Анкета

Новини

Патриотични игри
Брой 58 - Септември - 2011

Помните ли умиляващата гледка по една от националните ни телевизии за първия учебен ден тази година? Камерите работят, дечицата са по чиновете си и зазвучава националният химн. Бъдещите гласоподаватели, наследниците на Паисий, Левски и Ботев остават приковани за столчетата, сякаш ги гнети най-тежката гравитация по земното кълбо. Може би учителките им ще обяснят природния закон, който пречи на възпитаниците им да се изправят на крака на националния химн? Уви, самите те изглежда страдат от същото психо-физично явление. Наричаме го свещена простота.


Но преди да се впуснем в изобличителната реторика и заклеймяването на псевдопатриотизма, да обърнем поглед към поводите за национална гордост на българина. Те могат да бъдат толкова много родни обекти/субекти:


А/ ЕЛИТЪТ


Става дума за елита, невечерял у дома от 10 ноември 1989 насам. Следва важното уточнение:


„Елитът ни, така наречен, отдавна плаче за Наречен".


Нещо, което всички знаем от 


Б/ БГ ПРЕСАТА


Ето и няколко от заглавията, които, вместо на гърба на вестника, при мястото до кръстословицата, откриваме на първа страница:


„Баба виси на райбер, пита за шапката" /"Шок"/


„До 6 месеца автомобилите ще се задвижват с урина" /„Телеграф"/


„Ревнивец взриви клозета на съперник" /"24 часа"/


А любознателният читател кълве ли, кълве...


Мрачно нелюбопитство - но само у по-интелигентните българи, предизвикват


 В/ РОДНИТЕ НИ ПРЕМЪДРЕЦИ/ЯСНОВИДЦИ


Случайно или не, шоуто „Ясновидци" събра най-много зрители в медийната история у нас - 1.6 милиона...


Но ако оставим персонажите, претендиращи за дългогодишни връзки с Космоса, какво още откриваме около „наш'те планини зелени":


 Г/ РОДНОТО /НЕЗАКОННО/ ЗАСТРОЯВАНЕ


Не ЗАлесяване, а брутално ЗАстрояване на всяко късче земя, що е описано в патриотичната ни поезия. Междувременно текат спорадични и сприхави протести на „гражданското общество" в България, но те повече приличат на замеряне с буци от малки възвишения пред все по-разсеяна и малобройна публика...


 Д/ ЕВРОВИЗИЯ


...За малко да откаже българите не само от националността им, но и от телевизията.


Неслучайно, когато в новините съобщиха, че са арестували (по грешка) Краси Аврамов (НЕ)Човека-Глас, всички се смяха като на Прогнозата за времето в края на емисията - от сърце.


 Е/ КИСЕЛОТО МЛЯКО


...В което (изненада!) няма мляко. Като в популярната реклама, в която питат „Къде е млякото?"...


И тук възниква фундаменталният въпрос КАК да се възпитава българското дете в патриотизъм, без то да си прехапе езика от смях?


Не забравяйте, че когато дръзнете да го правите, идеите ви ще влязат в остра конкуренция с обкръжаващата действителност. А тя често напомня на


ТЕЖЪК НЕОДУШЕВЕН ПРЕДМЕТ НАД ГЛАВАТА


Ако разгърнем в-к „Учителско дело" - да, има и такъв! - ще ни посъветват на децата да четем родните ни автори. Поезия, приказки, стихчета, любими разкази, добрите стари български филми, нашите лични истории и умиляващи спомени от детството, исторически разкази за епични отминали времена...


НО ТОВА Е МИНАЛО!


- ще възкликнете вие. И с право. Но ако вярваме на Паисий, позоваването на славното минало може да свърши работа - и, когато порасне, детето да не се срами, че е българче.


„АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ!"


- дори да ви се струва, че вашата рожба не разбира напълно смисъла на стиховете, повтаряйте ги! Но не го правете като хора, абонирани за „Учителско дело", а като българи, които знаят и ценят корените си и ненавиждат тъпите шеги на настоящето.


ЗАЩОТО


у нас патриотичните игри могат и да бъдат опаковани като научни съобщения, например:


„Учени установиха, че животът се е зародил край Чирпан"


(До кравефермата, познахме ли?) Не, това не е сътворено от Боби Турбото, а в редакцията на централно столично издание.


А ПО ПРАЗНИЦИТЕ...


Ах, по празниците как националната радост и опиянение преливат от улиците и площадите в кварталните кръчми! Всички, от кибика до академика, ще се дерат „О Шипка!" и на вас ще ви се иска никога да не бяхте чели Вазов на детето.


...Родната действителност днес - навярно тя е една безславна


ЕПОПЕЯ ЗА ЗАБРАВЯНЕ,


би възкликнал Радой Ралин


„НАРОДЕ????"


- написа в тефтерчето си Левски с четири въпросителни.


Но патриотичните игри трябва да продължат. Защото е имало


Васил Левски, кан Аспарух, св. цар Борис I Покръстител, Симеон I, Паисий Хилендарски, св. Иван Рилски, Христо Ботев, Иван Вазов, Владимир Димитров - Майстора, Иван Асен II, Алеко Константинов, Баба Тонка Обретенова, Евлоги и Христо Георгиеви, Димитър Списаревски, Кольо Фичето, св. патриарх Евтимий Търновски, Райна Кабаиванска, св. Климент Охридски, Йордан Йовков, Йордан Радичков, Гоце Делчев, Хаджи Димитър, Борис Христов, Николай Гяуров, Валери Петров и още знайни и незнайни


 ВЕЛИКИ БЪЛГАРИ


Допълнете дългия списък с ваши любими имена и намерете време да разкажете за тях на своето дете. Нека преживяването бъде за него тържествено и чакано събитие, голямо и сладко като захарен памук и малко страшно и вълнуващо - като първото потапяне в морето.


Подгответе своите чудни разкази за всяка от тези личности и може би това ще е най-силният залог за това, че вашият наследник ще знае миналото си. Така ще очаква немалко и от бъдещето. И не се учудвайте, ако един ден го видите преоблечен като любимия си герой и той


НЕ Е СПАЙДЪРМЕН.


 


Автор: Надя Христова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук