Анкета

Новини

Пещерите в България
Брой 21 - Август - 2008

Всички знаем колко красива е природата на България. Всеки от нас поне веднъж в живота си е бил в планината или на морето, докосвал се е до меката трева на поляните, прецеждал е през пръстите си топлия пясък, вдъхвал е уханието на борова гора или на морска шир. И всичко това под парещите лъчи на слънцето, под ослепителната белота на деня.


Не са много хората обаче, които се осмеляват да надникнат там, където няма дневна светлина. В царството на прилепите и причудливите скални образувания - пещерите.


В България има открити и картирани над 5 000 пещери, а в тези, които са електрифицирани, се организират посещения с екскурзовод. Най-популярните пещери в България са Дяволското гърло, Духлата, Ягодинската пещера, Бачо Киро, Леденика, Магурата, Темната дупка, Съева дупка, Снежанка и др. Ето и повече подробности за тези, които наистина си заслужава да посетите.


Пещерата Бачо Киро се намира на 5-10 минути от Дряновския манастир, в каньоните на река Андъка и Дряновската река. Тя е първата благоустроена пещера в България. Бачо Киро е проучвана многократно. За първи път е спомената в археологическата литература през 1891г. от проф. Юринич, а пет години по-късно е посетена от братя Шкорпил. Откритите културни останки са отнесени към епохата на палеолита - кремъчни и костни оръдия, накити и останки от човек. Пещерата е обявена за природна забележителност през 1962 г., а през 2002 г. е реконструирана и модернизирана. Тя е сложен лабиринт от галерии и разклонения, с дължина около 3 600 м. За посетителите са електрифицирани два различни маршрута. Първата пещерна зала се казва Преддверието. В нейния вътрешен край таванът рязко се повишава и образува късия тунел Арката. Южно от този тунел, пещерната галерия придобива формата на готически храм и образува т.нар. Дъждовна зала. Тук са образуванията Мечата пързалка, Медузите. Централната пещерна галерия носи името Поп Харитон. Ще видите още Самотният сталактон и Залата на езерата. Най-тясната част от тази зала е наречена Чистилището и след тесния коридор се вижда живописният водопад Тронът. Достига се до Конгресната зала, в която има различни по дебелина сталактони, обагрени в жълти и снежнобели тонове. Орелът, Фонтана, Вкаменената гора, Гръбначният стълб са редицата други образувания, които могат да бъдат видени по този маршрут. Пещерата се обслужва от екскурзоводи и е отворена целогодишно.


Духлата (наричана още Боснешката пещера) е името на пещера в югозападната част на Витоша, на десния бряг на река Струма, в близост до село Боснек. Входът на пещерата е на самия път между Боснек и Чуйпетлово. Духлата е най дългата пещера в България - 17 600 м. Дълбока е 53 м. Представлява сложна многоетажна, лабиринтна система, разположена на шест етажа. Името й е свързано със звука, който вятърът издава при преминаването си през входа на пещерата. Духлата е една от най-сложните пещерни системи в България и е създадена от подземните течения на река Струма. Тя представлява лабиринт от тунели, галерии, подземни езера, водопади и синтрови образувания. В пещерата са установени 22 вида пещерни животни, сред които 6 вида прилепи. В пещерата има голямо разнообразие от пещерни образувания.


Дяволското гърло е най-популярната пещера. Тя е пропастна и е формиранa вследствие пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 км северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната й част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров. Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината й е 110 м, ширината - 40 м, а височината и достига до 35 м. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера - в нея може да се побере катедралата "Св. Александър Невски"! От входа е направена изкуствена галерия с дължина 150 м, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад до повърхността. На близо 400 м от входа на Дяволското гърло водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. В участъка преди сифона, пещерата има над 10 езера и прагове. Дължината на сифона е повече от 150 м, които не са преминати. При гмуркане на това място загиват двама млади леководолази, след което не са правени повторни опити за проучване.


Дяволското гърло дава начало на различни легенди от времето на траките. Една от тях говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си - Евридика.
Пещерата е електрифицирана, а стълбите, изкачващи се край бучащите води на подземния водопад, са обезопасени с бетонeн парапет (старият метален е подменен). Температурата в пещерата е около +8°C. Изходът на пещерата е достъпен за посещение с надуваема лодка, каквато можете да наемете на място. Работи от 8 до 18 часа, като можете да я посетите дори в неактивен сезон, ще има кой да ви упъти.


Ягодинска пещера се намира на 3 км югозападно от село Ягодина. Входът е направен по изкуствен път. Това е третата по дължина пещера в България и е може би най-красивата в Родопите. Ягодинска пещера е разположена на три етажа, от които само третият, най-ниският, е благоустроен за посетители. Превърнат е в истинска туристическа атракция - с изградена 1100-метрова пътека, електрификация и изкуствено прокопани вход и изход. Благоустроеният етаж има постоянна температура 6°C, влажността варира около 91 %. Пещерата е изключително богата на пещерни образувания, повечето от които могат да се видят и на етажа за туристи - чудни сталактити, сталагмити, сталактони, а също така драперит, синтрови езера, хелектити, леопардови кожи (различно оцветени скални слоеве), както и традиционната "стена на греха", върху която се лепят монети. В пещерата са открити следи от живот от енеолита (4 хил.г. пр.Хр.), а също и от по-късната бронзова епоха.


Ягодинската пещера работи всеки ден до 16 часа. Пътят е ремонтиран преди две години. Има и място за паркиране. Организират се посещения с водач и в неблагоустроената част, за което е необходима предварителна заявка и група.


Пещера Леденика се намира в Стара планина, северозападно от Враца. Входът й е разположен в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 м. В най-ниската част на пещерата Леденика се намира Преддверието - това е първата зала. През зимата и пролетта тази зала очарова с ледено кристалната си украса, дала името на пещерата. Няколко метра човек трябва да се движи наведен през прохода Плъзнята, за да стигне до малката зала с кръгла форма, а след още едно стеснение се озовава в Концертната зала (наричана така поради удивителната си аркустика). Тук могат да се наблюдават Крокодилът, Главата на великана, Соколът, Дядо Коледа и много други. От тази зала се преминава през Малката и Голямата пропаст, през коридора Завеските, за да се стигне до Бялата зала, където се извисяват Свекървенският език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се девойка. Най-високата точка се нарича Седмото небе, но тя е за най-смелите туристи. Температурата в пещерата варира от -7°C до 15°C, при стабилни 8°С във вътрешността. Единствено в Леденика може да се види насекомото „леденикус" или „светломразец".


Пещера Магурата се намира в северозападна България, на 25 км от град Белоградчик. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Тя е една от най-големите пещери в страната - обща дължина на откритите досега галерии е около 3 000 м, от които 1 400 са благоустроени. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Пещерата притежава богати по форма и размери образувания - сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, "пещерно мляко". С красота и внушителни размери впечатляват Големият сталактон - висок над 20 м и диаметър на основата 4 м, и Падналият бор - най-големият сталагмит в изследваните български пещери, с дължина над 11 м и диаметър в основата 6 м. Според геоложки проучвания, образуването на пещера Магурата е започнало преди около 15 млн. години. В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с тор от прилепи и червена глина. Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, звезди, оръдия на труда, растения.


В пещерата можете да опитате пенливото вино „Магура", отлежало при естествени условия. Целогодишно температурата варира между 12 и 13°С.


Пещера Съева дупка се намира в Северна България, близо до село Брестница, на 25 км от град Тетевен. Разположена е на 520 м надморска височина и е дълга 400 м. Носи името на братята Съе и Сею, които използвали пещерата, за да се укриват по време на османската власт. В пещерата Съева дупка са намерени кости на животни, глинени съдове и монети, датиращи от времето на Римската империя. Пещерата е разделена на пет зали: Купена - по средата на залата се издига огромен сталактон, който наподобява на купа сено, от където идва и името; Срутището - тази зала е образувана по време на земетресение и е обсипана със скални късове, някои от които са високи 3,2 м. Следват залите Харман и Космос (последната е наречена така, заради карстовите форми, приличащи на излитащи ракети). Внушителни форми се наблюдават и в последнaта зала Белият замък. През 1963 г. пещера Съева дупка е обявена за природна забележителност, а през 1967 г. е благоустроена.


Снежанка е пещера, разположена в Баташката планина, в Родопите, и се намира на 5 км от град Пещера. Открита е през 1961 г. Тя е достъпна по туристическа пътека (около 30 минути изкачване) и в нея могат да се видят едни от най-красивите образувания в България. Пещерата е сравнително малка, дължината й е само 145 м, с постоянна годишна температура 6°С. Образувана е от Новомахленската река през епохата на леванта и е дооформена през кватернера. Пещерата е богата на сталагмити, сталактити, сталактони, драперии, синтрови езерца. Състои се от няколко красиви зали: Залата на виметата, Голямата зала, Музикалната зала. Те са свързани със Срутището, над което минава мост. Във Вълшебната зала, изградена от снежнобял кристален синтър, природата е създала фигурка, оприличавана на приказната героиня, дала името на пещерата. В средата на пещерата има кръгли огнища, до които са намерени предмети от ранножелязната епоха и кости на животни. Траките са я ползвали като убежище от врагове преди около 2 600 години.


Всички тези пещери (с изключение на Духлата) са включени в Стоте туристически обекта на Българския туристически съюз. Има и още много други пещери, пълни с красиви образувания, затова, ако ви е омръзнало да гледате строежите по морето, си направете обиколка из българските пещери и се насладете на чудесата, „построени" от самата природа.


Препоръки


Не забравяйте, че температурата в пещерите е ниска дори и през лятото, затова си носите връхна дрешка (блуза с дълъг ръкав или тънко яке). Ако сте с дълъг панталон, ще ви е по-комфортно (обиколката е за около 2 часа). Важно е да сте с удобни обувки (маратонки или плътни сандали), тъй като поради голямата влажност в пещерите е хлъзгаво, а може да бъде и неравно. Затова забравете за джапанките и чехлите, токчетата са направо изключени.


Към туристите няма специални изисквания, освен да не изостават от групата и да не се отделят самоинициативно. И разбира се, да дойдат с добро настроение и голямо любопитство.


 


Автор: Цвета Лазаркова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук