Анкета

Новини

Розов уикенд в Розовата долина
Брой 42 - Май - 2010

Розовата долина. Няма българин, който да не може да уцели от първия път на картата с пръст точно къде се намира това райско място. И ако месецът е май, а вие имате няколко свободни дни - това е вашата дестинация. Розите започват да цъфтят втората половина на май и ако розопроизводителите са късметлии, красотата продължава докъм средата на юни. Представете си полета, осеяни в рози. Малки, леко парцаливи, но страшно ароматни цветове, кацнали по 100 на храст. Редици. Докъдето ви стигат очите. Това може да очаквате и това ще получите.


Преди да вземете отпуската си или да организирате свободния си уикенд, имайте предвид 2 неща: Първото е, че празникът на розата, който се организира в Казанлък, традиционно е първата неделя на юни. И второто: по време на розовата кампания местата в повечето хотели са заети от ужасно многото чужденци, които искат да видят розите и празника. Ще се сблъскате с тълпи особено любопитни японци, накичени с гердани от рози, които обикалят и снимат с тежките си фотоапарати. Празникът в града обикновено продължава няколко дена, но кулминацията е избирането на Мис Роза. Това се случва обикновено на централния площад и е наистина събитието на града. И ако оставим настрана градския празник, всъщност това, което ще остане завинаги в главите ви са розите. А за тази цел, ще ви се наложи да станете рано. Розоберачите започват в 5-6 часа. Докато има роса и слънцето все още не е станало непоносимо. Осигурете си гумени ботуши, по едно леко яке и се качете на колата. Покрай пътя навсякъде можете да видите масиви с рози и стига пазачите да ви разрешат да погледате и да поснимате, може да погазите между розовите редове. А материал за снимки - колкото искате и колкото можете. Между редовете се разхождат екзотични баби с набраздени от полския труд, груби ръце, целите опасани в найлони, за да се предпазят от сутрешната роса и компании мургави сънародници, които със смях и шумни разправии се организират, кой по кои редове да тръгне. Ако имате разрешение да се докоснете до скъпоценното цвете, ще ви дадат следните указания: не късай от дръжката, пази храстите и не чупи пъпките. Розите се берат нежно и се внимава да се откъсне само цветът. В разгара на сезона, ако храстите са обрани рано сутринта, към обяд отново са порозовели. Берачите казват, че берат, а след тях пак цъфти. И най-вероятно е така, но истинското бране приключва към 10, а може и по-рано. Когато изсъхне росата. За да е свеж цветът и да е маслодаен. Към обяд полетата са се опразнили, камионите с цвета са заминали към розоварните и няма и помен от глъчката по-рано.


И като казахме розоварни: В района на Казанлък има много розоварни и част от тях с предварително обаждане и срещу минимален вход, можете да влезете да разгледате. Ще видите как цветовете от сутринта потъват в огромните казани и ако имате голям късмет, ще ви покажат как накрая от едно почти незабележимо чучурче потича скъпоценното масло. Ще седите и почти няма да дишате докато ръцете на някой от собствениците държи здраво огромната стъкленица, в която като олио  - бавно и на тънка струйка се излива българското розово масло. За да се направи 1 килограм масло за нужни 4 тона рози. Можете ли да си представите 4 тона рози на едно място? Това е планина от чували. В миналото са се носели в големи плетени кошове, а сега пред казаните кротко чакат реда си разноцветни изпотени чували, пълни с уханни цветя. Ако сте пропуснали сутрешното бране, това е моментът да помолите за 2 шепи рози. Вземете ги в платнена торбичка или в хартия и когато се приберете вкъщи, ги разстелете на вестник, докато изсъхнат. Така ще получите уникален и напълно естествен ароматизатор за стаите си. Не пропускайте да си купите розова вода от някой от производителите. Гарантирам ви, че няма да има нищо общо с това малко шишенце, което ще си купите от някоя аптека в града. А розовата вода може да слагате на лицето си всяка вечер, да почиствате грима си  с нея, а да не говорим, че някои си я попийват. За стомах било. Пък дали е вярно... науката мълчи.


Не пропускайте да хапнете рибка на язовир Копринка, особено пържения сом! Кръчметата около язовира имат маси навън и може да прекарате там някой от задушните следобеди под сянката на дърветата с чаша бира. А останалото от програмата естествено е:  не забравяйте да видите тракийските гробници! Голямата косматка е почти под небезизвестната златна църква в с. Шипка. Влезте в гробницата, изслушайте гида и после се върнете в Казанлък, за да видите съкровището. Златото се намира в музея в Казанлък и наистина си заслужава пътя.


Така в шеги и закачки и един уикенд си е минал. Ще се качите в колата си на път за вкъщи и в носа ви ще има мирис на сладки цветя. 


Рози, хубаво хапване и малко история. Какво повече може да иска човек от един уикенд?


 


Автор: Анна Свиларова


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук