Всяка майка мечтае да има красиво бебе. И няма как да си представи, че точно нейното няма да бъде най-прекрасното. Но, за съжаление, по една или друга причина някои бебета се раждат малко по-различни. Вродените им дефекти могат да се превърнат в сериозна пречка при хранене, говор и други необходими дейности в ежедневието дори на най-малките. Това се отразява и на психиката... Добрата новина е, че живеем във времето на пластичната хирургия, когато много неща са поправими. Днес тя може да остави много проблеми в миналото, да подобри значително качеството на живот на различните и да върне усмивките на личицата им.

 Цепната устна/небце

Цепнатините на устната и небцето са сред най-често срещаните вродени аномалии, формиращи се през първите седмици на бременността, когато се оформя лицето на новороденото - двете страни на устната/небцето се създават самостоятелно и растат една към друга, като най-накрая се съединяват в средата. По ред причини при децата с тази аномалия финалният процес на съединяването на двете страни не завършва както при всички останали и цепнатината е налице.

Липсата на тъкани под едната или другата ноздра се нарича „едностранна цепнатина на устната". Когато липсват тъкани под двете ноздри, се говори за двустранна цепнатина. Цепнатината на венеца може да съпътства тази на устната и да бъде от малка вдлъбнатина до пълно разделяне на венеца на две отделни части.

Цепнатина на небцето се появява, когато тъканите в горната част на устната кухина, формиращи небцето, не успяват да се съединят напълно в периода на органогенезата. Задната част на небцето (към гърлото) се нарича меко небце, а предната част (към устата) - твърдо небце. Цепнатината на небцето също може да варира от малък процеп до почти пълно разделяне на тъканите на мекото и твърдото небце.

Детето може да се роди само с цепнатина на устната, на небцето или и с двете.

Причините

за появата на вродените цепнатини остават недоизяснени. Има доказателства, че генетичните фактори влияят на тези малформации. Ако близък роднина има подобен дефект, вероятността от появата на дете със същата деформация нараства. Рискът от повторната им поява зависи от много фактори като брой засегнати в родословието на детето, близостта им в родословното дърво, пола на засегнатите и степента на вродената аномалия. Тези деформации са по-често срещани при децата на по-възрастни двойки. По-голямата част от децата, родени с цепнатина на устната, са момчета, докато цепнатината на небцето преобладава при момичетата.

Практиката сочи, че по-голямата част от този тип аномалии се появяват в резултат на комбинация от генетични аномалии и фактори от околната среда.

 Цепнатините на устната и небцето не са само естетически проблем. Те могат да бъдат сериозна пречка за нормалното хранене, поддържането на хигиената, говора и развитието на детето, а впоследствие да доведат до психични проблеми, подигравки от страна на връстниците, социална изолация. Всичко това може да бъде избегнато с помощта на пластичната хирургия още в бебешка възраст.

Рисковете

Смята се, че основните рискове са свързани с:

- Фактори от околната среда - вредни емисии във въздуха или токсини

- Приемане на алкохол, цигари или наркотици от майката в първите седмици на бременността

- Употреба на медикаменти от майката през този период

- Недостатъчно количество фолиева киселина в организма на майката

- Прекалени концентрации на витамин А

Факторите за появата на тези деформации действат от 3-та до 12-та седмица от бременността. След този критичен период няма причина, която да доведе до такива вродени дефекти, както и нищо не би могло да се направи, за да се избегнат. В повечето случаи това става още преди майката да подозира, че е бременна.

Решението

Аномалията сама по себе си е индикация за операция. В някои случаи се налага да се изчака, а в други интервенцията може да се направи веднага. За щастие, вродените цепнатини на устната и небцето подлежат на успешно коригиране. Последните световни тенденции и дългогодишната практика в областта показват, че най-добри резултати се постигат, ако операцията се направи възможно най-рано - още в първите дни след раждането. Впоследствие лечението продължава с различни корекции от първия месец до 21 г. Оперативната намеса при този тип вродени дефекти се покрива от Националната здравноосигурителна каса.

Операция на устна

Операцията на устната се извършва с обща упойка и трае около един час. Хирургът подрежда и съединява наличните тъкани и мускули, без да се налага местенето им от други части на тялото. Новородените се възстановяват изключително бързо и почти нямат болки в следоперативния период. Бебето и майката остават в болницата за едно денонощие.

Докато развитието на детето позволи да се извърши хирургичната корекция на небцето, се налага да се вземат мерки, за да може детето да се храни по-нормално. Лечението се състои от направата на специални пластинки, които да опосредстват естественото затваряне цепнатината на небцето и да се създадат предпоставки за успешна последваща интервенция.

Корекция на небце

В периода шести-дванадесети месец се предприема интервенцията за коригиране цепнатината на небцето. Операцията трае час-час и половина и отново е под обща анестезия (упойка). Налага се детето да остане в болницата 3 дни.

Цепнатината на небцето, обаче не е само естетически проблем. Той засяга говорните и езикови умения на детето. Това налага намесата не само на опитен хирург, но и допълнителна терапия при ортодонт и логопед, които да проследят правилното развитие на зъбите и говорните умения.

Рисковете

Всяка операция е свързана с т. нар. „общооперативен риск": възможна е появата на инфекция, възпаление, изхвърляне на конци, отваряне на раната. Рисковете при децата, обаче не са по-големи, отколкото при възрастните и са оправдани в случаите, когато хирургичната намеса е реално необходима.

Преди да се оперира

Детето трябва да е здраво (през последните 3 седмици): без температура, хрема, кашлица и болно гърло. Необходимо е да не се храни 3-4 часа преди операцията, за да му се приложи обща упойка. Правят се задължителни изследвания: на кръвта (изследва се хемоглубина), кардиограма, рентгенова снимка, за да се изключи възпаление на белите дробове. След като се спазят всички необходими условия и изисквания, може да се пристъпи към операция, а ако се налага, да се приложи поетапно лечение с няколко хирургични намеси.

Грижите

Децата с вродени дефекти изискват много и специални грижи от страна на родителите.  Медицината все още не дава възможност едно дете с малформация да изглежда като всяко друго нормално родено дете, но лекарите се стремят да предоставят най-доброто комплексно лечение на децата, с грижа за техния добър външен вид, правилно развитие и пълното им социално адаптиране сред обществото и връстниците.

Понякога, дори да не става дума за сериозна вродена аномалия, родителите се обръщат за помощ към пластичния хирург. Често това става при видим дефект като щръкнали уши,

неправилен нос и пр., които биха довели до комплекси у детето и подигравки от страна на връстниците в бъдеще. В такъв случай, по преценка на лекаря може да се извърши операция за отстраняване на недостатъка още в ранна детска възраст.

Прибиране на уши

Ушите могат да бъдат оперирани при деца над 3-годишна възраст като това става с обща упойка, тъй като децата са страхливи и не може да се направи с местна. Интервенцията е в порядъка на един час. Средното време за възстановяване е между 5 и 7 дни.

При всички случаи към решението за подлагане на операция трябва да се подхожда с внимание и отговорност след подробна консултация с пластичния хирург. Не се колебайте да му зададете всички въпроси, които искате, както и да поискате подробни инструкции за грижите за бебчо след операцията. Все пак, става дума за ВАШЕТО дете! И колкото по-рано се решите на трудната стъпка по пътя към оздравяването, толкова по-бързо ще оставите проблема зад гърба си и ще се радвате на своята рожба.

Автор: Наталия Градинарова
Консултант: доц. д-р Емил Георгиев,
пластичен хирург