Анкета

Новини

Най-слънчевият град
Брой 28 - Март - 2009

Можете ли да познаете за кой български град става дума? Да, топло, горещо, това е Сандански. Градът, в който продължителността на слънчевото греене е най-голямата за страната - 2506 часа годишно. Но не се заблуждавайте, че това е единствената причина, заради която си заслужава да посетите Сандански.


С всеки изминал ден пролетта все повече се приближава, вече всички сме уморени от зимата и се радваме и на малкото слънчеви лъчи. Ако искате да се стоплите, трябва да посетите град Сандански. Там пролетта настъпва по-рано, затова и предложението ни за пътуване този месец е именно към този град. И не само, защото измерената средна, годишна температура там е 14,7ºС, но и защото градът разполага с лековити минерални извори (с температура от 33°С до 83°С). Ако сте привърженици на минералните бани, определено това е  едно от местата, които задължително трябва да посетите. Град Сандански има славата на най-добрата естествена лечебница на бронхиална астма в Европа. Курортът се препоръчва и за лечение на различни белодробни заболявания, хронични ринити, синузити, неврологични заболявания, кожни алергии, някои бъбречни и урологични заболявания. Но стига сме говорили за болести и лечение, защото Сандански предлага и много забавления и развлечения. Преди това малко история и география, за тези, които може би са забравили къде се намира гр. Сандански.


КЪДЕ СМЕ И ОТ КЪДЕ СМЕ


Градът се намира в Санданско-Петричката котловина, в подножието на Пирин. Курортът е на почти еднакво разстояние от София и Солун и е важен център по международния главен път Е 79.


Сандански е разположен върху крайните югозападни склонове на Пирин планина по долното течение на река Санданска Бистрица. Географското му разположение по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благоприятните му климатични особености.


Градът носи името на българския революционер и войвода Яне Сандански - деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Серския революционен окръг.


Съчетаването на благоприятни природни дадености, заедно с богатството от минерални извори с различна термалност, ниска минерализация, богат химически състав, лекуващи множество заболявания и даващи възможност за къпане на открито през цялата година, правят мястото удобно за заселване на човека по тези места още в дълбока древност, превръщайки селището в един от най-старите поселищни центрове на Балканите още от времето на Троянската война.


Селището около минералните извори е възникнало през II хилядолетие преди нашата ера. До VI век градът е един от първите християнски епископски центрове в България. В края на VI век е бил разрушен от варварски племена. От тези времена той носи името Свети Врач в памет на двамата братя Козма и Дамян - народни лечители. Това име на града остава до 1947 година, когато е преименуван на Сандански.


УНИКАЛНИЯТ ПАРК


Сандански се гордее с уникалния си градски парк, наречен през 1981г. Свети Врач. На територия от 344 дка. виреят над 200 средиземноморски растителни вида. Интересни са чинаровите дървета, две от които са природни забележителности - чинарът в центъра на града на възраст 550 г. и с височина 23м. и чинарът в лятната къпалня на възраст 500 г. и с височина 26м.


Паркът дава отлични възможности за отдих и развлечения. Тук се намират стадионът, летният театър, открит басейн, изкуствено езеро с водни колела и лодки.


При самия вход на парка има карта на северен Пирин, направена и поставена от Никола Миронски, известен планинар.


ОКОЛНОСТИ


На 24 км. югоизточно от Сандански се намира Мелник, а след още 6 км. ще откриете Роженския манастир. На 18 км. североизточно, в Пирин е разположен курортът Попина лъкa и 11 - метровият Попинолъшки водопад. Курортът е отправна точка за различни туристически маршрути в планината.


И така, какво друго мога да кажа за този така слънчев град? Спомням си, когато бях малка всяка есен ходех там. С родителите ми, братовчедка ми и нейните родители. Бяха хубави времена, безгрижни и не дотам. С братовчедка ми тичахме с все сила по висящите мостове (мен повече ме беше страх, та не бих казала, че съм тичала с все сила). Обаче, за наше съжаление, нещото, което разваляше безгрижното ни спокойствие, беше таблицата за умножение. Аз, братчедчето и майка й бяхме пристигнали в Сандански по-рано от другите, т.е. от майка ми и баща ми. Дотук добре, обаче имаше една уловка, докато те дойдат ние трябваше да сме научили таблицата за умножение, не помня до кое число. Е, цяла седмица търчахме по мостовете, пързаляхме се по парапетите, плискахме се във фонтаните, но разбира се, не научихме нищо от таблицата. Следващата седмица, когато нашите пристигнаха, беше мъчителна. Доста накратко, това са ми най-ярките детски спомени от „слънчевия" град.


Имам и още няколко спомена от Сандански, на вече „по-преклонна" възраст, но не знам защо в тези спомени не присъства толкова слънце. Така като се замисля с приятелите не тичахме по мостовете, а по-кръчмите и може би оттам идва и разминаването във впечатленията. Чудно как се променят представите за забавление с годините.  


Автор: Биляна Цветкова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук