Ако сте родени преди 80-те, със сигурност помните проклятието на „Старата мома". По ужас то почти се доближаваше до другaта социална дамга: „Стар ерген". Заедно с „Развода" трите понятия оформяха нещо като Бермудския триъгълник на издънилия се в обществото на зрелия соц човечец. Днес, около четвърт век по-късно, вече нито бракът е брак, нито старият ерген - стар, ни старата мома - мома...

Социалните стереотипи са материя тънка, мътна и изменчива. Те се менят тъй често, като оценките за бюджетния дефицит на страната ни. Общото между дефицита и стереотипите е, че и с двете може да се управлява. Глас народен, глас Божи - и ако обществото смята, че Старата мома е неврастенична личност над 40-те, с опасна наклонност към ролките за коса, боба на фурна и самотното гледане на телевизия, поразяващата уста Татяна Дончева никога няма да бъде избрана за кмет (и слава Богу!).

Всъщност, днес не е много ясно „Старата мома" добро или зло социално явление е. Очевидно сега жените могат свободно да избират между двете роли:

СТАРА МОМА

- персонаж със слабо зрение - за да може да излиза с всеки

- уверена е, че само бракът може да излекува любовта

- тя може да е слабият пол, но мъжете, с които излиза, са от по-слабия

- пада си по два типа мъже: нашенци и чужденци

- курназ жена е, не се оплаква, освен когато простенва: Той трябва да е мил и разбран. Толкова много ли искам от един мултимилионер, бре!

Журналистката на БНТ Добрина Чешмеджиева била обхваната от натрапчивия страх да не остане стара мома. Водещата на предаването „Референдум" вече е прехвърлила 36 години, а няма връзка, траяла повече от няколко месеца. Според приятелка от младежките й години, тя била сериозно притеснена дали ще се сдобие с наследници. „Имам чувството, че ще си остана стара мома. Писано ми е да живея самотна, само с котки", споделила Добрина. 

ОТЧАЯНА СЪПРУГА

- тя е вече на 30 и за нея напълно важи максимата „не мога с теб, не мога и без теб" (става дума за семейния тиган)

- всеки ден приготвя куфарите с багажа си и заминава - ама наум, докато търка мазното от плочките над печката

- мечтае за деня, в който никой няма да спомене името й, за да иска нещо, а за да даде (и мръсните чорапи са мил жест, когато са подадени, а не опасани около лампиона)

- тя смята, че в израза „отчаяна съпруга" първата дума е излишна - защото се подразбира

- сигурна е, че всички ще я надживеят - най-вече приятелката й стара мома.

Скандалната тв водеща Венета Райкова е майка  от 1 година и 5 месеца. От точно толкова време тя не е излизала, освен до „площадката". Колкото до отношенията й с Тихомир, бащата на Патрик, според Венета той бил "голям егоист", когото по-скоро би похвалила като баща, отколкото като съпруг. Надали обаче водещата е точно „отчаяна" съпруга. Наскоро тя разкри пред светско издание, че хонорарът й от VIP Brother стигал да си купи „беемве единица". 75-те бона от „Стани богат" също очевидно не са отишли за чушкопеци. 

ЛИПСВАЩАТА БРЪНКА

И все пак, трябва да има и някакво средно, социално поносимо звено между старата мома и отчаяната съпруга. (Не, не е тъщата на заврeния зет!) Мнозина все по-често сочат за пример съжителството без брак между двама родители. Духовенството и някои граждански организации обаче съзират в новите форми на съжителство между мъжа и жената разклащане на моралните устои и появата на изродено поколение. Те са категорични, че на фактическото съжителство му липсва един от основните елементи на брака - „твърдата и ясно изразена готовност на двамата да се посветят един на друг в неразторжим съюз". Всеки от партньорите се чувства свободен да си тръгне веднага, без основателна причина, когато му стане скучно, тежко или направо - щом се отчае.

Дали обаче именно това съжителство е "златната среда" (или, казано по народному - пенкилерът) за отчаяната МАМА и отчаяната МОМА?

ГЛАС НАРОДЕН

Деси Драгомирова, София: „Моя приятелка на 30 г. ми каза, че си е уредила живота: работи, живее в собствен апартамент, много пътува. Била си самодостатъчна. Не искала мъж, който да нахлува в живота й и да разваля установения ред. Колкото до децата - тя твърди, че още не им е дошло времето."

Мария Костадинова, Пловдив: „Моят лозунг: По-добре сама, отколкото зле придружена."

Милен Ангелов, Враца: „Старата мома е такава, защото тя самата иска така и защото просто характерът й е устроен да не може да се впише в семейния живот - егоистка."

Коста Миленков, Благоевград: „Има жени с хиляди възможности да станат семейни, да създадат и отгледат деца, но сякаш тези отговорности са им непосилни. Затова избират кариерата, авантюрите, докато накрая останат сами, без никого до себе си. Без топлина в сърцето си, което през целия им живот е било затворено за външния свят, саможиво и горделиво."

Мария Владимирова, София: „Терминът "стара мома" ми се струва архаичен, глупав и ненужен. Омъжих се на 31 г. след 8-годишна връзка, родих на 32 г. сина си.

Радина Милева, Бургас: "Ако нямах деца, мисля, че нямаше да имам и бизнес, защото на мен и малко ми стига и никога не бих покорявала върхове, ако ще е само за мен. Децата ми дават много повече сили, дават ми и стимул да постигна повече. Ако си бях сама, бих изкарвала „колкото за хляба" и едва ли бих постигнала каквото и да е".

Но за да разберем феномена „Стара мома" и да преценим всички „за" и „против", може би трябват и малко по-сериозни доводи:

ГЛАС НАУЧЕН

Според антрополозите човекът има естествена склонност да образува двойки - целта, както и в животинския свят, е създаването на поколение - възпроизводството. Неслучайно казват, че любовта траела 2-3 години. Именно толкова дълъг е периодът, в който двойката ще отгледа своето дете, което ще проходи, прояде твърда храна и ще се изправи по-успешно срещу предизвикателствата на външната среда.

А после?

Сетне чувството за „влюбеност" (което мнозина учени дори сравняват с психопатията) и сляпата отдаденост към партньора рязко се видоизменят. В най-добрия случай те се заместват от силна привързаност - обич (което е съвсем друг наркотик за мозъка от лудата любов). Но животът не винаги е хепиенд. „Любовният период" на двойката не приключва непременно с „къкрене" на връзката. Често тя застива на градуса на отчуждението, отегчението, дори гнева и омразата. В този отчайващ период, съпрузите по-скоро желаят никога да не са се срещали... и със завист надничат в живота на неженените си приятели - и приятелки „стари моми".

Попрехвърлилите първата младост неомъжени жени обаче също изживяват своите трудни времена. По време на 20-ината семейни празници през годината те се чувстват като деца, при това бавноразвиващи се. Освен всичко са длъжни отново и отново - като първолаче стихче на мама, да изброяват пред зяпналите на трапезата роднини своите доводи срещу брачния живот...

Резултатът?

Експертната роднинска група обявява оценките: Тя е леко невменяема до временно загубила разсъдък, малко шантава или направо - луда за връзване.

В заключение бихме могли само да кажем: на Божия свят има толкова „за" и „против" БЕЗбрачното и навид БЕЗоблачно съществуване, колкото и човешки съдби. Няма как да не зачетем обаче довода на самата т.нар. „Стара мома" - защото имаме основания да смятаме, че той еднакво важи и за женената мама:

Мъжете не са хронометър за моето щастие. Човек, ако не се чувства сам щастлив, никога няма да може да бъде доволен и с партньора си. Моето щастие зависи само от мен и от пътя, който ще поема в живота си. А пътя си го избирам само аз. Не може някой с решенията си да определя щастието на друг човек.

Нали тъкмо за това става въпрос - за нашето човешко... щастие. Още го помним добре, нали?

А вие, кога за последен път бяхте истински щастливи?

В едно сме сигурни: не сте били сами. Защото най-сладко е то - споделеното щастие.

Автор: Надя Йончева