморени, но е изключително важно да разбере, че различните ситуации не влияят върху правилата. Детето на две години с поставени и установени правила се адаптира по-лесно и общува по-пълноценно.


МИТ 2: двегодишното дете е по-скоро пасивен участник в ежедневните дейности, защото все още не може да се справя само.


ФАКТИТЕ: самостоятелността на всяко дете е сфера, зависима от една страна от двигателните умения и разбирането на езика, а от друга - от установените социални правила и поведенчески модели в семейството. Истината е, че от нас като родители зависи как ще си организираме времето и дали ще дадем на наследника си възможност да се изяви. Направим ли го, детето ще може да изгради адекватно схемата на тялото си, ще натрупа разнообразен сетивен опит, ще усъвършенства уменията си и ще има добро самочувствие. Двегодишното хлапе може да се храни само, да си събува обувките, чорапите, панталоните и бельото, опитва да се обуе, слага само шапката си, мие само ръцете си и може да контролира нуждите си.


МИТ 3: детето не може да задържа внимание върху една игра или дейност за повече от пет минути.


ФАКТИТЕ: действително, периодът се характеризира с кратковременно внимание, бърза смяна на дейностите поради факта, че мисленето на детето е нагледно - действено. Мъниците, които не са обучавани имат интерес основно към игри, свързани с движение, тук е времето, в което родителите да предложат и играят заедно с тях по-конструктивни и обучителни занимания. Важно е да отбележим, че трябва да има споделено внимание между детето и възрастния, стабилен зрителен контакт, умения за партниране и имитация. Това е база за поддържане интереса към игрите и удължаване времето на активно внимание.


МИТ 4: нормално е детето да предпочита предметите на възрастните и да не се интересува от играчки.


ФАКТИТЕ: развитието на възприятията на двегодишното дете позволява то да може да съотнася форма към отвор, да сортира и съотнася по цвят и форма, да сглобява пъзели до десет части, да слуша кратки приказки и да разглежда и назовава картинки на книжка. На тази възраст трябва да има социални и ролеви игри, в които детето да отиграва различни поведенчески модели. То трябва да може както да играе само, така и да партнира в игра с възрастен и с връстник. Преимущественият интерес към предметите на възрастните в комбинация с други особености в развитието е маркер за сензорноинтегративна дисфункция.


МИТ 5: нормално е двегодишното дете да пие от шише с биберон и да ползва залъгалка.


ФАКТИТЕ: това е удобно за родителите, но вредно за децата, въпреки че известните фирми усъвършенстват продуктите си и ги съобразяват с анатомичните особености на устната кухина на бебетата. Между дванадесети и осемнадесети месец от живота на детето е необходимо шишето да бъде заменено с чаша, а залъгалката прибрана от добрите феи, за да могат да бъдат изградени актуални за възрастта орофациални механизми. Продължителната употреба на шише с биберон и залъгалка поддържа инфантилни модели на движение на оралната мускулатура и е пречка за развитието на умения за правилно изговаряне.


МИТ 6: нормално е двегодишното дете да се придвижва основно с детска количка.


ФАКТИТЕ: за норма за прохождане се счита периода между 12 и 14,5 месец. Постепенно детето усъвършенства двигателните си умения и така през втората година то преминава препятствия, може да тича и да се катери само по стълбата на пързалката, качва се и слиза по стълбите координирано с изпреварваща крачка. Това е важен опит за детето по отношение развитието на вестибуларния апарат и усещането за гравитация и не бива да бъде отлаган във времето.


МИТ 7: двегодишното дете не говори много, особено ако е момче.


ФАКТИТЕ: освен думите за близките, в активния речник на детето трябва да има думи за предметите от обкръжението му, за животни, за действия и за прилагателни имена като „топло", „голямо", „тъжно" и т.н. Много важен етап тук е развитието и усъвършенстването на фразовата реч, като в началото фразите са двусловни, например"мамо дай", „бати ела" и др. и постепенно се усложняват. В края на периода по-голяма част от фразите са с правилна граматична структура, детето може да отговаря на въпроси за действие от типа"Какво прави?" и за местоположение „Къде е?". Детето използва свободно сегашно време и се опитва да говори в минало, използва „аз" и „мое". Изоставането по тези критерии, както и изговарянето само на първата или последната сричка от думите на тази възраст налага консултация с логопед.


По отношение на възможностите за възприемане на езика трябва да отбележа, че вече има разбиране за някои абстрактни категории като цвят, форма, детайли на обекти, както и начало на обобщаваща езикова функция, което помага за сортиране по даден признак, както и разбиране на някои пространствени маркери, изразяващи местоположение като „под", „над", „отгоре" и др.


Втората година от живота на детето е време, в което то се стреми да бъде  независимо от нас, възрастните. Нашата задача е от една страна да осигурим поле за изява по отношение на уменията за самостоятелност в ежедневните дейности и играта, а от друга - да бъдем равноправни партньори и да съумяваме, водейки се от детето, да предлагаме разнообразни и полезни игри, без да се превръщаме в учители. Няма учебници, в които да прочетем как да сме добри родители, децата ни са тези, които ни учат - растейки, играейки, общувайки с нас и ако имаме време и енергия, да ги наблюдаваме втората година ще бъде прекрасно време за всички.


 


Милена Макавеева - логопед
Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина"


www.pumpelina.eu
Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук