Свикнали сме да асоциираме детската стая с пъстрота, богата цветност, по-свободни форми. Тази закачлива (игрива) атмосфера постигаме чрез различните компоненти на интериора. Но трябва да ги премерим, така че да избегнем кича и прекалената яркост, защото те напрягат психиката, вместо да развеселяват.

Ние, родителите, се стремим домът да стане символ на уют и хармония за детето и то да усеща спокойствието вкъщи. Наистина, малчовците обичат ярки и основни цветове, но ние ги научаваме как те се съчетават, точно какви да са нюансите, изграждаме вкуса и усета им за естетика.

Мебели и аксесоари

Достатъчно е да изберем един - два елемента от интериора, които да са акценти, придаващи на стаята определението „детска", а останалите да са добре композирани. Ако това са мебелите, например цветни вратички, но не повече от два цвята и в подходяща комбинация на нюансите. Ако момченцето иска легло с форма на автомобил, някои от детайлите ще изглеждат добре в цветовете на вратичките. Същевременно това е достатъчно сложна форма и предполага да изберем останалите шкафове, плотове и рафтове с по-изчистени контури.

Цветни стени

Можем да поставим акцент като боядисаме една от стените в различен цвят. Ако е прекалено ярък, се налага да подберем по-блед нюанс, защото големите площи въздействат по много по-силен начин. Останалата част от стаята е добре да бъде в неутрално (ахроматично) бяло или почти бяло, включително и сиво. За съжаление, на почти всички родители сивото звучи абсолютно неприемливо, защото го свързват с негативни усещания. То всъщност е много добър фон за всички останали цветове, които сме избрали. Мебелите и аксесоарите ще изпъкнат на него. Същевременно то се съчетава с цялата палитра и отговорът на въпроса: „Отива ли си" винаги категорично е „да". Разбира се, не е добре да прекаляваме - говорим за светло сиво, да не пресъздаваме мистично мрачна атмосфера, дори детето да се увлича по фентъзи (магьосничество). 

Няма нищо лошо и в белите стени, въпреки че някои хора ги възприемат като безлични. Все пак, бялото е символ на чистота и спокойствие. Основният им недостатък е, че се поддържат трудно.

Под

По-добре да не е ярък и да не се натрапва, защото площта му е съществена част от стаята. С него взаимодействат всички останали елементи. Затова той също трябва лесно да се съчетава с повече цветове и текстури. По-добре да се спрете на „топъл" материал - паркет, дюшеме или ламинат. За пъстрота можем да добавим красив мек килим, стига да е съвместим с останалите компоненти на интериора. Всички деца обичат да си играят на пода.

За всички успешни решения е по-лесно да следваме установените на базата на опита правила: да изберем цялостна концепция за духа на интериора; да решим кои компоненти ще са поддържащи (фон) и кои акценти, директно придаващи атмосферата. Да конкретизираме мебелите като цветове, форма и материали, задължително съобразявайки ги с функционална схема и разпределение, които са ни необходими. И накрая, да изберем останалите по-малки елементи и аксесоари, допълващи и завършващи избраната визия.

Автор: Албена Йорданова, дизайнер