Анкета

Новини

Препоръчителен родителски контрол
Брой 39 - Февруари - 2010

В речевото ни общуване има много правила и условности. За възрастните това е естествено, но децата често не разбират защо не могат да казват всичко на глас. С времето, разбира се, и те усвояват правилата, но е по-добре да им помогнете. Така и на децата ще им е по-лесно да се научат, и възрастните ще избегнат доста неловки ситуации.


В живота на всяко семейство настъпва момент, когато речта на детето е вече достатъчно развита, за да бъде активен слушател и събеседник, но в същото време жизненият му опит е все още малък. То все още не може да оцени ситуацията, да предвиди реакцията на човека отсреща и да разбере преживяванията му. Няма майка, която да не се е червила пред съседи, роднини и непознати от неуместни коментари на рожбата си. Изказвания като: „Дядо, постоянно боледуваш и боледуваш, сигурно скоро ще умреш." или „Идвате ни на гости, а не носите нищо, тогава може да ни дадете пари". Какво могат да направят родителите в тези ситуации? Да се извинят за нетактичността на детето си и да омекотят обстановката (въпреки че на повечето им се иска просто да потънат в дън земя). След това, когато останат насаме, да обяснят на мъника, на достъпен за него език, че е казал нещо нередно.


НЯКАК НЕПОНЯТНО


Има две основни правила, които казват какво може и не може да се говори. Първото: трябва да се стараем да не обиждаме другите хора и да не им навличаме неприятности. Второто: трябва да мислим какво впечатление създаваме за себе си и семейството си у другите. На пръв поглед прости правила, но някак противоречиви. Едни и същи думи могат да предизвикат както радост и удоволствие, така и гняв и обида. Следната ситуация: „Лельо Стефке, приличаш на розово хипопотамче с тази рокля." Родителите - червени, зелени, накрая и бледи, завеждат детето в другата стая, за да му се скарат, а то казва: „Но кака винаги се смее, когато татко й каже така!". За мъника е изключително трудно да разбере разликата. Едва, когато достигне възраст от седем и нагоре годинки, когато чувствата му станат по-дълбоки и диференцирани, може да прояви тактичност. Той вече е голям и изпитва широк спектър от преживяванията на възрастните, различава стотици отенъци на емоционалните състояния.


Второто противоречие е още по-сложно за разбиране. За да направиш добро на другите, понякога трябва да направиш „лошо" - да излъжеш. В този случай лъжата се нарича загриженост. Откровеността и истината понякога нараняват, но разликата между благородната лъжа и лъжата е много тънка. Понякога дори възрастните не я улавят.   


ТАКТИЧНОСТ ПО НАСЛЕДСТВО


Доказано е, че децата усвояват по-лесно примера, отколкото наставленията и поученията на възрастните. Дори специализираните игри и моделирането на ситуацията няма да дадат такъв ефект, както непринуденото всекидневно общуване. Децата ви ще бъдат вежливи, доброжелателни към обкръжаващите и дотолкова досетливи, доколкото сте вие. Мъниците са способни да улавят най-фините нюанси в общуването. И качества като откровеност, искреност, предотвратяване на спорове и конструктивно разрешаване на конфликти често се предават от поколение на поколение. Същото важи и за отрицателните черти. Например двуличие често се възпитава в семейства, в които се придава по-голямо значение на външното благоприличие. А това означава винаги да се държиш според очакванията на другите. Подчертана вежливост и дори ласкателство, съчетани с грубост и сарказъм: „Маро, за къде си се нагласила така, много добре изглеждаш?!". Зад ъгъла: „Отдавна не е на двайсет години, за да носи толкова къси поли", а внучето слуша с интерес и попива всичко. Много често детето е подложено и на задължаващо изразяване на учтивост. Всички онези случаи, в които майката поглежда строго отрочето си и казва: „Какво ще кажеш на леличката?", „Кажи: благодаря", „Кажи: довиждане, добър ден, лека нощ" и всякакви изрази, които показват добро възпитание. За съжаление, обаче, принудено по този начин, детето изрича всичко автоматично, без да разбира смисъла на пожеланието. В по-късен етап от детството именно дечицата, „възпитани" по този модел, стават конфликтни, непослушни и груби дори с роднини. Те така и не са разбрали какво е истинска вежливост и добри отношения.


СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ


Социалната тревога е доста често срещано разстройство. Това е страх от чуждото мнение, неудобство по време на общуване, усещане, че постоянно правиш нещо неправилно. Всичко с мярка, особено важно правило, когато става въпрос за възпитание. Прекаленото ограничаване, строгите поучения могат да доведат не само до трудности в общуването, но и до проблеми със здравето. В рисковата група попадат деца, които са с по-слаба нервна система, тревожни, неуверени в себе си и затворени. Само една дума е достатъчна да събуди страх от околните. Гърбът видимо се напряга, движенията стават сковани, не отговаря веднага на въпроса, често се запъва докато говори и изчервява. В бъдеще могат да се появят затруднения в училище.


И все пак е неоспорим факт, че правилата и нормите са необходими, и за мъника е хубаво да ги усвои.


Не се старайте от съвсем малко да научите детето да използва всички вежливи думички.


Много от нещата така или иначе остават недостъпни за него. Например до 5-6- годишна възраст малкият човек просто не е в състояние да разбере смисъла на молбата ви за това какво трябва или не трябва да се казва. Може да се случи единствено, ако запомни строгите ви указания, но може и да забрави.


Правилото „колкото повече, толкова по-добре" не важи.


Не се опитвайте да достигнете желания резултат чрез постоянно внушение. При част от децата това може да предизвика тревога, а други именно поради тази причина да изпитат нуждата „да си кажат", каквото им се върти в главата. Когато използвате това средство в качеството на манипулация, помнете, че така само може да привлечете вниманието върху себе си.


Не напомняйте на детето случаите, в които ви е поставило в неловко положение.


Чувството за вина се формира много бързо. Също така не трябва да търсите отговорност от детето за последствията от думите. „Ти каза на баба си, че татко не живее с нас и сега тя е в болница заради теб!" - такъв тип обвинение е несъстоятелно и несправедливо.


Възрастните хора, затова са възрастни, за да умеят да разрешават всякакви проблеми. А децата са деца, за да се държат непринудено и да говорят всичко, което видят, чуят и мислят.    


 


Автор: Биляна Цветкова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук