Анкета

Новини

Помощ! Детето ми е егоист!
Брой 80 - Юли - 2013

За повечето от нас думата егоист поражда неприятни очаквания и усещания. Поставяйки тази дума до образа на едно дете, несъмнено се появяват множество допълнителни въпроси, проблемни ситуации и тревожни мисли. Нима моето дете е егоист? Как да го възпитам така, че спокойно да споделя своите игри и вещи с другите деца? Къде е грешката ми като родител? Нима детето ми ще е отбягвано и обиждано от другите?!


Нека да помислим какво всъщност е егоизмът и как става така, че децата ни искат всичко за себе си и то не сега, а веднага?!


Много съвременни изследователи са на мнението, че егоизмът се унаследява и е пряко свързан с борбата за оцеляване и инстинкта за самосъхранение. В този смисъл „здравият" егоизъм е полезен за малчуганите и не бива да бъде отричан и порицаван. Трудността идва от факта, че малките деца не умеят да разбират рационално поведението си и в повечето случаи следват импулсивните си желания без значение дали те са съобразени със ситуацията, възможностите или потребностите на другите. Ако превъртим лентата назад, ще видим, че в миговете, в които нашето дете е било още съвсем малко и напълно безпомощно човече, ние сме го обгръщали с цялата си стопроцентова любов, грижа и внимание, за да израсне здраво и щастливо. Задоволявали сме нуждите му от топлина, сигурност, храна, сън, игри, общуване и пр. Така, плачливо или не, послушно или палаво, малкото дете е формирало у себе си нагласата, че мама винаги ще бъде „на своето място" и ще му дарява „целия свят", стига то да пожелае. Ето защо в по-късен етап (между 2-4-годишна възраст) често сме изправени пред ситуации, в които детето крещи, ляга на земята, удря, чупи и блъска предмети, искайки нещо за себе си.


Тук е мястото и моментът да бъдат поставени границите в поведението. Светът е място, в което, за да оцелее една личност, трябва да се научи как и докъде може да проявява егоизъм. Как да обясним на детето си защо е добре да си дава играчките, да изчаква и да се съобразява с желанията на другите?  Способността да споделяш не се възпитава с приказки, а с примери. Добре би било да показваме на малчуганите как да делят любими неща. Възможно е да започнем с храната, към която детето изпитва удоволствие. Под формата на игра „Едно за теб, едно за мен,... за татко, баба, мечо..." децата се чувстват щастливи,  разбирайки, че „награждават" останалите участници. Друг вариант е реденето на кубчета или сортирането на елементи - „Хайде, сега е твой ред", „Ти редиш първото кубче, аз второто, после пак ти...". Възможно е да се измислят десетки варианти на подобен тип общуване, но когато детето е в компанията на други деца, предизвикателството е много по-голямо. Ако се заслушате в детския спор, то най-често ще чуете: „Дай ми го! Това е мое! ... за мен, ... на мен, ...от мен." В  повечето случаи подобни ситуации приключват с рев, търкаляне по земята, блъскане на играчки, агресия срещу другите деца. 


Нека първо овладеем кризата.


В моменти на афект дори и възрастен човек трудно би разбрал смисъла на това, което някой се опитва да му обясни. Редно е за начало да стопираме бунтарското поведение. Как?


-          Най-често хващаме детето за ръка и го извеждаме от конфликтната ситуация. Това се налага особено в случаите, в които с действията си детето застрашава своето здраве и безопасността или тези на други деца.


-          Възможно е да обгърнете силно с ръце тялото на детето и да изчакате то да се успокои. По този начин показвате, че друг контролира ситуацията.


-          Отклонете вниманието на детето, предлагайки му друга игра или смяна на обстановката.


-          Дайте му нещо любимо. Използвайте тази опция  в краен случай, за да не формирате удоволствени очаквания във всеки кризисен момент.


Какво се случва, след като бунтът премине?


Върнете се в ситуацията, обяснявайки на детето си, че всеки човек има право да се чувства ощетен и да изразява недоволството си. Да искаш нещо за себе си и да се ядосваш, когато не го получиш, е нещо напълно нормално. Важно е да му покажете как агресията може да бъде констуктивна, за да не отблъсква другите деца. Разяснете защо не е добре да пазим играчките само за себе си и как можем да печелим приятели, играейки с различни любими предмети.  От изключително значение тук е ролята на бащата - фигурата на  „закона". Именно той е натоварен с отговорността да възпита у детето нормите и правилата в синхрон със социално желаното поведение. „Думата на татко е закон" , но нека тя да е формирана след съгласуване между родителите и всички възрастни, имащи отношение към отглеждането на малчугана.


Детето ми не беше егоист! Какво се случва?!


Има определени ситуации, в които децата използват егоистичните си нагласи, демонстрирайки необходимостта си от внимание. Нещо повече - показват ни, че са изгубили усещането си за значимост в очите на най-близките си.  Подобни моменти могат да бъдат следните:


-          „ Мама и татко се разделят (развеждат)" - всички знаем, че това е изключително труден момент за едно дете. Променяйки поведението си, то сигнализира, че има нужда от помощ в преодоляването на своите преживявания. Агресивността, с която отстоява желанията си и пази вещите си, е бунт срещу несправедливостта, с която го сблъсква животът, отнемайки му възможността да има семейство.


-          „Ще имам братче или сестриче" - появата на малкото бебе е съпроводена с много грижи и време, които до този момент са били насочени единствено към вече порасналото ви отроче. В този момент то се чувства застрашено, мислейки си, че появата на второто дете ще го измести от центъра на вашата обич. Ето защо започва да си крие играчките, да отказва да общува с бебето и с всички, които не спират да му се радват.


-          „Мама започва работа", „Мама има нов мъж до себе си", „Мама трябва да замине в командировка", „ Мама ме води на детска градина" и пр. С други думи - всяка дейност или човек, заставащи между силната връзка мама-дете, биха могли да се окажат причината за необичайното егоистично поведение на мъниците. Това е техният начин да изразят по детски своята потребност от любов и внимание.


Егоистичното поведение невинаги е част от процеса на израстване. Преди да порицавате или наказвате своето дете, се замислете за причините и функциите на егоизма. Децата не умеят да обличат в думи своите емоционални тревоги, затова им помогнете да вербализират чувствата си и бъдете търпеливи в очакване на промяната. Преди всичко - не забравяйте да ги обичате.


Автор: Нина Василева, психолог


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук