Анкета

Новини

Моят гинеколог
Брой 71 - Октомври - 2012

В новия брой на списание „Кенгуру" прескачаме границите на родната ни столица, за да ви запознаем с видни специалисти и от Пловдив. Първата ни среща там за рубриката „Моят гинеколог" е с д-р Снежана Топалова. Завършила медицина в Града под тепетата, тя има над 25-годишен стаж като акушер-гинеколог. Работила е в Онкологичен диспансер - Стара Загора, акушер-гинекологичните отделения на болниците „Свети Пантелеймон", „Св Мина" в Пловдив, а от 4 години - в АГ клиника „Селена", където е съдружник.


Д-р Топалова има и допълнителни квалификации по ехография, оперативна гинекология, стерилитет и репродуктивна медицина, инвитро процедури. Член на Европейската асоциация по стерилитет и лапароскопия, както и на Българската асоциация по стерилитет. Последната й специализация е от тази година от европейската столица Брюксел - лазерни лапароскопски операции.


С какво ви привлече медицината и по-конкретно акушерството?


Медицината е динамика и предизвикателство, а в акушерството тази динамика е многократно умножена - от самото начало нямах никакви колебания, че това е моята професия.


Вие сте един от първите специалисти в Пловдив, който започва да се занимава с инвитро процедури. За всички тези години на колко семейства успяхте да помогнете?


Първата инвитро процедура в моята практика беше преди осем години и за съжаление не завърши с успешен резултат. За мен това бе голямо разочарование. Щастлива съм, че след това последваха множество успешни.


Като представител от медицинската страна в конфликта с Църквата какво е вашето обяснение за породилото се наскоро напрежение? Как лично вие си обяснявате, че от Църковното настоятелство мълчат по толкова други наболели теми и проблеми на обществото, а решиха да вземат отношение по деликатната тема с бездетието...


Може би Църквата е тази, която трябва да даде вяра и сила на хилядите двойки, борещи се с този проблем. Като имаме предвид, че още през 1988 г. се ражда първото българско инвитро бебе, логичният въпрос наистина е защо точно сега?! Ще се въздържа от коментар по темата.


В какъв процент от случаите стерилитетът е лечим? И въобще има ли нелечим?


Процентът на безплодните двойки в популацията се движи около 15%. Приетото определение за стерилитет е неспособност за забременяване след една година опити за зачеване. Днес благодарение на асистираните репродуктивни методи се помага на голям процент от тези двойки. При ин-витро средният процент на успеваемост е 40%. Много са факторите, от които зависи успехът. В този смисъл има, разбира се, нелечим стерилитет - когато са използвани всички налични възможности на съвременната репродуктивна медицина и въпреки това не е реализирана бременност.


В недотам далечното минало беше обичайна практика за проблемното зачеване вината да се хвърля върху жената, но днес знаем, че истината съвсем не е такава. Как изглежда това в цифри от медицинска гледна точка?


Тези твърдения отдавна са развенчани. Мъжкият фактор заема все по-голям процент - в почти половината от случаите неуспехът се дължи на причини от страна на мъжа. Когато има стерилитет, става дума за семеен проблем и kонсултацията при специалиста по репродуктивно здраве е уместно да се проведе с двамата партньори.


Какво според вас се промени в здравеопазването през последните три години - периода, в който имаше най-много смени на здравни министри?


Не мисля, че нещо съществено се е променило. Все пак предложиха се добри идеи и проекти и трябва да се върви напред. В България има изключителни специалисти и те трябва да имат комфорта да работят спокойно, за да дават едно наистина качествено здравеопазване.


 


Интервюто взе Дими Тодоров


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук