Анкета

Новини

Разгадаване на човешкия геном
Брой 54 - Май - 2011

През 1997 година филмът „Гатака" показа как в бъдеще могат да се раждат перфектни бебета. Просто е - като избор от меню в ресторант. Набелязвате си цвят на очи и коса, телосложение и умения и генетиците програмират съответните гени така, че да се роди „вашето" бебе. Тогава си казвахме „Глупости, това е невъзможно". Днес, 14 години по-късно, все още не можем да се намесваме в човешката природа до такава степен. Генетиците обаче работят в друга насока - правят стотици изследвания, за да разгадаят човешкото тяло до най-дълбоките и мистериозни ръководители на организма, а именно гените.


ТЕОРИЯТА


ГЕН - най-малката функционална единица за наследственост. Съвкупността от гените в организма съставя човешкия генотип.


НУТРИГЕНОМИКА - науката, която се занимава с начина, по който храната и околната среда влияят върху гените и как съответната диета може да потисне или допринесе за развитието на различните заболявания. Нутригеномиката изучава хранителните белези на клетките, тъканите и организмите.


НУТРИГЕНЕТИКА - науката, която се занимава с начина, по който индивидуалните човешки особености вляят върху храненето и развитието на заболяванията. Тя изучава генетичнозаложените разлики в индивидуален план към риск от заболяване при определена диета.


ПРОСТИЧКО КАЗАНО...


Изследвайки гените си, ние разбираме към какви заболявания сме предразположени. Резултатите са ценни, тъй като ни предлагат ясна картина за рисковете в нашия живот. И естествено тази яснота ни дава възможност да се предпазим от тях. Например, ако вие сте слаб човек, половинката ви е с наднормено тегло и изследвате гените на детето си, ще имате представа дали то е предразположено към напълняване. По този начин вие, като родител, ще можете да предложите на наследника си най-полезното за него меню. Примерите могат да бъдат стотици хиляди, тъй като човешкият геном съставлява между 20 и 25 000 гена.


ФАКТИ В ЦИФРИ


Рискът от заболяване при здравословна диета и „лоши" гени е 33%. При неправилно хранене и „лоши" гени е 50%. При здравословна диета и „добри" гени рискът е само 5%, а при неправилно хранене и „добри" гени е 25%.


ПРАКТИКАТА


Напоследък все по-често чуваме, че общоприет диетичен режим няма и всеки трябва да го съобрази с индивидуалните си особености. За съжаление в България развитието на науката за гените засега е в бебешкия си период, когато се ражда и постепенно се опознава от специалистите и обикновените хора. Никой все още не определя начина си на хранене след направени изследвания на гените. А в по-развитите държави вече се прилага на практика подробно разглеждане на гените.


ИЗСЛЕДВАНЕТО


Изследването на гените се осъществява чрез вземане на генетичен материал от човека. Това става по различни начини - венозна кръв, кръвна натривка (представлява нанасянето на малко кръв върху специално листче) или вземане на епителни клетки от букалната лигавица, посредством натривка /от лигавицата на устната кухина/.


ОПАСЕНИЯТА


Колкото и да искаме науката да върви напред, всеки един от нас се страхува от прекаленото й вмешателство в нашата личност. След като изследваме гените си и предразположението им към дадени заболявания, не получаваме само уникалната възможност да контролираме бъдещето си, но и съмненията и опасенията, че наш генетичен материал може да бъде използван за научни и други цели. Ето защо нутригенетиката и нутригеномиката навлизат с бавен темп в практиката, тъй като пред нея стоят редица етични и морални проблеми.


ГЕНИТЕ И ДИЕТИТЕ


През последните 20 години броят на хората с наднормено тегло в западните страни нарасна значително (от 5-7% през 80-те години до 20-25% в началото на новия век) и този факт доведе след себе си увеличаване количеството на оплакванията от съпътстващите проблеми - метаболитен синдром, захарен диабет, сърдечно-съдови заболявания. Над 300 гена са свързани с наднорменото телесно тегло. Специалистите считат, че връзката между тях и заболяванията, свързани със затлъстяването е твърде тясна. Все повече от изследваните гени се причисляват към групата на „виновниците" за тези здравословни проблеми и когато към тях се добави влиянието на външните фактори (начин на хранене, липса на физическа активност, заобикаляща среда), в организма започват да се отключват редица болестни процеси. Външните фактори обаче могат да се променят, но генетичната обусловеност е строго индивидуална и само познанието за нея помага тя да бъде контролирана. Ето защо генетиката работи в сферата на фамилната обремененост, наследственост и връзката между близнаците. Специалистите уточняват, че при еднояйчните близнаци се наблюдава по-тясна връзка, отколкото при двуяйчните.


ПРЕДИМСТВАТА


Колкото повече човек опознава генетичното си послание, толкова по-лесно може да контролира живота и здравето си.


* Ако сте наясно към какво заболяване сте предразположени, можете да промените начина си на живот и да избегнете появата и развитието му.


* След разчитането на резултатите от генетик, във вашите възможности е да определите режим на хранене, подходящ за запазване на вашето здраве, а също така и перфектна фигура.


* Генетичното познание дава възможност за предотвратяването на заболявания още преди клиничната им изява.


* Индивидуализиране на храненето. Ще си дадете ясни отговори на съмненията ви относно общоприетите диети и защо един хранителен режим „топи килограми" на приятелите ви, а на вас - не.


* В по-развитите страни нутригеномиката има приложение: за установяване предразположеност към сърдечно-съдови заболявания, някои видове рак, диабет, затлъстяване, малнутриция (недохранване), остеопороза, инфекции, алергии. Други приложения са в областта на стареенето, спорта и интелектуалното развитие на хората.


ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ



  • Мутации в гена за МTHFR (5,10- метил-тетрахидрофолатредуктазата) - повишава риска за развитие на дефекти на невралната тръба у новородените.

  • Носителите на FTO (Fat Mass and Obesity Associated) гена са с висок риск за поява на затлъстяване в детска възраст.

  • Носителите на определени мутации на PLIN /Perilipin/ гена трудно редуцират телесното си тегло, когато са подложени на нискокалорийна диета.

  • Притежателите на определен вариант на APOAI гена имат ниски нива на добрия холестерол (HDL). Приемът на полезните ПолиНененаситени Мастни Киселини (ПНМК) води до понижаване нивата на добрия холестерол в кръвта.


ТЕОРИЯ НА ДЕЙВИД БАРКЕР


Тя касае храненето на жените преди и по време на бременност и по какъв начин това се отразява върху редица заболявания в по-късна възраст на техните деца. Неблагоприятни вътреутробни условия /недохранване и гладуване/ и нарушено хранене на плода, последвани от хранително изобилие след раждането благоприятстват складиране на калории под формата на депа. От там следва по-ранното и по-лесно затлъстяване, съответно по-ранно съзряване и по-ранно отключване на социално-значими  заболявания - затлъстяване, метаболитен синдром, захарен диабет 2 тип, хипертония, сърдечно-съдови заболявания.


 


Автор: Десислава Христозова
Консултант: Д-р Мария Николова, специалист „ Хранене и диететика", Медицински Университет - София, Катедра „Хигиена, медицинска екология и хранене", тел. 0889628851


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук