Вашето първородно дете още няма 2 годинки, а вече се е родило братчето му...

И ето, дългоочакваното събитие вече е минало и вашето второ дете вече се е появило на бял свят. Все още сте в родилния дом, но се готвите за изписване. Как да запознаете първородното си дете с бебето?

Докато вие сте в родилния дом, вашите близки вече са разказали на детето, че мама скоро ще се върне с бебе и всички ще се съберат да ги посрещнат. За малкото дете са много важни дребните детайли. Например, че, за да посрещнат мама, ще се качат на колата.

Задължително вземете първородния на изписването на новороденото. Когато излезете от родилния дом веднага отидете при първородното си дете, прегърнете го, кажете му, че ви е липсвало и се радвате да го видите. През цялото време трябва да е близо до вас, да се вози в същата кола, да седи до вас. Вкъщи му позволете да се порадва на новороденото, да го погали. Отговаряйте на въпросите му, ако задава такива. Позволете му да бъде близо до вас и бебето толкова, колкото иска.

Ревност или интерес?

След като премине суматохата през първите дни, ежедневието навлиза с пълна пара. И точно в този момент забелязвате нещо „нередно". Каката, на възраст годинка и половина, в един момент може да започне да проявява ревност. Например, да не иска да си ляга, увърта се около бебето, бърка му в очите, носа, не се интересува от новите играчки. Колкото и да се опитвате да й обръщате повече внимание, да играете, нищо не помага. Това, разбира се, може и да не е ревност. По-голямото дете отказва да спи? Вероятно това се случва, защото му е много интересно да стои будно. Често децата отказват да спят, защото „животът около тях продължава". А склонността им да „тормозят" бебето, да му бъркат в нослето, очите, е свързана с изследователския им интерес. Децата на тази възраст - до 2 годинки, трудно разбират понятията болезнено, неприятно. Например, загледайте се в деца на възраст между 1 и 2 годинки, които се срещат на улицата и какво правят първо? Преди всичко се докосват едно друго, а ако имат възможност и бъркат в устата, носа, очите на другарчето. Затова не трябва да си мислите, че първородното ви дете прави всичко това със зла умисъл. На него просто му е много интересно. И все пак трябва да следите мъника си, за да не нарани бебето по време на „изследването".

За съжаление, сред обществото вирее едно много опасно мнение, че щом се появи по-малкото братче, по-голямото е задължено да ревнува и да преживява. Затова и всяко действие и дума на по-големия се разглежда от тази страна. А знаете, който търси, намира. Само че причините за постъпките на баткото са съвсем други.

Търсим компромис!

Когато новороденото се появи на бял свят, ви се струва, че разликата от година и половина е гигантска. Но с порастването, тя сякаш се стопява. Децата на 3,5 годинки и 5 годинки се разбират много добре и играят заедно. Те се интересуват от едни и същи играчки и се забавляват по един и същи начин. Ако преди това общуването им е било доста ограничено, то сега те са истински приятели.

Случаите, в които мъниците се карат, дразнят и дори бият, не трябва да се приемат като акт на ревност. Те просто спорят, отстояват личните си интереси. В предучилищна възраст все още не могат да отчитат интересите на другите и не знаят как адекватно да решават проблемите. Оттук се появяват и кавгите, и сълзите.

Много важна задача пред родителите е да помогнат на децата да намерят общ език. Трябва да се стараят да бъдат справедливи съдии. Абсолютно недопустимо е винаги да сте на страната на едното дете. Доводът: „той още е малък" след известно време (максимум 3 години) ще престане да е актуален и трябва да го премахнете от речника си. Учете децата да се разбират помежду си. А ако спорът е стигнал твърде далеч, просто ги разделете в различни стаи. Сами ще видите колко бързо ще им доскучае един без друг.

Друго важно правило е да сравнявате децата помежду им възможно най-малко. Много е сложно напълно да изключите съревнованието, но ако похвалите едното, че рисува по-добре, например, веднага трябва да похвалите и другото, че пее по-добре.

Търсете таланта във всяко дете и не пропускайте да го похвалите. Така и двамата ще знаят, че за мама са важни достиженията и на единия, и на другия. А това ще ги стимулира да развиват способностите си, а не да се конкурират.

Как да живеете с породени деца?

1 Спокойно изпълнявайте всички грижи за бебето.

2 Не се срамувайте да ласкаете, галите и да говорите нежни думи на мъника пред батко му. По този начин го учите как трябва да общува с малкото. Помнете, децата копират всички ваши действия: ако вие сте грижовни и нежни към бебето, то е по-вероятно и „порасналото" ви дете да бъде такова към него.

3 Помнете, че и по-големият трябва да получава порция ласки, но не задължително веднага. Просто не забравяйте да го галите и да му говорите хубави думи.

4 Разказвайте на баткото/каката, че и той/тя е бил/а такъв/такава малък/малка, спомнете си забавни истории.

Това е важно, за да разбере, че и той/тя, когато е бил/била бебе мама също го е обичала така и е отделяла толкова много време, както сега за по-малкото братче или сестриче.

5 Въвличайте мъника в грижите за бебето, дори и това да е молба просто да подаде памперса. С детето на годинка и половина може да се съветвате, например, каква шапчица да сложите на бебето - жълта или розова. Въведете този метод и детето ще знае, че мнението му е важно за вас и го вземате под внимание.

6 Винаги разговаряйте с по-малкото си дете нежно пред другото, дори и да сте крайно изморени, не допускайте агресивни изказвания.

7 Колкото е възможно повече разговаряйте с първородния си син, дори и да ви се струва прекалено малък и че нищо не разбира. Той реагира на спокойния ви тон и на това, че му обръщате внимание пред бебето.

Кое трябва да ви притесни

Ако по-голямото ви дете е под 2 годинки трябва да обърнете внимание на:

- Крещи на по-малкия. Това трябва да ви притесни, ако вие самите не викате на малкото, защото иначе е просто копиране на поведението.

- Опитва се да удари по-малкия.

- Разваля или разхвърля вещите на малкия в креватчето.

- Крещи и плаче щом се приближите към бебето.

- Явно е нарушил съня си: трудно заспива (не просто не иска да ляга, а като легне не може да заспи); събужда се нощем; през деня е отнесен.

- Тъкмо е оздравял и отново се разболява.

- Опитва се да привлече вниманието ви. Въпреки че това е най-лекото от „безпокойствата", не трябва да бъде пренебрегвано. Децата на тази възраст винаги и във всяка ситуация се опитват да привлекат вниманието на майка си, независимо какво прави тя. Трябва да му обръщате внимание, така че да не се чувства пренебрегнато и да не предизвиквате ревност, но в същото време трябва да разбере, че мама има работа и не винаги е на разположение.   

Автор: Биляна Цветкова