Анкета

Новини

Мъжка гледна точка: Сивият кардинал на себеотрицанието
Брой 53 - Април - 2011

 „Мила моя мамо


Сладка и добричка


Как да кажа само


Колко те обичам"


Всички знаем тази песничка, никой не помни от кога. Знаем я толкова добре, че когато хванем музикален инструмент първото, което се опитваме да засвирим, е „нея"- без да знаем нотите.


Тези четири строфи са нещо като код на връзката майка-дете, изразяващ цялата обич и благодарност на детето за грижите и любовта на  майката!!!


Ей, ами тате!?


Ние какво, не полагаме ли грижи, нямаме ли чувства, не изпитваме ли любов?


Да знае някой от вас песничка „за тате"?


 За разлика от майчиното чувство, което си е чист инстинкт, то бащиното се появява по-бавно и на етапи, трябва му време, не се появява ей така, като нова дреха - хоп и 'айде вече съм си облякъл бащино чувство.


 Винаги съм се чудел на какво се дължи това чудо на природата - връзката майка-дете, вследствие на която сме виждали дори чудеса.


 Имам един приятел, биолог, ст.н.с към БАН, и баща на две деца - той ми сподели, че науката има своето обяснение и то се нарича Окситоцин.


Цитирам:


Окситоцин е хормон, който се секретира от паравентрикуларното ядро (каквото и да означава това) в хипоталамуса, а оттам се складира в задния дял на хипофизата, откъдето се и секретира  по време на раждане, предизвиква ритмичното свиване на матката по време на родилния процес. Неговата секреция се потиска от половите хормони, за да се осигури безпрепятствено вгнездяване на яйцеклетката в матката. Той има и отношение и за установяване на положително социално поведение майка-дете. Счита се, че при мъжете окситоцинът е свързан с емоционалното обвързване.


 Ето това е научното обяснение, макар и тези термини да не ми говорят нищо, донякъде си обясних факта защо при нас мъжете бащиното чувство  започва едва-едва да се...


...пробужда, чак когато бебето дойде на бял свят.


Помня, че още щом закарах жена ми в болницата, водите й бяха изтекли, бях много объркан и притеснен - от незнание, нещо средно между пиле в калчища и муха без глава, имах огромното желание да помогна, попитах сестрата, която я отвеждаше с асансьора, какво мога да направя, тя се усмихна и ми каза „Ти, каквото си могъл, си направил"  и прас - вратата на асансьора се затвори... Е тогава усетих едно...


...пробождане - О, осъзнах мястото си - мястото на бащата - казано научно-технически, към момента то бе „леко у лево". По отношение обстоятелството за място си е точно така, но се оказа, че сестрата не е права, тепърва предстоеше мнооого за „правене". За по-лицеприятно ще  го кажа така: татковците са сивия кардинал на семейството. Имат право да помагат, без да са главно действащо лице.


"Е, как така, хем Глава на семейство, хем сивият кардинал?!"- ще кажат някои. Ха-ха-ха! Това с „Главата" е една друга тема, за която ще стане дума в следващия брой.


Но да продължим, вървим към страхотна класация.


Жена ми първите няколко дни след раждането беше като истинска вълчица, този Окситоцин е голяма работа, не даваше никой да й пипа бебето, сърдеше се на бабите, че искат да го къпят или поне да й покажат как се прави, тя естествено не беше къпала бебе до тогава, но бе убедена, че най-доброто за бебето може да го направи само тя и никой друг няма работа наоколо... марш!


Аз естествено имах правото да ходя на покупки, да нося всичко необходимо, да готвя, да спя на дивана, да пуша навън и на всичко останало, вършещо се извън пределите на спалнята. Класика.


 Е после ми говорете за еволюция! Знаете ли какво се е променило от „пещерата" до „панелката"? - едното има асансьор, който невинаги работи, и преди на еманципацията са й викали матриархат.


 Не се оплаквам от задълженията си в първите житейски дни на щерка ми, напротив бях щастлив от факта, че съм полезен, а не както там в болницата пред асансьора - но цялото това чувство на щастие се дължи на голямото...


 ...пренареждане на класацията на живота. 


Всеки от нас, докато води свободен и безгрижен ергенски живот, неволно поставя себе си на първо място в собствената си съзнателна и подсъзнателна класация, каквото и да правим го правим само и единствено за собственото си добруване и комфорт. Не сте ли казвали негласно - „Обичам те,но себе си обичам повече".


  В момента, в който разбрах, че се е родила дъщеря ми, беше 9,15 в събота. Точно за 30 секунди се пренареди цялата класация на приоритетите ми -


- на първо място е детето, на второ жената, къщата, а аз заех гордото четвърто място!!!


Появи се - себеотрицанието!!! „Кой сега е номер едно?"


Бащиното чувство вече напъпваше в мен и проявяваше своите първи филизи, но с тях се появи и един друг проблем - как да го изразя, така че да бъда разбран правилно.


На жените им е лесно, те си имат техния приятел окситоцинът, на който аз му викам инстинкт, а ако нещо не им е ясно, ще попитат чичо Google, или ще го прочетат в „Кенгуру".


По ирония на съдбата любимото ми предаване по Дискавъри е „Как се прави", но там не показват как се проявява бащино чувство, и естествено ние бащите правим много грешки, за които трябва да поискаме прошка първо от майката, после и от детето. Не ми е нужно да правя...


...проучване, за да знам, че бащите се делим основно на два вида:


Едните се мусят и киселеят, че детето плаче, че му се играе в 3 през нощта,че иска точно онази играчка дето или е счупена, или нямаме пари за нея, че му се кара колело през януари и пее с всичка сила в хола, докато гледаме любимия си филм, а пък това -да сменят „обогатен" памперс, и дума да не става.


... А другият модел татковци са точно обратното - освен че угаждат за всяка прищявка на децата си, и им купуват всичко „нужно", с  удоволствие сменят памперси, натоварени с „твърдо гориво".


Е аз явно съм нещо средно - от една страна много ме дразни, че ми се мотае пред телевизора, докато гледам „Стани богат", а от друга, още си се чудя за какво й купих оная огромна кухня за Коледа, дето едвам се побра в детската, а и почти не си играе с нея?


Ще ви кажа защо съм я купил  - от престараване. А това води до...


...преекспониране на бащинското чувство, а това не е добре нито за детето, нито за бащата. Да не се чудите после защо синът кара с двеста в насрещното или щерката иска рокля за бала за 2000 лева - защото от деца им се е вкоренило в главите „Той,тате всичко ще оправи". Коренът на този проблем се крие във факта, че всеки иска да е по-добър баща от собствения си баща, а това надцакване води до много големи и понякога непоправими грешки. Комбинацията от „аз съм по-добър от тате" и „ти ще си по-добро от мен" - води до ефекта на огледалото, или да го наречем...


...проекцията на мен самия, която ние поставяме под знаменателя на...


Бащината гордост


Може би Бащината гордост е мъжкият окситоцин (да не се бърка с горделивост).


 Когато се роди детето, първо си горд от себе си - на подсъзнателно ниво ти си извършил най-важното за продължаването на твоя биологичен вид и в частност на рода, а това е инстинкт, а след това (е тука внимавайте) след положени много усилия, време и пари, очакваш да си горд от децата си, че „правилно" си проектирал себе си върху продължението на рода (ама много внимавайте, да не счупите огледалото" ).


Черешката на тортата е, че една от най-големите ни грешки  е - за своите усилия да вкараме децата си в огледалото, което наричаме „в правия път", очакваме и смятаме, че сме длъжни да получим благодарност?! Не забравяйте - благодарни деца няма. Тяхната най-голяма благодарност е, че и те ще приличат досущ на вас, както вие на своите родители! Помните ли тази песничка?


...и днес моя собствен наследник  


извършва геройски бели


не съм се изгубил безследно


щом той ме повтаря нали...


'Айде, чао, че трябва да ходя да вземам детето от градина!


Бащина гордост = Окситоцин




Автор: Краси Колев


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук