Анкета

Новини

Особености в развитието

Моето дете говори
Брой 57 - Август - 2011

Много родители често ни питат какви са упражненията, с които те могат вкъщи да помогнат на детето си да говори по-добре. Истината е, че причините да не се говори правилно са много различни и затова няма универсална система, която може да помогне във всяка ситуация. За родителите е важно да знаят, че преди детето да се откаже съвсем да изпълнява упражненията, които са намерили за него, е добре да се консултират с логопед, защото причината за лошото говорене може да бъде такава, при която точно тези упражнения не вършат никаква работа.


Кога се появяват първите звукове? - В края на първия месец от живота на детето. Това са гласните А, Ъ, съгласна Х. В края на втори месец се появяват гласни Е, У, съгласни К, Г. Когато в края на трети месец бебето не издава нито един звук, е добре да се потърси консултация с логопед. В този период продукцията на звуковете зависи от правилните хранителни умения на бебето.


Първите срички се появяват в края на 6 месец - Мамама, бабабаба, тататата. До края на първата година детето може да произнася всички гласни и съгласните М, Н, П, Б, К, Г, Х. В този период е добре мама и тати да говорят много с детето, но не и да му изземат функцията, като говорят вместо него. Най-подходяща е играта, в която родителят повтаря това, което може да произнесе детето, като изчаква то да направи същото. Така детето имитира само себе си, но през родителя и формира умение за диалогова реч и подражание. В края на първата година вашето дете може да казва 20 думи по негов начин, да използва спонтанно между 5 и 10 жеста, без да е обучавано за това, да използва 5 различни мимики. Когато нещо ви притеснява в комуникацията с детето, потърсете консултация с логопед. В този период общуването зависи от възможностите за подражание и партниране от страна на детето, а артикулационните нарушения са свързани с уменията за хранене.


Първите изречения се появяват до края на 18 месец. Състоят се обикновено от две думи, граматично неправилни, не се използват предлози. Към звуковете се прибавят Ф и В, детето борави с около 50 думи, казани неправилно. В този период комуникацията с детето се основава на игри и команди, свързани с движението, тъй като това е време на прохождане (до 14 месец) и стабилизиране на ходенето (до 18 месец). Всичко, което се движи, представлява изключителен интерес. Въпреки това не трябва да се оставя детето да се занимава само с движещи се предмети, да стои или да се храни пред телевизор или компютър - най-богатите форми на движение. Всеки родител може да измисли сам как да провокира детето да общува през движението - по време на игра носим играчки от едно място на друго по инструкция („донеси ми патето", „извади мечето", „докарай колата") или променяме местоположението на детето и играчката („вдигни кончето и го сложи на масата"); бутаме случайно играчка и предизвикваме детето да реагира („виж какво падна"); четем книга с приказка (подходящи в този период са приказки с повтарящи се действия - „Дядо вади ряпа", „Под гъбката", „Дядовата ръкавичка", „Житената питка", „Кой каза Мяу" и др.); при пореден прочит на приказката изчакваме детето да обърне страницата, както и да ни подскаже какво следва: „Дърпал дядото ряпата - не могъл да я извади. Дядото повикал кого... бабата". Молим детето да намери познат герой или предмет на страницата на някоя книжка. Подканваме го да ни каже какво е това, как прави жабата или кравата, докато изваждаме заедно играчки от купи, кошове или чанти. Когато нещо ви притеснява в комуникацията ви с детето, потърсете консултация с логопед. В този период общуването зависи от възможностите за подражание и партниране от страна на детето и времето на излизане от фазата на движение, а артикулационните нарушения са свързани с уменията за пиене, разделяне на дишането през носа и устата, движението на устните, езика и челюстите.


Първото споделяне на комуникативен опит започва във втората година. Детето може да назове видяно или чуто, може да сподели желание, може да откаже действие, може да изрази предпочитание. В този период постепенно се появяват звукове С, З, Щ, Ж, Ч, Ц, следователно могат да бъдат наблюдавани отклонения в артикулацията и може да се започне работа върху отделните звукове. Много е важно родителите да не диагностицират сами детето си и да не се опитват да го самотерапевтират. Мама и тати имат други роли в семейната среда. Те могат да помогнат на мъника да общува по-добре, но също така, прилагайки неподходящи комуникативни или терапевтични стратегии, могат за предизвикат забавяне в говоренето, отпадане на мотивация, симптоми, подобни на заекване или вербализиране на неща, които детето не разбира. Най-важно в този период е родителят да играе с мъника креативно, не само да тича или да се бори с него. Да му се предлагат играчки, които не са предназначени за самостоятелни занимания като коли, топки. Мама и татко трябва да определят време в деня, в което партньорски да играят с детето, като следват определен ред - „Сега аз, сега ти!", да спазват правила на играта, да обсъждат хода на играта, да разиграват житейски ситуации.


Когато нещо притеснява родителя по отношение на комуникацията му с детето, е добре да се потърси съвет от логопед. Това са специалисти, които могат да предоставят превантивни занимания за вашето дете, които вие да изпълнявате вкъщи. Или могат да ви подскажат какво още може да направите, за да стимулирате езика и говора на детето.


 


Нина Йорданова - логопед
Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина"


 


www.pumpelina.eu
Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук