Тя е майка, но за някои ще си остане кака. Нейната дъщеря е най-добрата й приятелка. Досещате ли се за кого ви говоря?... Май още не. Ще пробвам отново -  тя беше водеща на детското предаване „Милион и едно желания" по БНТ, сега пак там води „Всички пред екрана". Ееее,  още ли не се сещате? Казва се Лазара или само Лара, или кака Лара, или както ви хареса... Но тя е толкова естествена, мила и забавна, че няма да ви се обиди за нищо на света. А сега се запознайте с нея и дъщеря й Бенджи.

1. Опиши с по няколко думи детето си?

Казват, че едно дете става такова, каквото си го направиш. Ако му казваш често "ти си лошо дете", то вземе че стане наистина лошо. Ако го гледаш с любов и търпение и то ти отвръща със същото. Моето дете е... смешно дете... Може би защото винаги съм я гледала с чувство за хумор - признавам, малко като на игра. Днес Бернарда е на 11 години и си давам сметка, че май никога след онзи бебешки (ветеринарен) период не съм се държала с нея като с малко дете. Ето, днес имам най-добрата си 11-годишна приятелка. Момичето, с което наистина всичко мога да си споделя и което ме кара да се усмихвам.

2. Как реагира, когато разбра, че си бременна?

Ами... Истината е, че благодарение на гениалността на един лекар, аз разбрах че съм бременна доста късно. Чаках тази бременност почти година, а когато това се е случило един "мъдър" гинеколог сбърка бебето с киста. Така 40 дни от бременността аз пиех антибиотик за кистата, без да зная дори какво правя. За щастие природата си каза думата и т.нар. "сутрешно гадене" ми помогна да изхвърлям ежедневно голяма част от това лекарство. Повръщането си го обяснявах със силния антибиотик. Когато отидох на 40-тия ден на преглед за кистата, за щастие друг лекар ме прегледа и каза : "Аз киста не виждам, а бебе в 13-та седмица". Така едновременно бях и най-щастливата и най-уплашената жена на света.

3. Какви грижи, хранителен режим спазваше по време на бременността и как възвърна формата си след това?

Няма да кажа, за да не напълнеете и вие 40 килограма. Основната ми грижа беше целият свят да разбере, че съм бременна. Исках да ми личи. Мисля, че не ядях чак толкова много..., но май само аз мисля така. Напълнях 40 килограма. Стигнах до 95кг. Ужас! Никога, моля ви, не правете така. За щастие не минаха и шест месеца и пак станах 55.

4. Доказано е, че през бременността бебетата чуват звуци, говор. Пускаше ли й музика и каква? Танцуваше  ли? Какво й говореше?

Говореше й Българската национална телевизия. Даже и 100-килограмова, аз не спрях да правя предаването "Милион и едно желания". Ходех на участия, на театър... На Коледния купон на телевизията, когато бях в 7-мия месец и почти 90 килограма, си спомням че танцувах бурен рок. Това съм аз!

5. Какво е да бъдеш добър родител?

Не знам... Наистина не знам. Сигурна съм какво обаче е ужасен родител - амбициозният, вманиачен да направи на всяка цена от детето си онова, което той самия не е успял. Може би да си добър родител означава да надскочиш собствените си амбиции и комплекси и да не се опитваш да програмираш личните си неуспехи върху детето си. Да му дадеш свободата само да избира какъв живот ще живее, с какво да се занимава, с кого да общува... Работата на родителя е само да бъде наблизо, когато детето греши, за да му помогне с прегръдката си по-бързо да се изправи. Не трябва да се опитваме да предпазим децата от всяко зло, не. Убедена съм, че грешките те учат най-добре. Преживяното разочарование и преживяното предателство ще научат децата по-добре от нашите съвети, какво е добро и как да го отличават от злото.

6. Естествено раждане или секцио? Защо?

Секцио. Защо ли? Ами защото съм бъзла... Страхувах се от нормалното раждане, признавам. За това избрах секциото. Не съжалявам. Цял живот съм спортувала, имам здрава коремна мускулатура и... не съм глезла. Може би това ми помогна на 8-мия ден да съм се възстановила напълно. Нямах проблеми.

7. Изкуствена храна или кърма? Защо?

Е, някои ще кажат, че по-добро от кърмата няма... Сигурно. Само че аз нямах щастието да разбера това. Родените със секцио деца бързо свикват с биберона на шишетата, докато чакат "природата да заговори" и кърмата да дойде. Когато това стане, вече е късно... Но аз бях доволна от изкуствената храна. В днешно време тя е много балансирана, добра, с точните витамини и т. н. Неща, които аз не съм сигурна, че бих могла да й осигуря. И все пак, майки, ако имате кърма - радвайте се.

8. Каква е тайната на щастливото детство?

Свобода! Да се чувства свободно да избира. Самочувствието, че сам решаваш дали да скочиш в локва, или не, дали да ядеш, или не, дали да спиш, или не, дали да... Е, добре е да наблюдавате тази "свобода" и да сте достатъчно хитри така да изманипулирате нещата, че детето ви да смята, че само е избрало онова, което вие сте му подсказали. И най-важното, детето трябва да знае, че го обичате. Не се страхувайте да му го казвате и показвате постоянно.

9. Как протича един ваш ден, когато го прекарвате заедно-само двете?

Това е всеки ден. Ние всеки ден намираме време за разходка по магазините - не е необходимо да пазаруваме, просто гледаме, мерим дрехи, забавляваме се... Ходим на кино, караме колела из София... Двете често пътуваме заедно из Европа. Скоро бяхме в Париж. Сега заминаваме за Рим, където често ходим... Казах ли ви, аз имам най-добрата приятелка!!! Е, понякога не знаем коя е по-голямата и коя е по-разумната, но... това наистина не е наш проблем - да му мисли татко Владо.

Интервюто взе: Боряна Петрова