Анкета

Новини

Особености в развитието

Орално-двигателни митове за синдрома на Даун
Брой 52 - Март - 2011

Всеки от нас извиква в съзнанието си определена визуална представа, когато си мислим за дете или възрастен със Синдром на Даун. Като логопед с двадесет и пет години частна практика и настоящ инструктор по речева и езикова патология в часове по орално-двигателна терапия, научих, че тази представа е сериозно учебно помагало. Когато преподавам, карам обучаващите се да ми опишат това, което, според тях, представляват характеристиките на детето със Синдром на Даун, или всяко дете със слаб тонус от орално-двигателна гледна точка. Без изключение, получавам едни и същи отговори. Техните описания станахa толкова предвидими, че започнах да ги наричам „Митовете за Синдрома на Даун".


Ето какво виждат тези професионалисти: висока и тясна платална извивка (високо готическо небце) (Мит номер 1), изплезен език (Мит номер 2), лека до умерена загуба на канален слух (Мит номер 3), хронични инфекции на горните дихателни пътища (Мит номер 4), дишане през устата (Мит номер 5), обичайно отворено положение на устата (Мит номер 6), и накрая, впечатлението, че езикът на детето е прекалено голям за устата му (Мит номер 7).


След като тези седем структурни и функционални разстройства логично се свързват със Синдрома на Даун, защо тогава да ги определяме като митове? Тъй като при децата, с които аз и моите колеги работихме през последните петнадесет години, вече не се наблюдават тези характеристики. Терапевтичната общност прояви непредпазливост, като позволи на тези митове да добият популярност, тъй като не осъзнавахме, че разпространението им можеше да бъде предотвратено. Тези отклонения от нормата се проявяват в повечето деца на етапа, на който те постъпват в програми за ранна интервенция. Какво липсва в нашето лечение, което им е позволило да се развият? Как да се стремим към тяхната профилактика?


БЪРЗ ПРЕГЛЕД НА НЯКОИ ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ НА ОРАЛНО-ДВИГАТЕЛНОТО РАЗВИТИЕ. Децата се раждат с две меки кранеални части. Една отгоре върху средната част на черепа и другата под черепа отново в средната част. Меките части улесняват процеса на раждане, като позволяват плочите в черепа да се припокриват, като по този начин улесняват движението на бебето надолу. След раждането, плочите се връщат в първоначалното си положение, където, в крайна сметка, се свързват между 12 и 18 месечна възраст. Когато плочите се срещнат в горната част на черепа, те придобиват формата на мозъчния контур, като ни придават кръгла форма на главата. При тази част от населението, засегната от Синдрома на Даун, това затваряне на плочите може да не се състои до 24-месечна възраст.


Идентично затваряне на плочите се осъществява под мозъка в плочите на твърдото небце. Също както мозъкът придава формата на горната част на главата, езикът оформя небцето. Ако по време на затварянето на небцето, обичайното положение на езика не е във вътрешността на устата, то няма какво да възпрепятства придвижването на небцето към средната част. В резултат получаваме Мит номер 1, висока и тясна платална извивка.


Може ли да се предотврати това? Нека да се върнем при новороденото дете. Малко известен факт е, че дори деца с изразено слаб тонус при раждането, включително такива със Синдром на Даун, дишат през устата. Те държат езика си в устата и при преглед се установява, че езикът не е анормално уголемен. В орално отношение, тези деца външно не се отличават от всяко друго бебе, с изключение на това, че имат слаб сукателен рефлекс. Ако наблюдаваме критично, следва да направим връзка между хранителните мускули и речевите мускули.


Съвсем бързо, бебетата със слаб сукателен рефлекс преминават през поредица от събития. Много майки ми казват, че те наистина са искали да кърмят своите новородени, но не могли, защото бебето имало слаб сукателен рефлекс или майката нямала достатъчно кърма. В отсъствието на друг медицински проблем, трудността идва оттам, че сукателният рефлекс на детето не е бил достатъчно силен, за да стимулира млечните жлези да произведат адекватен поток кърма.


В този случай, майките по традиция, биват насърчавани от лекарите да преминат към хранене с шише. Храненето с шише не представлява проблем, ако се извършва терапевтично, но на майките трябва да се предлага смислен избор. Също така, когато се предлага тези бебета да преминат на хранене с шише, дупката в биберона е с кръстосан разрез или уголемена, за да се улесни бебето да суче. Детето се държи в свития лакът на майката, а шишето се държи по диагонал, надолу с биберона. Представете си това - млякото се стича лесно в устата на бебето, но какво спира потока от мляко, за да позволи на детето да преглътне? Изплезеният език - Мит номер 2. Необичайно изплезеният език е заучено поведение, което води до физическото му проявление.


Продължавайте да си представяте това дете със слаб тонус. Съществува пръстеновиден мускул на края на Евстахиевата тръба, чиято функция е да позволява на въздуха да преминава през средното ухо. Когато слабият мускулен тонус намали ефективността на този пръстеновиден мускул, то в гореописаната поза за хранене, млякото може да влезе в средното ухо. Резултат - наличие на среда за хроничен отит, който е един от първичните причинители на загуба на канален слух - Мит номер 3.


Натрупването на течност в средното ухо и появата на инфекция вследствие на това, се разпростира в цялата лигавица на дихателната система и често става причинител на хронични инфекции на горните дихателни пътища - Мит номер 4. Носовата кухина се блокира и детето преминава от носово дишане към дишане през устата и така получаваме Мит номер 5. Челюстта се отпуска надолу, за да направи място за дишането през устата, като по този начин се насърчава обичайно отворено положение на устата - Мит номер 6. Тъй като езикът вече не се държи в затворената уста, няма какво да спре палаталните арки в движението им към средната част и така получаваме висока и тясна палатална извивка (високо небце), като по този начин правим пълен кръг отново до Мит номер 1. Езикът на детето остава провиснал в отпуснато положение при отворена уста. Липсата на правилно задно положение на езика е Мит номер 7. Следователно, уголеменият външен вид на езика не е генетично кодиран, а по-скоро се явява резултат от поредица от реакции от страна на лицето, което се грижи за детето вследствие на съвсем реалния проблем „слаб сукателен рефлекс".


Разбирането за тази поредица от събития ни помага да разтълкуваме правилно характеристиките, наблюдавани в тези деца, когато логопедите започнат работа за корегиране на множеството им артикулационни разстройства. Обръщането на внимание на оралната мускулатура от самото раждане предоставя по-ефикасна превантивна терапия в сравнение с подхода „Да изчакаме и да видим", който се използва в днешно време. Тези физически характеристики не са предопределени. Нашата терапевтична цел следва да бъде да се нормализира орално-двигателната система чрез хранене, като започнем от бебешка възраст.


В бебешка възраст пълноценното хранене е от първостепенна важност. Нашата задача е да балансираме между пълноценното и правилното хранене и терапията. Първата ни цел е да променим положението, в което детето се храни. Устата трябва винаги да е по-ниско от ушите, за да не се позволи протичане на мляко в Евстахиевата тръба. Положението на шишето трябва да се промени, за да може биберонът да се подава вертикално изпод долната част на устата, за да се насърчи леко прегъване на брадичката. При това положение детето изсмуква млякото нагоре по биберона, като езикът е предимно в задно (свито) положение, което предотвратява свободното протичане на мляко в устата на детето. На детето вече не му е нужно силно да изплезва език, за да може да гълта. Също така е важно да разширим дупката в биберона.


Могат ли децата със слаб сукателен рефлекс да изсмукват млякото в устата си в тази поза? Да. Ако детето се затруднява да изсмуква млякото нагоре заради слабия си сукателен рефлекс, можете да улесните изсмукването, като леко натискате контейнера или самия биберон. Когато аз използвах тази техника, тя беше успешна дори при най-тежко засегнатите деца. След около седмица ще се налага все по-малко да натискате, тъй като мускулатурата ще започне да укрепва. Необходимостта от помощ при хранене обикновено отпада в рамките на 3 до 6 седмици.


Майките кърмачки следват същите принципи. Дръжте детето в положение, при което устата му е по-ниско от ушите. Стимулирайте млечните жлези, докато детето суче, за да увеличите потока на кърмата. Това увеличава и количеството кърма, отделяно от майката. С увеличаване на сукателната сила на детето необходимостта от стимулиране на жлезите ще отпадне.


Проста промяна на положението на устата на детето спрямо шишето или гърдата може в дългосрочен план да подобри нивата на орално-двигателните умения. Дори само тази промяна може да предотврати развитието на поредица от анормални компесаторни механизми. Това е толкова важно, че аз включих интервенция чрез хранене в лечението на всичките си клиенти с орално-двигателни проблеми, независимо от тяхната възраст и диагноза. Дори моите „нормални" третокласници, които ме посещават за корегиране на междузъбно произношение, правят упражнения за развиване на сила на мускулите и свиване на езика чрез хранене.


Ако речевите и езикови патолози приемат като аксиома, че нормалният говор се налага върху нормални орални структури и функции, то тогава призивът да се предостави ранна терапевтична интервенция чрез хранене получава важно значение, което трябва едновременно да приемем и да приложим.


 


От Сара Розенфелд-Джонсън, Магистър на точните науки, сертифициран клиницист по речева и езикова патология Публикувана в списание „ЪДВАНС" на 04.08.1997г.
Превод: Борислава Братанова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук