Анкета

Новини

Най-страшният кошмар: детето го няма!
Брой 61 - Декември - 2011

Не може да не сте се губили като малки. Може би още помните сълзите в очите на майка си в мига, когато ви сграбчва и притиска неистово към гърдите си... Сега вие сте майка. И откривате прастария родителски страх: че детето може да се изгуби. Че ще попадне в чужди ръце... Този страх живее и в  приказките, които сте чели: „Червената шапчица", „Маша и мечокът", „Хензел и Гретел". Всички тези истории имат щастлив край. Такава може да бъде и вашата... 


 Процедурата на издирване у нас започва с подаване на сигнал до полицията. Когато се получи материал за изчезнало дете, той веднага се въвежда в общата система на МВР за търсени лица и се обявява за издирване.


Шофьори на таксита и автобуси от градския транспорт да се включват в издирването на изчезнали деца по горещи следи - такава идея има вече и у нас, след опита на други страни от Европейския съюз. До час след подадения сигнал те ще получават с sms снимка и подробно описание на детето. Експерти от МВР твърдят, че в първите часове всеки сигнал е изключително ценен.


 ВСЕКИ ДЕН близо 30 деца и пълнолетни българи са обявявани за издирване през 2010 г., сочи полицейската статистика. Почти всички са били намирани. Безследно изчезнали се водят 65 деца за последните 20 години.


Оказва се, че най-сериозният проблем при търсенето на загубени деца е незаинтересуваността на хората, които, дори да видят само дете, рядко се обаждат в полицията.


Програмата Amber Alert в САЩ е доброволно сътрудничество между полиция, медии, мобилни оператори и други частни и държавни организации за незабавна реакция в случай на отвличане на дете. Съобщения се разпространяват по радио и тв каналите, изпращат се имейли и sms-и, появяват се по всички електронни табла на магистралите и билбордовете;


 Какво обаче можем да направим самите ние като родители, за да предпазим детето си, в случай че се изгуби.


Когато разказваме приказката за Червената шапчица или за Маша, нека поговорим с него, като внимаваме да не предизвикаме излишен страх и паника. Важното е детето да знае, че ако се изгуби, трябва да остане/да се върне на последното място, където сте били заедно, за да го намерите там! Ако е по-голямо, предварително може да се уговорите къде да се срещнете, ако се изгуби в тълпата. Ако сте на кино, да ви изчака на входа, или в магазина - на касите.


Ако наблизо не се вижда полицай, инструктирайте го да повика някоя жена с дете - майките и полицаите са лицата, на които детето ви може да се довери, в случай че се загуби.


Трябва да вика силно за помощ, за да привлече вниманието на околните.


Ето какво направих аз, след като преживях този кошмар с моя син. Напечатала съм свои визитни картички с адрес и телефони, които не забравям да слагам в джобовете на панталонките, якенцето и чантата му.


Най-добре е детето да знае адреса си наизуст, както и трите си имена. И най-важното: вече знаем - детето до 12 години трябва да ни е винаги пред очите, независимо колко усилия ни коства това! Страхът е лош съветник, затова мъникът трябва да е добре инструктиран. Ако сте говорили сериозно (но не напрегнато) по темата, той няма да се паникьоса така, както ако въпросът е бил премълчаван или пренебрегван. Направете план за действие в три точки и го преговаряйте веднъж седмично, а после веднъж месечно, за да не се получи обратният ефект - детето да развие тревожност. И така да преговорим плана: А/ Ако не се е отдалечило много, връща се на мястото, където за последно сте били заедно. Б/ Оглежда се за чичко полицай или леличка с дете. В/ Казва на полицая/лелята адреса и трите си имена или дава визитката ви. ХЕПИЕНД.




Автор: Надя Йончева


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук