Анкета

Новини

Най-любими сред любимите
Брой 48 - Ноември - 2010

Плюшената играчка! На кой не е любима и кой не изпада в умиление при вида й? Или по-точно, кое дете няма стая, пълна с плюшки? И коя жена няма поне една такава в спалнята си, останала мил спомен от детството или сантиментален подарък от старо гадже? Спомням си моята стая преди години, отрупана с плюшени мечета, кучета и зайчета. Е, пораснах малко и направих чистка, но оставих една, много скъпа за мен и вече доста стара. Какво обаче ни дават разнообразните по вид, цвят и големина меки играчки, защо се оказват важна част през доста голяма част от живота ни?


Но моля ви се, най-популярният и разпространен вид детска играча е така наречената плюшена играчка, т.е. изображението на различни животни (мишки, кучета, лисици и др.), направени от меки материали. Обикновено детските стаи и рафтове са заринати с всевъзможни зверове - огромни (буквално с човешки ръст) и мънички (колкото дланта), пухкави и гладки, говорещи и мълчаливи, страшни и симпатични, меки и твърди. Как да изберете най-подходящата за конкретното дете? Има няколко важни условия, за да отговаря на критерия най-любима сред любимите.


РАЗМЕРЪТ ИМА ЗНАЧЕНИЕ


Очевидно е, че малкият човек има нужда от плюшената играчка. От това тривиално твърдение произтичат определени ограничения относно външния вид на играчката, а именно за нейния размер. Тя не трябва да бъде прекалено голяма, за да може мъникът самостоятелно да я взима, гушка и мести. Огромните еднометрови кучета и мечета са абсолютно неподходящи за тази цел. Тях може само да ги гледате, да се удивлявате на размера им или да ги използвате като табуретка или възглавница. Прекалено малките, дребни животинки са също неподходящи - често се губят, трудно се държат в ръка, не са удобни за игра. Играчката трябва да бъде среден размер (от 10 до 40 см), за да бъде удобна за малките ръчички.


И все пак подходящият размер е само формална част, абсолютно недостатъчна за пълноценната игра. Какво е нужно за това зайчетата, кучетата и котетата да не стоят просто на лавицата, а да стимулират активността и въображението на детето?


ПЛЮШЕНИ АКТЬОРИ


Най-разпространеният и подходящ вид игри с плюшени играчки е т.нар. режисьорска игра, в която самото дете действа и говори от името на героите. Играчките влизат в играта в качеството си на актьори, които се управляват от режисьора - детето. Под неговото ръководство, в неговите ръце, зайчетата, кучетата и мишките си ходят на гости един на друг, черпят се, танцуват, говорят си. Сюжетът и съдържанието на такава игра се създава от самото дете. Това могат да бъдат и познати, известни детски приказки. Желателно е първоначално да помогнете на мъника да подбере „компанията" на животните и за различните приказки заедно да възпроизведете познатия сюжет. Играта е лека и забавна и скоро детето само ще поиска да разиграва приказките, след това ще започне да ги променя, да измисля собствени. Играта е много подходяща за деца между 2-4-годишна възраст.


КРАВА С КРИЛА?


Задължително плюшеният „звяр" трябва да бъде симпатичен и сладък. И все пак това не е най-важното, защото представата за хубаво на детето се различава от тази на възрастните. Важно е играчката да изгражда в мъника ясни, непротиворечиви и разбираеми за него образи, за да може лесно да разпознава, че това е заек, слон или мечка. Този образ подсказва на малкия човек характера на героя в неговата игра - как ходи, скача или пълзи, какво обича да яде, как говори. В последно време, във връзка с появата на нови видове животни - дракони, динозаври, тези въпроси стават проблемни. Дори за възрастните става трудно да назоват животното. Крава с крила, мишка с глава на куче или камила с телефон на гърба объркват представата на детето и затова на него не му е ясно как може да играе с тези „зверове".


СВОБОДА НА ДВИЖЕНИЯТА


Още едно важно качество на добрата мека играчка е нейната свобода за разнообразни действия. „Твърдите" играчки с фиксирани крайници не позволяват да се променя позата им, а това означава да се променя настроението им, изражението. За разлика от тях, „меката" играчка дава повече възможности за разкриване на собствените й действия и фантазията на самото дете. Например плюшеното куче, със свободно движещи се лапи, може да те прегръща, да ходи, да го закачаш. В ръцете на малкия човек то оживява, тича, скача, застава на задни лапи, върти се, говори.


ГОВОРЕЩИ ИГРАЧКИ


Една много специална функция на играчките - да говорят със собствен глас (с гласа на детето). Днес в много от меките играчки поставят звуков механизъм, който възпроизвежда различни песни или думи. В повечето случаи това е много забавно, но от друга страна ограничава възможните действия с тази играчка. Най-малкото мъникът постоянно ще натиска коремчето на животното и ще пуска познатата песничка. И така, докато не му омръзне. След това зайчето изчерпва своите възможности и става безинтересно. Без песничката то можеше да стане персонаж в игра: можеше да го хранят, да го обличат, събличат, да го запознават и с други животни. Освен това можеше да произнася най-различни думи със „собствения си глас", а не да повтаря една и съща песен.


ВЕРЕН ПРИЯТЕЛ


Способността на детето да променя гласа си, думите и интонациите открива възможност за общуване с играчките. Известно е, че в живота на много деца има любими играчки, с които те не се разделят: разговарят с тях, споделят радости и мисли, спят заедно, ядат, водят ги на разходка и на детска градина. Това са т.нар. „играчки-приятели", които помагат в трудни ситуации. В преобладаващите случаи в такива приятели се превръщат не куклите и количките, а именно плюшките. Колкото и странно да е, животните лесно стават одушевени предмети от децата и започват да изпълняват много важна роля в техния живот. Такава любима играчка може да бъде опора за развиващия се вътрешен свят на мъника, субект на неговия душевен живот.


Близостта на детето с такъв мек приятел облекчава преживяването на опасности или самота, дава усещане за значимост и самостоятелност. Например, преди лягане или когато мъникът е болен, или е попаднал в непозната ситуация. Към един от тези най-трудни периоди за малкия човек спада и адаптирането към детската градина. Педагозите и психолозите са забелязали, че малките деца в първите дни от пребиваването си в заведението буквално не се разделят със своята любима играчка. Особена необходимост към такава близост имат децата, които се адаптират по-трудно, изпитват явен дискомфорт в нова обстановка, тревожни са и напрегнати. Тези деца постоянно притискат към себе си любимото мече или зайче и физическата близост с тях има дава усещане за защитеност и безопасност. Установено е, че с любимата играчка детето заспива по-бързо, яде по-добре, по-лесно се облича и въобще се чувства по-уверено.


С времето, когато малчуганът започне да свиква с новата обстановка потребността му към играчка-приятел постепенно намалява. Той става все по-самостоятелен, активен и само понякога включва любимеца си в игрите. Затова не се притеснявайте от близките отношения, много е важно да помогнете на детето да открие своята играчка-приятел и да не възпрепятствате тази „дружба".


В „приятели" могат да се превърнат плюшените играчки с привлекателна външност и ярка индивидуалност. Качествата на играчката трябва да са отворени за обущаване и различни настроения, да стимулират загриженост и защита. Само в този случай тя може да се превърне в приятел, във второ АЗ, а не просто в плюшен предмет. Единствено близък възрастен човек може да направи меката играчка любима, да й придаде характер, да я одушеви. Затова, когато правите подарък на мъника, поговорете с детски глас на плюшения звяр, разкажете му как новият му собственик го обича много, иска да живеят заедно, да спят, да играят, да се грижат един за друг, когато са болни, когато ги е страх или им е скучно. Помнете, че вие може да подарите на детето си не просто поредната плюшена играчка, а истински верен приятел.


ИСТОРИЯ НА МЕКАТА ИГРАЧКА


Първите меки играчки се появили в началото на 20-ти век в Германия. Първото световно известно плюшено мече е Teddy, създадено от немската фирма Штайф. То се превърнало в неразделен спътник на повечето деца.


МОДА


Най-популярни са плюшените мечета и кучета в натурални, пастелени разцветки.


ГРИЖИ


Веднъж седмично трябва да почиствате плюшените играчки от прах. Това може да направите като ги изтупате, почистите с влажна кърпа или ги изчеткате с четка за дрехи. Ако любимото мече се е изцапало от многото игри, е възможно да приложите почистване с химикали, като трябва да бъдете много внимателни с препаратите. Прането в пералня е абсолютно забранено. И още едно важно правило - изсушаването, трябва да я сложите да виси на простора, без да я слагате в сушилня.


 


Автор: Биляна Цветкова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук