Анкета

Новини

Опасна ли е заушката?
Брой 15 - Февруари - 2008

От всички заразни заболявания, заушката има най-дълъг инкубационен период и може да се прояви чак след 2-3 седмици. Друга особеност е, че в началото симптомите й наподобяват грип и може да не я разпознаем. Какви опасности крие и до какви усложнения може да доведе? Кои възрастови групи засяга най-често? Как можем да се предпазим от нея?


Какво представлява заушката?


Заушката е инфекциозна болест, която се причинява от вирус от рода на парамиксо вирусите. Болестта е била добре позната в далечното минало. Хипократ описва епидемия от заушка на остров Тасос. Той отбелязва, че се наблюдава възпаление на тестикулите.


Вирусът е слабо устойчив и се инактивира бързо при висока температура, облъчване с ултравиолетови лъчи, спирт.


Какви са симптомите на паротита?


В началото симптомите могат да липсват - през т. нар. „инкубационен период". При заушката той се движи между 11 и 23 дни, средно около 18 дни.


Най-често започва с главоболие, болки в гърлото, повръщане. Задната част на долната челюст е по-чувствителна при натиск (симптом на Римес). Подуването започва точно на мястото на паротидната жлеза, т. е. пред ухото, върху дъвкателния мускул, във вдлъбнатината между долната челюст и подушната кост. Меката част на ухото се повдига.


Често има оток, който достига клепачите на окото. Кожата става изопната, бледа и лъскава.


На горния моларен зъб се намира един канал, който свързва слюнчената жлеза с устата и той обикновено е възпален. При възпаление децата преглъщат по-трудно, не могат да дъвчат, понякога дори не могат да говорят (зависи докъде е стигнал отокът). Затова трябва много да внимават как се хранят. Храната не трябва да е дразнеща, а щадяща.


Обикновено е засегната едната жлеза и след като спадне, се подува и другата.


При засягане на подчелюстните и подезични жлези се получава т. нар. „свинка" (общо подуване на лицето). Могат да бъдат засегнати само подезичните и подчелюстните слюнчени жлези и да се сбърка с лимфаденит.


Възможно е вирусът да се локализира първично в тестикулите като по-често се подува единият. Обикновено подуването на тестисите става след спадане на жлезите и се получава към 8 -10 ден от боледуването. Когато се възпали, тестисът се подува, става много болезнен, зачервява се - състоянието се нарича „орхит". 13 % от прекаралите двустранен орхит стават стерилни.


Рядко се възпаляват слъзните жлези, щитовидната жлеза, тимусът, яйчниците, панкреаса, бартолиновите жлези. При възпаление на панкреаса се получават болки в корема и повръщане, което може да бъде опасно и да има сериозни последици.


След преболедуване, заушката оставя траен имунитет.


Как и къде можем да се заразим?


Пренасянето на болестта е директно от човек на човек по въздушно - капков път. По-рядко става чрез замърсени със слюнка предмети. Въпреки това, да се заразиш със заушка е по-трудно, отколкото да хванеш обикновен грип, тъй като обикновено заразяването става при много по-близък контакт.


Най-често детето „лепва" заушка в детската градина, училище или там, където има контакт с много хора. Приема се, че болният е заразен 1 ден преди подуването на паротидните жлези и по време на болестния стадий до края на 21 ден от заболяването.


Боледуват предимно деца между 5 и 15 години. При децата под 5 - годишна възраст заушката се среща по-рядко, а при бебета е изключение.


Вероятността за заразяване със заушка се увеличава през пролетта и зимата.


Как се диагностицира и лекува?


При съмнение за паротит се правят лабораторни изследвания за установяване на повишена амилаза (смилателен ензим) в кръвта и урината, както и имунологични изследвания за доказване на антитела (това се прави по-рядко). При по-леките случаи децата остават вкъщи под карантина и се лекуват със симптоматична терапия, както при грипа. Приемат се повече течности, хранят се по-внимателно (предимно с течни храни), слагат се компреси с олио или зехтин върху възпалената жлеза. Освен това при възпаление на тестисите те трябва да бъдат повдигнати със суспензори и върху тях също се правят компреси. Антибиотик се предписва само ако има индикации за допълнителна бактериална инфекция, тъй като заушката е вирус, а на вируса не може да се въздейства с антибиотици. При менингиални прояви (симптоми на менингит) постъпването в болница е задължително.


Времето за излекуване е индивидуално. Ако няма усложнения, заушката отшумява за около 10 дни. 


До какви усложнения може да доведе?


Както всяко друго заболяване и заушката може да причини усложнения, но за щастие, това се случва рядко. В резултат на боледуването от паротит малчуганът може да развие


отит, нефрит, миокардит, перикардит, но е малко вероятно. В случай, че болестта е протекла с  усложнения,  трябва да постъпи в болнично заведение.


Как можем да се предпазим?


Основната профилактика се изразява в дезинфекция на съдовете, които детето използва чрез предназначените за целта препарати. Мъникът трябва да има индивидуална посуда, която да се измива старателно всеки път, за да се избегне пренасяне на инфекцията чрез слюнката. Играчките и ръцете на детето също винаги трябва да са чисти, да се поддържа добра хигиена.


Ако някой член на семейството е болен от заушка, той трябва да ходи с маска, да използва отделна тоалетна (по възможност!) и да бъде отделен в самостоятелна стая, за да не пренесе заразата.


Главна роля  при профилактиката на заушката има имунитетът, за чието поддържане е необходимо да се прилагат общите принципи на закаляването. Първата ваксинация се извършва на навършени 13 месеца, когато се поставя тривалентна ваксина. Повторна имунизация се прави на 12 г.


Какво казва статистиката?


През последните години броят на заболелите от заушка се е увеличил, сочат данните на РИОКОЗ. През 1999 г. в гр. София е регистриран последния епидемичен взрив от паротит с 4792 случая на болни. В следващите години се наблюдава рязък спад до единични случаи (2 за 2004 г.), след което отново започва покачване на заболяемостта.


Данните за страната показват, че след епидемията до 2004 г. включително случаите са единични. Боледуват предимно деца от възрастовата група 8 - 14 години. През 2005 г. броят на регистрираните случаи нараства и започва изместване на заболяемостта в по-големите възрастови групи - 15 - 19 г. и 20-24 г. като през 2006 г. те вече преобладават. Броят на болните от заушка се е увеличил през декември 2007 г.


В момента ежеседмично в страната се регистрират средно около 40 нови случая. Очаква се този епидемичен подем да продължи и през 2008 г.


Защо броят на болните се увеличава?


По информация на РИОКОЗ около 50 % са имунизирани с една или две дози монопаротитна ваксина, а около 30 % са без имунизация или без данни за имунизационно състояние.


От 1986 г. до 1991 г. е въведена рутинна имунизация с една доза монопаротитна ваксина на неимунизирани и неболедували деца от 1 до 12 г. възраст, която се оказва ниско имуногенна.


През 1992 г. вече се прави имунизация с комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола на 13 - месечна възраст и моноваксина на 12 - годишна възраст.


През 2001 г. се въвежда комбинирана ваксина и на 12 г.


Данните от анализа на последния пик на болестта показват, че на риск от заболяване са изложени родените през 1982 - 1992 г. Поради това Министерството на здравеопазването разпорежда да се извърши препоръчителна имунизация на засегнатите възрастови групи с осигурена ваксина срещу морбили, паротит и рубеола.


От 12 декември 2007 г. в Столичния РИОКОЗ стартира кампания за имунизиране с комбинирана ваксина на всички неимунизирани и неболедували от заушка от двата пола. Ваксинират се родените в периода 1982 - 1992 г. като с особен акцент са родените от 1982 до 1986 г. Имунизирането на непълнолетните се извършва в присъствието на родител. Ваксинирането е препоръчително, доброволно и безплатно.


Можете да се имунизирате ВСЕКИ ДЕЛНИЧЕН ДЕН в СРИОКОЗ на ул. „Враня" №20, ет. 5, к-т 517 от 8.30 - 12.00 ч. и от 12.30 - 16.30 ч.


Ваксината може да се постави и от личния лекар.


ВАЖНО!


Преди да заведете детето на ваксина, трябва да сте сигурни, че е здраво. Затова задължително посетете педиатъра преди имунизацията!


 


 


Автор: Наталия Градинарова
Консултант: д-р Маргарита Александрова, специалист детски болести


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук