Анкета

Новини

Наркотиците и децата
Брой 72 - Ноември - 2012

Искате ли да знаете повече за наркотиците? Замисляли ли сте се какво е онова нещо, което кара хората от ранна възраст да се пристрастяват към дрогата? Дали единствено средата в училище и обществото имат вина за това детето да прибегне до наркотиците? Може би трябва да поговорим за това как отглеждането на малкия човек би могло да спомогне за развитието на стабилен личен „Аз", а оттам и на емоционална зрелост в по-късна възраст. Как майката би спомогнала детето й да няма вътрешната необходимост от наркотиците?


ГРОЗНАТА ИСТИНА


Ако искаме да бъдем по-конкретни, нека поговорим за зависимостта от хероина, тъй като това е наркотикът, от който всички се страхуват и пристрастяването към който е най-силно. Хероинът е начин за контролирано удоволствие. Наркоманът винаги знае къде и как да го намери. Това е обект, който винаги ще бъде до него, стига да може да си го позволи. Най-големият страх при наркозависимите е страхът от загуба, от изоставяне. А хероинът е този, който никога няма да го изостави. Всяка друга форма на зависимост от друг обект се възприема от наркомана като поробване и е опасна с оглед страха от изоставяне.


И ако в началото имаме стремеж към постигане на удоволствие, то на малко по-късен етап на преден план излиза все по-задълбочаващото се страдание, битката с което е и основната причина  за продължаването на интоксикациите, въпреки всички видими за субекта последствия и жизнени рискове. Тук не се има предвид видимият абстинентен синдром, а вътрешното психично страдание, чиито причини остават скрити и за самия субект. Ясно е, че дрогата не е свързана само с удоволствието. Чрез нея субектът задоволява свои нарцистични нужди за психично оцеляване. Тя идва като СПАСИТЕЛ, за да компенсира и да лекува нещо от несъзнаваното, което е било дефицит в процесите на съзряване и не е могло да се преработи психически.


КЛЮЧЪТ Е В... ДЕТСТВОТО


От изключителна важност за изграждането на здрав и креативен „Аз" е детето да израсне в едно „спомагащо обкръжение", което се осигурява от „достатъчно добрата майка". Това е онази майка, която дава достатъчно на детето, за да му осигури добър старт в живота, задоволява специфичните му потребности на всеки един етап, адаптира се към и се променя според тези потребности и постепенно му позволява да стане по-независимо. Достатъчно добрата майка позволява на детето вроденият му потенциал да се развие и да се формира детската личност. Достатъчно добрата майка не е нито прекалено „добра"(тотално задоволяваща), нито прекалено „лоша" (дистантна, отхвърляща). Много е важно майката да съумее да се откаже от идентификацията си с детето, когато то прави опити за отделяне от нея. Прекалено загрижената и обсебваща (перфектната) майка държи детето си в стадия на първичния нарцисизъм и не му позволява да излезе от клопката на диадичните отношения (аз и детето). Така детето се превръща в нарцистично продължение на майката с цел запълване на вътрешната й празнина, предизвикана от собствените й страдания и провали. От изключителна важност е фигурата на бащата, която при хероинозависимите почти винаги липсва дори когато реалният баща присъства в семейството. Много често самата майка изключва бащата от връзката майка-дете. Достатъчно добрата майка е такава, защото инвестира един трети обект (бащата) и не оставя детето в клопката на свръхзависимостта и диадичните отношения.


МАЙЧИНА УТЕХА... ДО ВРЕМЕ


За да може да се изгради способността на детето да бъде самò, то трябва да може да се самоуспокоява. Това отново е задача на майката. Ако майката е спокойна и успява да успокои детето си в определени ситуации, то ще се идентифицира с една успокояваща майка, чиято успокояваща функция ще стане част от него. Така зрелият по-късно човек ще успява сам да се успокоява в определени ситуации и няма да има нужда да прибягва до хероина като средство за постигане на тази цел. Майката не само трябва да се нагажда в началото на живота на детето към неговите изисквания, но и да присъства, без да му налага собствени изисквания, ако то не предявява такива и не преживява потребности. Така то може да има способността да бъде самò в присъствието на друг. Зрелостта и способността да бъдеш сам предполагат, че човек е преминал през достатъчно добро майчинство и си е създал вяра в добронамереността на обкръжението.    


 


Автор: Христина Христова, психолог


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук