Родителите винаги имат желание да общуват с бебето си, поне през първата година от живота му. Важно е доколко и двете страни са мотивирани за това. Детето все още не знае как точно да се справи с тази достатъчно сложна задача, но му е много интересно. Мотивацията за общуване може да зависи от следните състояния:

 Емоционално състояние на родителите

Не трябва да се заблуждаваме с факта, че нашето бебе не разбира емоциите ни. Може би не ги разчита правилно в първите шест месеца, но то усеща кога мама е щастлива или разтревожена, кога е нервна и кога спокойна, кога татко е изморен. Защо се случва всичко това? Защото в първите шест месеца повечето от реакциите на нашето бебе са рефлекторно обусловени и не са съзнателен акт. Те са свързани със задоволяване на жизнено важни за детето потребности - да бъде нахранено, да бъде сухо, да му е топло или прохладно, да му е удобно, да не се чувства застрашено от непознатата среда. Негативните емоционални състояния на родителите се предават към детето като знак за промяна на средата и следователно го карат да се чувства застрашено. То започва да плаче по непознат за родителите начин и това затруднява разчитането на сигналите му. От друга страна, в тази ситуация майката или бащата започват да се притесняват още повече, защото не разбират посланието на детето, задълбочават негативната си емоционална промяна и я предават на бебето. Всички влизат в омагьосан кръг с висока тревожност на поведение. Логична и много често използвана стратегия е преструването. „Бясна съм и говоря на всички през зъби, но на теб ще ти се усмихвам, за да не разбереш нищо!". С това поведение демонстрираме на детето разминаване между вербалните и невербалните сигнали на посланието към него и го объркваме. Разбира се, ние големите не можем винаги да бъдем радостни и щастливи, нито може да крием емоциите си от детето. Важно е да ги балансираме и да не ги пренасочваме към него. Защото в единия случай застрашаваме него, а в другия го използваме като средство за самоуспокоение - две неправилни стратегии, водещи до намаляване на мотивацията за общуване и развиване на партньорски отношения между детето и родителите.

Психомоторни възможности на детето

Развитието на двигателните възможности на детето през първата година се движи от главата към краката. Ако не се фиксира и стабилизира позицията на главата, детето няма да може да движи правилно ръцете си от раменния пояс, няма да се обръща от гръб по корем, да седи и да се изправи самостоятелно. Това ще доведе до промяна в равновесието, вестибуларният апарат ще получава неправилни сигнали и детето няма да кореспондира адекватно, като комуникативно поведение, след шестия месец. От друга страна ние не можем да искаме от детето да демонстрира психомоторна реакция, без да е достигнало до възрастта за нейното осъществяване. Например на тримесечна възраст не можем да накараме детето да погледне къде е паднала играчката, тъй като това е възможно на девет. Психомоторното развитие е пряко свързано с възможностите за общуване - невербално и вербално и за да улесним процеса, трябва да следваме няколко основни момента:

• Възможностите за първоначално подражание се появяват след трети месец и до шести са рефлекторна реакция на нашето поведение.


• Съзнателно подражание на мимика, жест, вокална невербална комбинация се появява след шести месец и става основа на комуникация от детето към родителя след девети.


• Детето започва да разбира вербални послания, свързани с определени предмети и ситуации, след единайсети месец, дотогава ги свързва и разчита на основата на жест и поведение от родителя.

Когато се съобразяваме с психомоторните възможности на детето, нито ги подценяваме, нито ги надценяваме, мотивираме детето да общува успешно и го предразполагаме да ни партнира.

Демонстрирани поведенчески стратегии от страна на родителите и външните субекти (баба, дядо, бавачка)

Благодарение на възможностите за подражание, които детето развива след шести месец, то започва да възпроизвежда наблюдавани действия и поведение. Детето започва да имитира последователно (като поредност на поява) - поглед и движение на веждите, усмивка, мимика, интонация, жестове. Освен имитационно, детето започва да включва и собствена невербална продукция като форма на общуване. Децата с добри подражателни възможности стават огледало на нашето поведение.

Заучени поведенчески модели от страна на детето

След шести месец нашето дете започва да реагира по определен начин спрямо нашето поведение и спрямо предизвикателствата на заобикалящата го среда. Започва да реагира по един и същи модел на различните стимули и усещания. И това се приема за така наречената обратна връзка. Понякога се случва децата да използват наблюдаваното от възрастните поведение и вместо положителна, да демонстрират негативна емоция на нещо, което обикновено им доставя удоволствие или обратно. Такива заучени поведения са придружени със съответната интонация на възрастния и могат да бъдат спънка в процеса на общуване, тъй като не се разчитат правилно нито от детето нито от родителя и водят до стереотипи - използване на заучени модели за стимулация на определи емоции.

Автор: Нина Йорданова, логопед, Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина"