Въпреки голямото разнообразие от вази от различни материали, в разнообразни цветове и форми, тук ви предлагаме лесен, евтин и достъпен начин да създадете сами ваза, отговаряща на изискванията ви.

За целта са ви необходими:

1. Шише, буркан, стара ваза или друг съд, чиято форма ви харесва.

2. Хартиен канап в избран от вас цвят (можете да си го набавите от магазин за художествени материали или от цветарски магазин) - около 2 м.

3. Хартиени ленти с подобен или контрастиращ цвят (пак оттам) - около 2 м.

4. Универсално лепило

5. Ножици

Ето и последователността на работа:

1. Внимателно, за да не го скъсате, разгънете канапа така, че да получите широка лента от намачкана хартия.

2. Намажете края на лентата с лепило и го залепете за долния край на шишето.

3. След като се закрепи, продължавайте да намазвате лентата и да я увивате спираловидно по шишето, като внимавате да се залепя гладко върху предишния слой.

4. Ако шишето е с тясно гърло, ще се наложи да изтъните с ножица лентата хартия (поне наполовина), за да не се получат набръчквания и да запазите спиралното навиване.

5. След увиването на цялото шише изрежете излишъка хартия отгоре и отдолу. Изрежете кръгло парче за долната страна - дъното и го залепете, а отгоре увийте тънка лента хартия, за да оформите по-естетично отвора.

6. Разцепете хартиената лента надлъжно на много ивици, залепете началото й в долния край на шишето и навивайте спирално нагоре. През една навивка капвайте върху лентата малко лепило, за да не се изхлузва.

7. След като навиете догоре, се върнете надолу и накрая залепете пак за долния край.

8. Можете леко да наместите хартиената лента и да я фиксирате допълнително с лепило.

9. За финал може да увиете и залепите малко неразсукан канап около гърлото, за да изглежда по-красиво.

Забележки:

1. Вазата е подходяща за сухи цветя и декоративни елементи, тъй като сипването на вода в нея би намокрило и хартията.

2. Този тип хартия е подходящ, тъй като добре поема лепило.

3. Вместо лента, може да се налепят всякакви други апликации.

Автор на идеята: Иво Домозетов