Интервю с Ирена Милянкова, топмодел и майка на 3 деца. Скоро Ирена навърши 22 години.

 Имате 3 деца, опишете как се чувствате?

Изключително щастлива! Имам прекрасно семейство, което ценя все повече, с всеки изминал ден. Чувствам се благословена от Господ! Децата са най-милото нещо на този свят!

Разкажете ни повече за тях? 

Мелани-Роуз (6 г.) е нашата голяма дъщеря. Тя е една малка дама, която много държи на собственото си мнение, като се започне от начина на обличане и се стигне до предпочитанията й относно храната. От бебе е изключително будна и любопитна. Когато беше 2-3-годишна харесваше отрицателните герои в детските приказки - мащехите на Пепеляшка и Снежанка, баба Яга... Изглежда е наследила от татко си усета към музиката. Обожава да свири на пиано и да пее по ноти. Много обича да рисува и всеки ден ни подарява по някоя рисунка. Много ми помага, грижейки се за малката си сестричка, пее й, занимава я и е толкова внимателна, отговорна и изпълнителна. Уилиам (казваме му Били), на 5 г., е истински чаровник. Той е много чувствителен и лесно се поддава на команди, което много се харесва на Мелани и тя с удоволствие се възползва от това. Много е пъргав и игрив, като всяко момченце на неговата възраст. Обича да си играе на воля, обожава да плува и играе футбол, но все още не е решил дали ще става футболист или художник... най-вече му се иска да стане рейнджър. Той също като кака си е много добро и изпълнително дете. А малката Натали-Роуз (1год.) расте щастливо и засмяно дете покрай кака и батко. Обградена с много любов и внимание, тя, като една малка принцеса, проявява претенции и не си дава играчките на никого. Много е хитра и въпреки че не е много разговорлива, разбира всичко и много добре знае как се правят пакости. Очевидно е и доста упорита.

На какво най-много искате да ги научите?

Според мен подходът на възпитание към всяко отделно дете е от изключително значение. Давам всичко от себе си, за да възпитам децата си на доброта, трудолюбие и човечност. Смятам, че е много важно да бъдат научени да прощават на околните, да бъдат състрадателни и отзивчиви. Старая се средата, в която растат, да е изпълнена с много любов и спокойствие - вкъщи да цари хармония и в същото време сигурност.

Опишете как преминава един ваш обикновен ден?

Когато къщата е пълна с деца, всеки ден е различен, пълен с положителни емоции и интересни случки. Сутрин ставаме в около седем и половина. Изпращам Мелани и Били на детска градина, а с малката се връщаме вкъщи, където тя ми "помага" да разтребим стаите, след което сготвям нещо вкусно за през деня. После играем навън и идва време за сутрешната й дрямка на двора под дръвчетата, където е изключително приятно. След като вземем детската кухня и се наобядваме, имаме достатъчно време за още игри и разходки, докато дойде време да вземем кака и батко от градина. Вечерно време обикновено големите играят до късно навън, докато приготвя вечерята, а след като хапнат, ми помагат да изкъпем малката или лягат директно в леглата, където до късно си шушукат нещо и се смеят. Когато татко им се прибере от работа, се отдаваме на времето, прекарано насаме заедно, гледайки някой интересен филм. Ежедневие като на всяка майка и домакиня!

Каква е ролята на таткото при отглеждането на малките палавници?

Въпреки че по-голямата част от времето децата прекарват с мен, при големите забелязвам, че за по-важни събития и случки ценят повече мнението на татко си и търсят неговото одобрение и похвала. Така например, на първия открит урок по балет на голямата ни дъщеря, тя държеше татко й да присъства и през цялото време го търсеше с поглед в публиката. След като урокът приключи, се хвърли в неговите прегръдки, а мен ме подмина. Същото се случи и на урока й по пиано. Синът ми реагира по същия начин след края на първия му турнир по футбол, а веднъж, когато зърна баща си в двора на детската градина, с гордост го разведе сред своите приятелчета, за да им се похвали, какъв татко има. Натали е все още мъничка, за да изрази мнение, но затова пък е изключително емоционална - като всяко бебе на нейната възраст - и когато види татко си, широка усмивка озарява малкото й личице. По никакъв начин не може да прикрие истинското си задоволство, докато баща й я подхвърля във въздуха и си играе с нея. Ролята на бащата в семейството според мен е от огромно значение за цялостното развитие и възпитание на децата.

Кой Ви помага да се справите с многобройните си задължения?

Бабите и дядовците изключително много ни помагат във всеки един момент, за което сме им признателни и благодарни. Винаги можем да разчитаме на тях, въпреки че са далеч. Имам и две верни помощнички вкъщи, които са много добри и грижовни. Те ми помагат в поддържането на къщата, а също така и поемат грижите за децата, когато се наложи.

Вие не сте се отказала от модния подиум, как поддържате физическа форма?

Честно казано, нямам много време, за да се отдам на някакъв спорт или каквато и да била физическа тренировка. Вечерно време, когато децата вече са в леглата, съм капнала и бързам да си легна, дори понякога заспивам преди тях, така че дори не мога да се добера до тренажора, който съпругът ми купи съвсем скоро. Нужна ми е много енергия през деня, затова не мога да си позволя да не хапвам редовно, затова пък се старая да не прекалявам със сладкото и тестените изделия, но не ми се отдава съвсем да се лишавам от вкусните български ястия, които обикновено приготвяме вкъщи. Тъй като все още кърмя малката, вярвам, че освен неповторимата емоция и изживяване, кърменето поддържа и фигурата ми.

Как се решихте толкова млада да родите първото си дете?

Когато срещнах съпруга си, въпреки ранната възраст, вътрешно в себе си бях сигурна, че това е човекът, с когото и за когото бих направила всичко... очевидно бях много влюбена. Не ми беше трудно да се реша да родя толкова млада - познавайки човека до себе си, се чувствах сигурна и спокойна. Подкрепата както и на неговите, така и на моите родители, беше от огромно значение и ми помогна още повече. Въпреки първоначалния шок, който изживяха близките ни, те твърдо застанаха зад нас, за което няма как да не им благодарим от сърце. Аз съм вярващ човек и знам, че Господ винаги ми помага да тръгна по правилния път.

Според Вас, какво е най-важно да знае едно младо момиче, което мечтае за много деца?

Мисля, че когато една жена стане майка, тя вече принадлежи на децата си. Трябва да е готова да се жертва за тях и да бъде истински и достоен пример за тях. Жалко е, че в днешно време суетата като че възпира жените от този толкова естествен процес в природата - бременност, раждане... Но всъщност, важно е да се осъзнае, че трудното идва след това, тъй като отговорността за възпитанието на детето е от най-голямо значение.

Искате ли да имате още деца?

 Разбира се! Със съпруга ми мечтаем за голямо семейство. Децата са богатство, което осмисля живота на всеки човек. Вярвам, че няма родител, който да не е осъзнал, че децата са най-прекрасното нещо на този свят. Със своята невинност и неподправеност, те ни правят по-добри и човечни, помагат ни да обърнем внимание и да се радваме на малките неща, а ежедневието ни изпълват с незабравими моменти и страхотни емоции.