Анкета

Новини

Различни домове – различни правила
Брой 79 - Юни - 2013

Моят дом е моята крепост


Малки и големи, пораснали или не, всички ние се чувстваме най-добре, когато сме си у дома. Това важи с особена сила за децата - от малкото пеленаче до вече порасналия ученик всеки си обича „територията". Изграждайки своята лична крепост, ние вплитаме различни правила, отношения и преживявания, възпитавайки децата си съгласно нашите възгледи за добро и лошо. Много родители споделят, че когато са у дома, дори и буйните малчугани са по-послушни и спокойни. И как иначе! Познатата стая, играчките, обичайният домашен шум и пр., всичко това носи на детето комфорт и сигурност. По този начин то е свободно да изследва света и да експериментира. Знае какво му е позволено и забранено, ориентира се безпроблемно в обстановката, усеща присъствието на мама... Дотук добре , НО...


... невинаги е възможно децата да се отглеждат все под „родна стряха".


Бабиният дом - зона на удоволствието


Да имаш баба „подръка" в днешното съвремие си е направо лукс. Това значително улеснява завръщането на майката на работа, като в същото време й дава спокойствието, че детето се гледа с любов. Даже повече от необходимото! Всеотдайни и любящи, глезещи и позволяващи, бабите умело превръщат малчугана в „бабиното детенце". В много случаи след любящите бабини грижи се налага сериозна ревизия на възпитанието и трудно възстановяване на правилата у дома.


Как да се справите в тази деликатна ситуация? На първо време е добре, преди да оставите детето, да поговорите с бабата за дневния му режим, позволените и забранените храни, добрите и лошите навици. Подобен разговор  цели също и изясняване на възгледите и отношенията, касаещи различните аспекти от възпитанието на детето.


Колкото и да се договаряте обаче, понякога... „едно си баба знае, едно си бае". В подобни моменти е добре да споделите какви точно трудности се появяват в отношенията ви с детето, след като то се прибере у дома. Избягвайте критичните оценки, поучителния тон и крайните позиции. Възрастните хора лесно се обиждат. Те вярват, че правят най-доброто, на което са способни, и искат да се чувстват полезни. Именно затова е необходимо търпеливо и спокойно да обясните кое и как искате да се случва и какво всъщност очаквате.


Повечето деца са щастливи при бабите си. При тях те имат възможност да научат много повече за своите корени, за своите предци, за историята и отношенията между хората в миналото. Запомнете, че вашите майки и свекърви се способни да възпитат у децата ви традиции и морални ценности, които са безценна основа за всяка изграждаща се личност.


Мама и татко живеят в различни къщи


И ако гореописаната ситуация внася известни обърквания и напрежение и за детето, и за участващите в сценария възрастни, какво да кажем за тази! Едва ли има по-сложни преживявания от тези на дете, „патрулиращо" между дома на мама и този на татко. Факт е, че една желана раздяла носи облекчение на партньорите, но паралелно с това създава и много тревоги в крехката детската душа. За съжаление, малък процент от разведените семейства запазват добрия тон в комуникацията си, а той е жизненоважен за емоционалното и психичното здраве на детето. Разводът се отразява върху всеки член от разпадналото се вече семейство, но от изключителна важност е родителите да не воюват на „гърба на детето". 


Какво можете да направите?


Покажете на детето си, че приемате неговите преживявания и най-вече - че ги разбирате. Помогнете му да изрази вербално чувствата и желанията си. Споделете вашите притеснения, касаещи конкретни ситуации и навици в другия дом, но никога не обвинявайте или нападайте другия родител с обидни квалификации. Договорете се, доколкото е възможно, с вашия бивш партньор по какъв начин да продължите контактите помежду си в името на детското щастие.


НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ : Детето си е дете! Не искайте от него да се държи като голям и да приема рационално случилото се. Не му вменявайте задачи и отговорности, които са приоритет на възрастните. За да преработи своите емоции, то има нужда от пространство, от приемане, разбиране и най-вече от безусловна обич! Ситуациите, в които като разведени родители ще попадате, са непредвидими и изключително сложни. Съветвам ви, ако имате възможност, посъветвайте се с психолог и намерете общи решени, в полза на детето.


Непозната територия - ами сега!


Попаднали на непозната територия, децата изпитват силно чувство на тревожност. Отиването на детска ясла или градина често е съпроводено именно с подобни преживявания. Ето защо много деца първоначално плачат и отказват да ходят „там". Непознати възрастни, други деца, нови правила, различни и големи помещения и всичко това - без мама и татко!


Как да помогнете на детето?


През първите дни може да го оставяте за съвсем кратко в детската градина и задължително да му носите играчка от вкъщи. Добре би било също така да информирате педагозите за любимите песнички или игри, както и за нелюбими дейности, и пр. Бихте улеснили адаптацията на детето, ако през останалото време му обяснявате спокойно какво и защо се случва с него.  Създайте съвместно с детските учители една добра представа за занятията и игрите, за да може хлапето ви с радост да се включва в тях.


Полезни съвети за по-лесна адаптация


Всеки дом си има своята подредба


Попаднали в нова обстановка, децата имат нужда от разяснения - кое къде е, на какво се държи в този дом, кое е забранено и кое позволено и най-вече - кое е различното от вкъщи. Уверете се, че детето ви е разбрало добре, за да имате основание да го държите „отговорно" за постъпките му. Къщите на татко и баба са различни, начинът , по който се чувства детето в тях - също, но нека не се променят основните правила и навици във възпитанието. Ако е забранена играта с копчетата на пералнята или мобилните телефони на възрастните, то нека е забранена, независимо къде е отседнало детето. 


Време е за лягане?


Без значение дали детето познава колко е часът, то е подвластно на своя дневен режим. Нормално е, когато стаята и креватчето са различни, времето за заспиване да е по-дълго. Останете до детето. Прочетете му приказка или му разкажете някоя интересна история. Ако усещате детето неспокойно, опитайте се да разберете причините, иначе трудно ще се стигне до сън.


Искам шоколад!


Хранителните навици са сред първите основи във възпитанието на детето. Често става така, че възрастните се разминат в отношението си към храната. Старайте се все пак да си изясните помежду си основните хранителни правила и маниери на масата, които трябва да се спазват, независимо от това къде се намира детето. Да, баба прави чудесни мекици, а татко няма кулинарните умения на мама и готви само спагети и яйца, но в това няма нищо лошо. Не е проблем детето да опитва от време на време от тези храни, ако през останалите дни яде предомно здравословна и питателна храна.


Забрани и поощрения


Важно е всички да насърчавате значимите постижения на детето и винаги да порицавате по подходящия начин лошите постъпки. Нека не се получава ситуацията, в която за мама е особено важно да не се удрят другите деца, но при татко това е позволено и дори насърчавано. Децата са прекрасни манипулатори. Разбирайки, че „номерът минава", впоследствие е трудно да преустановите вредни практики и да си отвювате „старите правила".


Ясно е, че всяка нова ситуация носи нови правила, преживявания и очаквания. Позволете на детето си да бъде самостоятелно и да изпробва своите способности за адаптация, опознаване и контакт. По този начин ще изградите добро самочувствие, увереност и гъвкавост у своето отроче. Не се страхувайте! Позволете на децата си да ви изненадват приятно!


Автор: Нина Василева, психолог


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук