Не, в тази тема не става дума за пластична операция за „разкрасяване" на маточната шийка. Ако вече сте родили, е възможно да сте чували за тази интервенция, а може и да сте от късметлийките, които никога няма да чуят. Ако пък ви предстои раждане, е хубаво да се запознаете с нея, макар че в идеалния случай до нея изобщо не трябва да се стига. И все пак реалността понякога е друга.

Какви са причините за разкъсването на маточната шийка?

След всяко естествено раждане е нормално маточната шийка да се разкъса в различна степен. При първескини малко повече, а при второраждащи по-малко. Още след раждането разкъсванията задължително се възстановяват, ако са над 1 см и/или ако има кървене. В други случаи се получават, когато не е качествена дилатацията (разширението) на шийката, ако има деформация или при по-големи аборти. Тогава също следва да се направи пластика.

Защо се прави пластика на маточната шийка?

Пластика се прави, когато не е направен оглед на маточната шийка след раждане, като профилактика на рака. Целта е да се възстанови целостта на органа, така че да се доближи до анатомичната норма.

В последно време обаче не се прави толкова пластика, повече се извършват конизации (в операционната се изрязва конус от маточната шийка, което е един вид биопсия). За съжаление причината за това е, че конизациите се заплащат по клинична пътека, като етап от диагностиката на карцином на маточната шийка или прекарцероза. НЗОК не поема финансирането на пластики, защото вече задължително се оглеждат шийките на всички първораждащи, а дори и на второ- и третораждащите и ако има разкъсване, се зашива. И все пак не са изключение случаите, в които това не е направено.

Ако не се направи пластика, какви са рисковете, които крие това състояние на шийката за женското здраве?

Пластиката е последният етап. Най-важното е да се прави профилактика на разкъсванията на шийката на матката - при аборт, при и след раждане. Защото ракът на маточната шийка възниква на прехода на два вида епител - цилиндричния, който е в цервикалния канал и многослойния плосък. Границата на цилиндричния епител е цервикалният канал, а при разкъсване той излиза навън. Където е много по-раним от многослойния плосък епител и много по-податлив на инфектиране с човешкия папиломен вирус. Следователно нашата цел е да не допускаме да бъде навън. Затова трябва да се прави оглед на шийката и да се възстановяват разкъсванията, но ако такъв не е направен, се извършва пластика, чиято идея е да се върне този епител отново вътре. В зависимост от договорите, клиничните пътеки, които имаме с НЗОК, ние, за съжаление, сме принудени да променяме диагнозата. Ако пишем, че приемаме една жена с тежко разкъсване на маточната шийка за възстановяване и да й направим само пластика, Касата ще откаже и затова пишем, че тя има дисплазия 2-3-та степен и не правим пластика, а конизация. Има диагнози, които Касата не поема, а те е нужно да се правят, даже понякога и по спешност.

По отношение на следваща бременност, какво се прави, ако шийката не е зашита?

Ако разкъсването е много голямо и води до недостатъчност на шийката, което обаче не може да се предположи преди бременността (това се преценява в 12-та г. с.), прибягваме до един доста стар метод, който е със спорно влияние и значение - серклажът. Той представлява поставяне на конец или лента върху маточната шийка, с цел да коригира това несъответствие.

А ако се остави незашита?

Въпрос на късмет, в случай, че това се установи при последваща бременност. Редно е преди да има бременност, да се възстанови разкъсването, ако е голямо. Едно голямо разкъсване, освен опасност от предракови състояния, може да доведе и до невъзможност за износване на плода.

Ако е направена пластика или конизация, при следващо раждане задължително ли се прави цезарово сечение?

Не е задължително. Това се преценява индивидуално. Принципно не се прави цезарово сечение, пуска се нормално раждане. Ако в неговия ход обаче възникне състояние, при което шийката е причина родилният процес да не върви по нормалния механизъм, да не се разширява с темповете, които са очаквани, тогава се преминава към цезарово сечение. Но моят опит от конизации на шийки е, че тези жени раждат много по-лесно.

Какви рискове крие естественото раждане за пластиката, ако е правена такава?

Може да я разкъса отново. Но има и друг момент, че веднага след раждането по-лесно се възстановява и по-добре зараства. Само че естественото родоразрешение може да компрометира всяка една пластика, правена на гениталиите - на влагалище, перинеум. И когато не става въпрос за обикновено разкъсване, а за усложнено - на целия перинеум заедно с ануса, което е тежко и се възстановява трудно, това вече е индикация за цезарово сечение. Тогава вагиналното раждане може да компрометира предната операция и да доведе до усложнения, до степен на невъзможност да се възстановят последствията.

Възможно ли е вследствие на пластика на маточната шийка да се получат сраствания, които да препятстват последващо забременяване?

Възможно е при грешка в оперативната техника. Ако се изпълни както трябва, няма да стане.

Едно интервю на Силвия Чалъкова с д-р Георги Кръстев, акушер-гинеколог,  УМБАЛ „Света Анна"