В утробата, бебетата, които имат нормален слух и нормална стимулираща среда, общуват без помощта на думи, срички и фрази. Способността за предродова комуникация е новост за психологията и медицината.

Плодът общува чрез движения, които изразяват неговите нужди, интереси и чувства. Те са самоволни или реакция на дразнители. Този модел на комуникация протича не само в утробата, но и след раждането, и то в продължение на целия жизнен цикъл. Психолозите го наричат универсален невербален език.

В зависимост от развитието на сетивата си, при напредването на предродовия процес, плодът извършва непрекъснат взаимообмен със средата около него. Езикът на тялото на бебето е реакция на разнообразни усещания: отговор на резките вкусови и обонятелни промени, израз на удоволствие или неудоволствие. Реакцията на силна светлина, шум, налягане или болка се изразява чрез жестове на самозащита или бягство. Бебето реагира на различни стилове музика или чрез буйно ритане (недоволство, превъзбуда), или чрез успокояване и забавяне на движенията (задоволство). Следователно, трябва да се вслушваме в езика на тялото на детето!

Ултразвуковите наблюдения на поведението в утробата разкриват, че плодът е способен на силни емоции. Наблюденията между 16-та и 20-та седмица от бременността, по време на амниоцентеза, показват страхови реакции на плода с крайни амплитуди в сърдечния ритъм и отдръпване от нормалното поведение за часове, дори дни. При амниоцентеза лекуващи лекари са били свидетели на агресивни действия към иглата, с която е извършвана процедурата, като бебетата са я атакували интензивно и се опитвали всячески да я отместят! Наблюденията с ултразвук на близнаци разкриват вроден език на тялото - ръкостискане, целувки, игра, взаимно ритане и дори удряне.

Сигнализирането на стрес чрез плач е позната способност на бебетата.

На тях не им трябват уроци как да плачат, затова пък възрастните имаме нужда от уроци как да интерпретираме плача на децата си. Изследванията показват, че плачът съдържа много информация за болестта, вредната диета на майката и генетичните дефекти. Бебетата са чувствителни към плача на други бебета и правят разлика между животински, човешки или електронно възпроизведен плач. Най-силно реагират на плача на връстниците си - бебетата от същата възраст като тяхната.

Емоционалното вълнение, което провокира плача, присъства в утробата. Този плач може да бъде чут, ако в областта на ларинкса на плода достигне въздух. Вътрематочният плач се нарича „vagitus uterinus" (буквално "утробен плач") и е документиран в литературата на съвременната медицина. Съществуват описани повече от сто случаи.

Езикът на тялото на малкия човек е твърде красноречив по време на раждането: стиснати юмручета, изразяващи гняв, или спокойни жестове или дори усмивка на удоволствие. Новородените ясно изразяват чувствата си чрез експресията на лицето, извивките на тялото си, маханията на ръчичките и крачетата си, като се изчервяват ядосано, побледняват или гукат доволно. Тези очевидни способности за комуникация на неродените и новородените деца са впечатляващи.

Бебетата започват да учат майчиния си език още от утробата. Изследванията с акустична спектрография показват, че първият плач на 900 грама недоносено бебе вече съдържа интонацията, ритмите и други речеви специфики, съвпадащи с тези на майката. Това доказва, че в 26-та седмица от бременността бебето вече придобива някои специфични особености на майчиния си език.

Скорошни изследвания разкриват, че плодът е способен да запаметява част от стихче, докато е в утробата. Каква по-убедителна демонстрация на ранните способности за памет и учене! След раждането си, бебетата показват по-силен интерес към разговорите на майчин език, отколкото на непознати за него езици. Езиковите изследвания демонстрират, че бебетата на една година възприемат най-малките звукови единици на езика - фонемите - дори по-добре от възрастните. Установява се и по-високо ниво на четене по устните при бебетата. Бебетата, включително и недоносените, притежават толкова добри способности за лицево възприятие, че могат моментално да имитират широко отворена уста, изплезен език, мимическите експресии за щастие, тъга или учудване.

Новородените идват на този свят с универсалния човешки език на тялото. Те започват да го изразяват още от десетата седмица на бременността чрез целенасочените си движения, в отговор на цял спектър от развиващата се сетивност за допир, вкус, обоняние, слух, зрение. Движенията на невербалната комуникация на плода са в отговор и на емоционалното състояние на майката, предавано директно по биохимичен път чрез пъпната връв. Така всяко дете е в състояние да комуникира с родителите си, да изпраща и получава съобщения - далеч преди развитието на вербалния език.

Автор: Надя Йончева