Точно сега му е времето за пътувания - приятно топло е, а желанието ни за девствена красота и за недотам известни кътчета, недокоснати от туристически фотоапарати, е огромно. Зная точно къде искам да отида (вече съм била там) и къде искам да отведа и вас. Преди време разглеждах снимки от този район и оттогава само търся повод, за да отида там. Посоката е Централна Стара планина, а мястото - водопадите на село Крушуна. Елате с мен, за да разгледаме почти перфектното ми предложение!

Тръгваме рано, за да имаме  достатъчно време да се насладим на едно място, пропито от много тайнствена атмосфера, зелено очарование, дива, горска хубост и прелестно излъчване на самодива.     

Табели няма, така че бъдете внимателни и се оглеждайте.

По пътя за Крушуна няма как да не спрете в Ловеч и да не се разходите до крепостта на върха на хълма. Там ще ви посрещне една интересна възрастна дама, която ще ви потопи в духа на историята. През лятото избягвайте времето между 13.00 и 17.00 часа, защото рискувате вместо разходка,  да се озовете в гореща пещ с привкус на сауна.

Също така ви препоръчвам и Деветашката пещера.

За нея след моста на река Осъм по пътя за с. Деветаки се тръгва по течението на реката, по десния бряг. Пътека има, но на места се губи. За посещението на пещерата ще ви трябва повече от час. В миналото е използвана за военнен склад. Интересна е привходната куполна зала - най-голямата в Европа. Шумът от лястовиците  и прилепите е силен, пронизващ, но дайте си време, за да се слеете с това място и да усетите прелестта на скалните арки, живописните дупки и цялото великолепие на природата.

Село Крушуна се намира там, където склоновете на Стара планина преминават в обикновени възвишения, от които започва Дунавската равнина. Отдалечено е на 34 км от окръжния град Ловеч в източна посока. Селото е в рамките на община Летница, в средното течение на река Осъм. Високи скали правят огромна подкова на ръба на Деветашкото плато.
Името на селото идва от вид сокол - Коршун.  На северния край на Деветашкото плато, 8 км северно от гр. Летница и южно от с. Крушуна, се намират Крушунските водопади (Маарата) - най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, басейнчета и богати растителни и животински видове.

Природната забележителност включва огромен бигоров скален масив, река Маарата, водата на която образува феноменален карстов водопад с височина 15 метра. В България сме, а все едно в тропиците! Цветът на водата е наситено тюркоазен, растителността наподобява джунгла и те отвежда в приказно-вълшебното царство на горските феи и елфите. Чувствате се като сред декорите на фентъзи филм: изглежда изпод краката ви ще изкочи вироглаво гномче.

 Водопадът ромоли, бучи, нашепва. Мирише на чисто и зелено, на живот, от ручеите и горските обитатели. Шумът поглъща думите ни, боботенето на водата е много силно, едва се чуват птици. Виждат се  смелчаги, които плуват в ледената вода на малък вир. И може би точно това ги опиянява, омагьосва, нашепва им тайната на гората. А какво е усещането, когато се потопите под пръските на водопада? Неописуемо, велико, водата те изпълва с усещане за свобода, простор и сила на духа. Връзката с нея наподобява  любовна връзка, от която имате нужда, за да се чувствате живи и пълноценни. Пред тази вода можете да си кажете всичко, всичко интимно и да бъдете уверени, че тайните ви ще бъдат скрити сред тропота и рева на водата, отвъд който абсолютно нищо няма значение.
Слизайки  още по-надолу по каскадата, през лъкатушна пътека и дървени мостчета - мокри, хлъзгави и разнебитени, и преминавайки през вировете с почти бяла, тюркоазена вода, стигаме до  най-голямото езеро - Синия вир - последното, преди да се озовем отново в Крушуна. Заради варовика, цветът му е плътен като син камък, сякаш водата е смесена с мляко. Реката се влива в него тържествено, плавно, грациозно, с финеса на неземно същество.
Тук се разминаваме с група туристи и жена в напреднала бременност - паркингът е на 15 минути от езерото - има и табели за екопътеката от дървени мостчета. Наблизо, в гостоприемницата предлагат вкусни топли пълнени чушки с ориз, гарнирани с бял сос, а за търсачите на силни усещания - и стрелба с лък.

Вечерта може да отседнете в някои от семейните хотелчета в Ловеч. И да се почувствате като герои от "Железния светилник", защото в стаята ще ви посрещне малко легло, застлано в стил младоженско ложе с колосано, бяло, бродирано ковьорче. И, отпуснати там на него, с лекота да си припомните за магическата сила на водата, за детското очарование на това приказно място, за вълшебството, което лъха от размерите на водопада, за топлия и мек мъх, по който сте се разхождали боси по-рано през деня, за всичко онова, което не може да се разкаже с думи. Един много подходящ момент да разкажете на децата си историята на Робин Худ от Шеруудската гора, която може би по нищо не отстъпва на приказката за Крушунските водопади...

Автор: Боряна Петрова