Анкета

Новини

Родителска практика

Моят малък тарзан в градски условия
Брой 57 - Август - 2011

Филмите на BBC за дивата природа са най-добрият начин да запознаете мъника с животинския свят. Със сигурност, в резултат от тяхното гледане, не е пострадало нито едно дете, в това число и от алергии. Но едва ли вашето съкровище ще започне да гали, храни и полага грижи за... телевизора.


За тези семейства, при които рунтавият питомец е живял до раждането на бебето, можем да сме спокойни. Те вече няма къде да го дянат. Освен това домашните животни са тренажор за развитието на полезни за бъдещите родители навици. Както е известно, скимтенето пред вратата в моментите на интимност и ранните разходки под ромолящия дъжд като нищо друго стимулират търпението, чувството на единение с природата и отговорността за ближния. Друга работа е, ако трябва да се решите на покупка на кученце, когато в дома вече има човешко бебе, без остри зъби и нокти. Може би да почакате, докато на детето му пораснат зъбки? А още по-добре, когато то вече може само да се храни, разхожда и грижи за живо същество (тоест да достигне вашата сегашна възраст)...


В защита на тезата, че домашният любимец влияе благотворно при възпитанието и развитието на детето, ще изтъкнем някои факти. Домашните любимци стават прекрасни партньори за игра, утешение (да заровиш лице в пухкавата козина е толкова приятно, когато горчиво плачеш) и даже защитници - не е тайна, че родителите нерядко купуват куче от охранителна порода, за да се разхожда детето им без страх навън.


Който и да е домашният питомец - малък гризач или огромен санбернар, за детето общуването с животните е полезно. Ако, разбира се, не се наблюдават прояви на алергия. Имайте предвид, че борбата с алергията в никакъв случай не може да се извършва в присъствието на „алергена". Затова, преди да вземете домашно животно, е нужно да разберете дали вашето дете не страда от алергия.


Грижата за питомец поставя основите на формирането на родителски чувства в бъдеще, възпитава чувство за отговорност и спомага за изграждане на умение емоционално да реагира на сигналите на по-беззащитните същества.


Кученцата и котетата не само даряват своите млади стопани с радостно общуване,  но и ги защитават от гастроентерит. Изследване, проведено от учени от университет в Западна Австралия, показало, че симптомите на гастроентерита на 30% по-рядко се проявяват при деца, имащи домашни питомци. Въпреки разпространеното мнение, че котките и кучетата са преносители на опасни бактерии, учените твърдят, че животните способстват за изработката на имунитет против въздействието на патогенните микрооргамизми.


Как се разбират животните с новородените деца?


Психолозите считат, че при животните съществува интуитивна връзка с детето. Кучетата и котките обикновено признават новороденото „за свое" и даже създават с него отношения, както със собствените котенца или кученца. Много често родителите се удивяват как животните търпеливо изчакват да бъде напълнена тяхната купичка с храна. А ако мъникът започне много да им досажда, то те по-скоро се оттеглят, отколкото да покажат зъби. Ако пък животното покаже недоволство, насочете вниманието на детето към този знак, реакцията на животното е съвършено естествена.


С една дума, не бързайте да се избавите от домашния любимец преди раждането. Единственото, от което следва да предпазите бъдещата майка по време на бременността - почистването на котешката тоалетна (заради опасността от заразяване с токсоплазмоза). Също така, оценете своите възможности: можете ли да отделяте време за разходки (ако е куче) и грижи за животното, посещава ли всички места в дома - категорично не се препоръчва новороденото и косматият питомец да спят в една стая.


Отделна тема са кучетата от бойните породи. Тук ситуацията зависи от това кой се е появил по-рано в дома. Тези животни трудно се доверяват на други стопани.


Кога да вземете животното?


Ако все още нямате животинче, но вече имате един малък Тарзан, кога може да се поддадете на уговорките му да вземете „куче или котка"? Когато детето навърши 4-5 години, може да заговорите за домашен любимец. По-рано, едва ли. Те имат нужда от грижа и внимание, които трябва да им обеспечават мама или татко, защото детето още не е в състояние да го направи. А и да играе с животното с удоволствие детето още не може, в него още не са формирани представи за партньорски отношения в играта - те се появяват към 5 години. Две-тригодишните ще използват котето по-скоро в качеството на кукла: ще го повиват, ще го хранят с лъжичка, ще го слагат да спи и т. н. Животните от такива игри само страдат. Възрастта 5-7 години е най-подходяща за това, да научите детето да се грижи за още някого. Отрочето вече знае различията между живото и неживото, също така е склонно да одушевява всичко окръжаващо го и усещането за родство с животните в този период е много по-остро, отколкото във всички последващи години. Детето усвоява игри с партньори. То знае какво може и какво е забранено: не трябва да играе с него, когато е болно, не трябва да закача животното, когато то яде, спи или се грижи за своето потомство. Животното пък учи детето да разпознава чувствата на други създания и да се съобразява с тях не по-зле (а понякога даже по-добре), отколкото човешките.


 


Автор: Силвия Чалъкова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук