Анкета

Новини

ПУ ЯЛ ИЛИ ПУ, НЕ ЯЛ В КИТАЙ
Брой 40 - Март - 2010

Когато решихме да пътуваме до Китай, това ми звучеше като да отидем до Луната. Сега, три месеца, след като се върнахме, продължавам да имам същото усещане. Всичко зависи от това по колко отъпкана пътека сте решили да отидете до там. Може да пътувате до страната на ориза с организирана екскурзия или да уредите пътуването си сами. И в двата случая няма да съжалявате. Въпросът е обаче кой Китай искате да видите. Китай с многовековната история, пагодите, гробниците и храмовете или Китай - многоликият, със странните хора, шарените пазари и безумното движение? Няма как да разберете на какво миришат улиците от крайните квартали, докато се возите в туристическия автобус. Просто няма начин. Затова ще си говорим за нещата, които трябва да знаете извън организираната туристическа програма и задължителните забележителности.


Ако току-що сте кацнали на огромното летище в Шан Хай и нямате уговорка да ви вземат домакините ви или от хотела, ще се озовете пред тълпа от около стотина крещящи хора с табелки на всевъзможни езици и докато минете през този кордон ще осъзнаете, че не е лошо да се бяхте погрижили за тази малка подробност. За щастие нещата са съвсем цивилизовани и от някоя от будките на летището на приличен английски и с името на хотела може да си поръчате такси. Важното е някой от летището да се погрижи да ви качи и да обясни на шофьора на китайски къде отивате. Такситата се евтини и за едно прилично разстояние в многомилионни градове като Пекин и Шан Хай може да дадете десетина лева. Колите са жълти и стари, а шофьорското място е защитено с пластмасова преграда, предполагам от нахални клиенти. Така или иначе, ако не владеете китайски, нямате шанс за комуникация, така че единственото нещо, което ви остава да правите е да зяпате удивени пред прозореца и да се чудите как още сте живи и здрави в този трафик.


Трафик, който, ако бъде наблюдаван от високо, ще прилича на всичко друго, но не и на градско улично движение. Докато колите карат с около 80 по бързите артерии, отвсякъде без капка колебание или оглеждане се включват колоездачи, рикши и пешеходци, които се държат като извънземни, на които нищо не може да се случи. Поради това в Китай да караш такси е много изнервяща професия. Китайските таксиметрови шофьори притежават такова завидно нахалство и смелост, че техните колеги тук могат само да цъкат със завист. Забравете за мигачи, предимство или съобразена скорост! Просто стискайте здраво дръжката до вас и дишайте дълбоко.


Повтаряйте си, че има и по-лошо и наистина е така - може, например, да се качите на рикша. Веднага изгонете от съзнанието си онази романтична представа от филмите, където един блажен китаец ви дърпа с колелото си, а вие замечтано гледате наоколо. Става въпрос за нещо като подвижни консерви, повечето от които се движат от маломерни мотори, които обаче вдигат шум като за големи. Обикновено, когато сте заблуден турист, се качвате в едно от тези неща, пазарите се, постигате двойно по-висока от на такситата цена и потегляте. Първите три минути ви е забавно, докато не минете през първия светофар - на черевено. След това за по-пряко ще се разминете на косъм с две, три коли и един рейс в насрещното и така. Колкото сте си пожелали. Към края на нашето пътуване вече бях сигурна, че тук точно ще си остана - в Китай, в някаква рикша, под колелетата на ей тоя рейс. Спирате, професионалният самоубиец усмихнато си прибира парите и потегля с подвижния си гроб. А вие сте полуглухи от бученето на мотора в консервата и немеете. Няма смисъл да казвате каквото и да било - никой няма да ви разбере.


Основното правило в Китай е: Винаги носете със себе си листче с мястото, където искате да отидете, написано на китайски! Колкото и невероятно да ви се струва името на хотела ви или името на някоя улица (колкото и известна да е тя), изречено от вашата уста, няма да говори нищо на нисичкия, говорещ единствено и само китайски, таксиджия. Във всички хотели на рецепцията ще получите малка картичка "Take me to:" , където са изброени всички по-известни места в града, написани на китайски. Повярвайте ми - тези листчета са безценни и недейте да ги губите, докато се разхождате из града.


От друга страна почти всеки китаец, който срещнете на улицата и го попитате дали говори английски, уверено ще ви отговори: Йес! Първите няколко пъти им вярвах, докато в отговор на моите едни и същи въпроси - предимно «Къде е това?», сочейки го на картата, китайците ме изслушваха разбиращо и бавно, но отчетливо започваха на китайски. Почти всеки от тях е уверен, че ако ти говори достъчно силно и ясно в лицето на китайски, ще го разбереш.


И като казахме разходки - и в Пекин, и в Шан Хай, и в Ксиян се чувствахме в пълна безопасност по улиците. Увериха ни, че единственото нещо, което може да ни се случи е в някоя туристическа тълпа да попаднем в схватката на джебчии. В Пекин с карта в ръка се озовахме в един беден квартал, където хората си миеха косите и чиниите в легени на улицата и въпреки че бяхме едниствените туристи в радиус от петстотин метра, не усетихме никакво напрежение.


И по принцип всички са мили и всичко е наред, докато не извадите фотоапарата. Китайците не обичат снимките или поне не обичат да ги снимат разни заблудени туристи, което е разбираемо. Ако сте нахални, дори можете да си навлечете гнева на някой екзотичен, уж видимо замислен образ. Ще отнесете едно гневно ръкомахане и поток от неразбираеми насечени крясъци и много бързо ще се ометете от сцената, подтичвайки. Винаги питайте преди да снимате някого, а отказа на всички езици е разбираем, сигурна съм. Не бъдете нахални!


В никакъв случай не завирайте камерата си в чиниите на хората в уличните ресторанти, колкото и екзотична да ви се струва тя. А странна храна колкото искате. Ако попаднете на правилното място, ще се «насладите» на какво ли не. Месарски магазини, където месото отдавна е забравило от какво животно е точно. Мухи, които трайно живеят в предлаганата стока и никой не смята за нужно да наруши спокойствието им. Шкембеджийници, които можете да познаете само по миризмата и групите хора на ниски масички, които са забили носове в купичките си. Огромни щандове с нудели и съмнителни пайове, ядки, сладки неща, подправки и нещо като мекици. А ако имате късмет, може да видите и колекция хлебарки, гъсеници, скорпиони и скакалци на клечка, готови за скарата. Само някой да ги поиска. Ако сте смели може и да опитате, аз не посмях. Всъщност след една разходка по пазара в мосюлманския квартал на Ксиян установих, че щом след това не станах вегетарианец, най-вероятно никога няма да стана. Интересно е как човешкото око свиква с всякакви гледки рано или късно, дори и със свински ребра, които се разфасоват директно на улицата с брадва.


В крайна сметка след десетия ден започваш да свикваш с всичко и в това е номерът. Слезте от автобусите и ходете по улиците. Може би храната от улицата няма да се спогоди с европейския ви стомах, но пък нищо не пречи да усетите хората. Да се посбутате на някой пазар и в някой мол с ментета. Да се пазарите до смърт за някоя чанта, да я вземете накрая на една трета от началната оферта и да си тръгнете доволни от сделката - и вие и търговецът. Не се връзвайте на увещанията му, че «това е истинска кожа», дори и да е така, нито на разгневената му уж физиономия, че сте го обрал. Една трета е разумната цена, на която може да вземете всичко, което ще ви предложат, а те ще ви предложат наистина всичко. Словосъчетанието, което ще е полезно да научите по тези места е «Пу ял!» , което означава «не искам». Повярвайте ми - ще ви се наложи да го използвате стотици пъти, докато сте в Китай. И въпреки това ще ви се иска да купите щанда, магазина, Китай и целия свят. Защото всичко ще ви се струва изгодно. Внимавайте обаче с ментетата. Има 3-4 нива ментета и си заслужава да вземете само най-доброто. Другото можете да купите и от Малкия Китай в София - Илиенци. Ако не успееете навреме да овладеете шопинг треската си, рискувате да се приберете с един допълнителен куфар, в който не винаги ще има само ценни неща. Рискувате също така да платите и 30 евро на килограм за свръх багаж, защото това е тарифата и на летището са безкомпромисни.


Един стриктен човечец усърдно следи да премери дори ръчния ви багаж. Това е една добра причина да спрете да купувате, да се насладите на извънземния Китай и да се качите на самолета за София със смътното усещане, че сте видели само една хилядна от всичко. Че сте се докоснали до духа на хората, знаете как миришат улиците им, какви са седалките в такситата и какво ядат по улиците. Останалото са, гробниците, теракотените войници, пагодите, храмовете и китайските градини - всички запечатани чинно във фотоапарата ви.


Автор: Анна Свиларова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук