Анкета

Новини

Плод - зеленчук
Брой 10 - Септември - 2007

С какво са полезни плодовете и зеленчуците?


Както при зеленчуците, така и при плодовете енергийната стойност е ниска и незначителна. Те не съдържат мазнини и са богати на витамини, които са водноразтворими.


Зеленчуците стимулират двигателната функция на стомаха и червата, възбуждат секрецията на храносмилателните жлези, повлияват благоприятно чревната микрофлора, поддържат алкално-киселинното равновесие. Ежедневната употреба на зеленчуци в суров вид е най-важното условие за задоволяване на потребностите на детския организъм от водноразтворими витамини и минерални вещества.


Плодовете се характеризират с високо съдържание на микро- и макроелементи, водноразтворими витамини, органични киселини, хранителни влакна, етерични масла, растителни ензими и хормони, вкусови вещества и др.


Биологично активните вещества са най-добре представени в пресните плодове. Важен за запазване на хранителната стойност на плодовете е начинът на тяхното съхранение. Узрелите плодове се съхраняват най-добре в хладилни условия, в хартиени обвивки, без пряк достъп на слънчева светлина. Измиването им се препоръчва да става непосредствено преди консумирането им.


Кога в менюто на бебето трябва да се включат плодове и зеленчуци?


По принцип се включват около 6-ия месец. До тогава според последните експертни становища и Световната здравна организация бебето трябва да бъде на майчина кърма, а ако няма такава, на формулирано мляко. Това мляко е сухо на базата на краве и по технологичен път  съставът му е доближен до майчината кърма. То - формулираното мляко (наричано до скоро "адаптирано") е  най-близко по състав до майчината кърма.


Захранването с плодове и зеленчуци трябва да се прави много внимателно, за да не се предизвика дисфункция на стомашно-чревния тракт. Храносмилателните жлези при бебчетата са още неусъвършенствани като структура, съответно във  функционално отношение, тъй като са още незрели. Затова и захранването става постепенно - по правилото „На час по лъжичка". По този начин се дава възможност  на стомашно-чревния тракт да се адаптира, да приспособи храносмилателната секреция към усвояването на съставките на плодовото сокче. Гледната точка на специалистите по Хранене и диететика е при захранване - на два дни да се сменят различните плодови или зеленчукови сокчета, за да може стомашно-чревният тракт на бебето да се приспособи към усвояването им, без да реагира с дискомфорт (подуване, газове, болки, диария).  


С кои плодове и зеленчуци трябва да се започне?


Когато се дава нова храна на бебо, е необходимо тя да бъде единственото различно нещо в менюто му. Количеството й трябва да е много малко (една - две чаени лъжички), като се следи за появата на нежелани реакции.


Първите сокове се препоръчва да бъдат от моркови или ябълки, може да се дават и смесени сокове, но само след като кърмачето е поемало всеки от тях поотделно. Впоследствие постепенно се включват всички нашенски и ненашенски цитрусови  плодове: ябълки, круши, праскови, кайсии, сливи, портокал, мандарини, грейпфрут, ананас и др. При зеленчуците се започва със сок от: моркови, зеле, кореноплодни зеленчуци (цвекло), зелени листни (спанак, магданоз, марули), краставици, домати и др.


Кои сокове имат разхлабващ и кои запичащ ефект?


С разхлабващ ефект са, например сокът от киви, от грозде, сини сливи и в по-лека степен от кайсията и прасковата. Запичащи са морковеният сок и сокът от дренки.


Соковете от кои плодове могат да причинят алергични прояви?


Всички мъхести плодове могат да причинят алергични реакции. Това са: ягодите, кайсията и прасковата. Затова трябва много да се внимава с тези плодове. Към плод, който е с евентуална възможна алергична реакция, се подхожда много внимателно. При наличието на такава реакция не се повтаря консумирането на плода за известно време. Може да се опита отново след около година, след десензибилизиране на организма на детето (прочистване) по подходящ начин. При мъхестите плодове, за да се избегне алергична проява, обвивката на плода се маха задължително. 


Как се приготвя бебешки сок в домашна обстановка?


Всички съдове на бебето трябва да са добре измити, подсушени и стерилизирани, за да се избегне евентуално замърсяване от външната среда. Плодовете и зеленчуците се измиват много добре, махат се обелките. Ако нямате сокоизтисквачка, е възможно сокът да се приготви като предварително се настъргва съответният плод или зеленчук и върху стерилна марля се изстисква ръчно в стъклено или порцеланово съдче.


И все пак, не е хубаво бебетата да растат в „стерилна" обстановка. Достатъчно е плодовете, зеленчуците и приборите да са добре измити, за да не предизвикат стомашно-чревни инфекции. Едно 6-месечно бебе вече трябва да свикне с околната обстановка и нейната "банална" (обичайна) микрофлора. Някои педиатрични школи дори препоръчват бебетата на тази възраст да лазят по килима, да взимат различни предмети и по този начин да се запознават с микроорганизмите на бита, като съответно изградят своята отпора (имунна защита) срещу тях. 


Кои сокове са за предпочитане - домашно приготвените или готовите?


Най-хубавите сокове са фрешовете - пресните, току - що направените, но това не означава, че готовите не са хубави.


От кога на детето може да се дава пюре, вместо плодов сок?


Според различните школи захранването започва в различни периоди. Някои български  педиатри предлагат захранването с плодови и зеленчукови сокове да започва от по-ранна възраст, например от 3-тия месец, а според други  - след   6 -ия месец - след периода на ексклузивно (изключително) кърмене или хранене с формулирано мляко. Обикновено пюретата се включват в менюто на бебето един месец след соковете. Дава се време на стомахчето и червата да свикнат с усвояването им. Личният педиатър преценява кога и какво да включи. Първо е сокчето, следвано от  зеленчуковото пюре, а две седмици по-късно се добавят брашнените каши с плодове и зеленчуци. Те са на база овесено, оризово, пшенично брашно.  След това през две седмици се добавят кашите с варен жълтък и накрая - пюрираните риба и  месо. Жълтъкът може да се дава с попарата от сухар и сирене.


Какви количества трябва да приемат децата?


За прецизна дозировка, всяка майка трябва да се консултира с личния педиатър на своето дете, който определя количеството, необходимо за бебето всеки месец - съобразно наддаването на тегло и ръста.


Започва се с една чаена лъжичка и само от един вид плод или зеленчук, и постепенно количеството се увеличава. По правило то се увеличава с по 30 гр. на месец. До 1-годишна възраст децата приемат по 100 - 150 г.  общо количество храна на един хранителен прием, но 5 - 6 пъти дневно. При израстване (към 3-та годинка) постепенно стомахчето се уголемява и детето може да приема до 300 - 350 г. общ обем храни и напитки на едно хранене.


 


Автор: доц. Донка Байкова,специалист по Хранене и диететика,
Зам. председател на Българското научно дружество по Хранене и диететика


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук