Сардиния. Съберете в мислите си всички картички от екзотични места, които сте си представяли. Махнете тези с ямайските гирлянди и се вгледайте в тази с многото зеленина, с цветята по балконите, с малките площадчета и парещото слънце. Това е вашето място - Сардиния.  Когато за първи път кацнахме в Олбия, посред маранята на един августовски следобед, си помислих, че влизаме в запалена пещ. Сложих слънчевите си очила на слизане от самолета и не ги свалих. Една седмица.

Ако искате да прекарате лятната си почивка на място, където времето е вдигнало ръце и се е предало, това е вашето място. Чака ви красив, зелен до полуда остров с небрежни жители и протяжни следобеди. Тук никой за никъде не бърза. Докато малкото рейсче се движеше бавно по пътя между Олбия и Порто Черво, където беше хотелът ни, за първи път станах свидетел на този прочут непукизъм. На една от спирките се качи младо момиче, което влезе в спор с шофьора относно цената на билета. Очевидно тя смяташе, че нейното разстояние не струва 5 евро. Не му плати, а сърдита се тръшна на седалката зад него. Шофьорът си пееше и не й обърна никакво внимание, докато девойката демонстративно не извади банкнота от портфейла си и не я хвърли на земята до него. В България това щеше да доведе до непоправими батални сцени, спиране на рейса, поздрави на женските роднини и евентуално побой. Какво направи италианецът обаче? Спря рейсът по средата на шосето, наведе се да вземе парите, усмихна се широко и каза умилено: „Сеньооораааа!" Прибра парите, потегли и продължи да си пее. Седях на предната седалка и се пулех на спокойствието му. После разбрах - девизът на Сардиния е „ Just do it...another day!"

Така стигнахме до Порто Черво. Малко градче с ужасно луксозни магазини и няколко 20-звездни хотела. Навсякъде по улиците има табелки „Забранено снимането", което ме учуди доста, докато не разбрах, че там почиват сума ти звезди и има папараци. По-нататък по плажовете на няколко пъти видяхме мъже с ненормално големи обективи и вече знаехме защо. Хотелът ни беше на 1 километър по крайбрежието от самото градче и бързата сметка на задната седалка на таксито ни убеди, че, ако ще даваме по 20 евро за 1 километър всеки път, е по-добре да си вземем кола под наем. Всички така правят. Вечер уличките гъмжат от малки, италиански, шарени коли, които са паркирани на по 2-3 реда отстрани на улицата. Съжалихме, че не бяхме помислили по-рано, защото от хотела можаха да ни осигурят само една Корса без фарове, която беше в страхотен дисонанс с това, което ни заобикаляше. Помислете за резервация на кола преди да тръгнете и изберете нещо наистина малко, но кокетно.

Стигнахме до хотела. По брега в югоизточната част на Сардиния е пълно с малки градчета и хотелчета, където можете да отседнете на нормални за лукса на 4-те европейски звезди цени. Повечето места са ниски постройки и са разположени в прекрасни градини с джакузи и огромни легла, скрити между цветните храсти и дърветата. Хотелът ни имаше собствен плаж - едно малко заливче, до което се стигаше през градината, но в крайна сметка сме прекарали там общо 3-4 часа.

Не се притеснявайте за плажа - ако вашият хотел няма такъв, наоколо имате избор от безбройни плажове. Коста Смералда е най-красивата брегова ивица, която съм виждала. Заливчета с бял, чист пясък, кристално море и трима-четирима души наоколо. Ако сте любители на цивилизованите плажове, обаче, се пригответе за паркиране на някой прашен паркинг до пясъка. Не паркирайте на пътя, колкото и селски да ви се струва той, защото почти сигурно ще намерите солен фиш на стъклото си. Пригответе се и за приятни и удобни шезлонги. Имайте предвид, че цените на чадърите и шезлонгите са различни спрямо положението им - на първия ред са почти два пъти по-скъпи, отколкото на четвъртия. Останалото е класически плаж, с изключение на това, че спокойно можете да видите как Галиани и Флавио Бриаторе се разхождат небрежно покрай вас, докато един човек отзад носи кърпи и голям, черен чадър.

Това имах предвид в началото, като казах „звезди". Не говорим за Ивана, Димана, Гергана, Биляна и леля й, а за хора, които могат да купят нашата скъпа татковина заедно с неуредиците й и да не разберат. Мястото на богатите, едно от най-популярните места да паркираш яхтата си. А като заговорихме за лодки - заслужава си да обиколите марините на и около Порто Черво и на съседните градчета и да позяпате. Всеки ден можете да се качвате на колата и да обикаляте. Няма да ви стигне времето, нито ще ви омръзне.

Където и да спрете ще може да се насладите на неподправената южняшка атмосфера и спокойствие. Нека си го кажем - едно от най-притегателните неща - италианската кухня.  Съветвам ви да попитате в хотела за препоръчани ресторанти, да си изберете и да помолите да ви направят резервации. Внимание! За след 10. По-рано никой не вечеря. Ресторантите се пълнят към 10:30 и към 12 вече може да ви гръмне главата от темпераментните разговори и обилния цигарен дим. Наши хора! Може да попаднете на изключително интересни места, където да опитате истинско октоподено карпачо и рибена супа, преди която ще ви оборудват с еднометров лигавник. В супата всичко е цяло - и рибите с главите, и раците. Едва ли ще срещнете затруднения с храненето. Ще ви препоръчат да посетите и техните така наречени „национални" ресторанти, които са направени за туристи и може би биха били интересни, ако успеете да ги намерите. Повечето са във вътрешността, а вечер, в 10, повярвайте ми, ще ви е доста трудно да се лутате по пътищата.

Италианците не обичат табелите. Даже съм почти сигурна, че някои са сложени абсолютно умишлено, за да заблуждават бедните туристи. Това в кръга на шегата и съвсем сериозно - когато шофирате, много внимателно наблюдавайте указателните табели. Не всички са поставени на логичните им места, но какво да ги правиш, италианци, трябва да им се прости. 

В хотела ще се опитат да ви пробутат и разходка с лодка. Много внимавайте! Както навсякъде, рискувате да се озовете на някоя дървена гемия с 200 други туристи, като в тролей деветка в пиков час, и един идиот с мегафон да ви бучи на главата, докато се ядосвате защо сте се записали на това масово чудо. Изберете малка лодка или катамаран. Попитайте колко хора ще сте на борда и не се съгласявайте, ако бройката надвишава 5-6. Ние наехме катамаран за около 150 евро за двама души и прекарахме един от дните навътре в морето. Няма по-приятно изживяване от това да лежиш по корем на мрежата отпред и да се взираш в синьозелената вода под теб, докато катамаранът пори вълните. „Август е времето на италианците. Сега не можете да видите много туристи, много сме им шумни...", смее се Паоло - един от собствениците на катамарана. „Ако не искате да вечеряте с немските туристи, сте избрали правилното време да дойдете!" Минаваме покрай един залив, където са спрели всички туристически лодки, за които ви предупредих преди малко, и се смеем на врящото от къпещи се нещастно заливче. Отминаваме и хвърляме котва на едно спокойно място. Време е за скачане във водата и за макарони, които ни сварява едно от момчетата.

Пътуване, храна, хотел, разходки с лодки, а забравихме женския гъдел във всяко пътуване. Винаги може да направите малко шопинг. Цените са съвсем нормални, а може да намерите страхотни неща. Все пак сте в Италия! Може би не в самото Порто Черво, където цените са ужасяващи, но в Калиари, например... Отбележете си нещо много важно - магазините работят от 10 до към 2 следобед и след това отварят чак в 5. А разходката в горещия, спящ и полу-заспал град може да ви се стори доста изтощителна. 

Колкото и да говоря за този остров, все няма да е достатъчно, защото, както всичко друго, трябва да се види. Но ако трябва да обобщя - дръжте се естествено и много бързо ще влезете в ритъма на Сардиния.

Отпуснете си и оставете нещата за... някой друг ден!

Автор: Анна Свиларова