Анкета

Новини

СБОРНА ГРУПА – МИСИЯТА Е ВЪЗМОЖНА
Брой 81 - Август - 2013

Пенка Койчева е клиничен психолог в Медицински център "Детско здраве" - София, и столичната МБАЛ " Здравето". Тя е юрист, съдебен експерт психолог към съдебен район - София, външен специалист кризисни интервенции към Държавната агенция за закрила на детето. Завършила е й множество курсове в областта на психологията и др. Има публикации на различни общественозначими психологически теми.


Г-жо Койчева, през лятото в детските заведения се сформират т.нар. „сборни групи". Много родители се притесняват как детето им ще се адаптира в новата обстановка. Какво бихте ги посъветвали?


Получават се няколко вида ситуации. Има деца, които остават в същата детска градина и са в групи със свои връстници. Други деца остават в същата детска градина, но са в групи с други дечица на различна от тяхната възраст. Има и такива, които сменят градината за летния сезон и там могат да попаднат в смесена група по възраст или в такава с деца на тяхната възраст. На практика се получава така, че някои деца остават при позната учителка, други срещат нови. Зависи от организацията и фактическата обстановка в съответната детска градина. Бих препоръчала на родителите максимално рано да знаят какво ще се случва в тяхната детска градина през лятото, за да не се окажат неподготвени или неприятно изненадани. Комуникирайте с директора!


Как да подготвим детето?


Децата са попивателни на света. Те чуват, виждат и усещат повече, отколкото си представяме. Обсъждайте организационните въпроси у дома без присъствието на детето. Често родителите дискутират под напрежение, което автоматично се пренася и се отразява върху психичния мир на детето. То интерпретира чутото  и видяното така: „Предстои нещо страшно да се случи с мен". Това го фрустрира. Реакцията му може да бъде отрицание: „Няма да ходя там", молба: „Моля те, мамо, да не ме оставяш", генерализирана опозиция: „Повече никога няма да ходя на детска градина, защото не е хубаво", психосоматична: "Боли ме главичката, коремчето, мога ли да си остана вкъщи ", и др. Затова е важно да не се създава предварителна негативна нагласа у детето, подкрепена от родителските страхове и притеснения. Говорете спокойно и ведро, за това, което предстои, усмихвайте се, бъдете позитивни.


А ние като родители как трябва да се подготвим?


Когато новите групите са сформирани, проверете лично, и то предварително, колко деца са в група, кои учители ще бъдат с децата, на каква възраст са децата и т.н. Ако се притеснявате как детето ще реагира в новата среда, поговорете предварително с учителите. Много е важно как те ще го посрещнат и предразположат от вратата. Детето трябва да чувства сигурност, спокойствие и да очаква, че ще се забавлява. Много деца са изключително контактни и новата среда като място, приятели и педагози им носи щастие и нови възможности.


Как да сме сигурни, че детето ще се чувства добре?


Може предварително да направите целенасочено наблюдение в двора, където децата играят. Забележете дискретно какво е поведението на възпитателите и изобщо на персонала на градината по време на детската игра, допускат ли се прояви на конфликти между децата, прояви на агресия между тях, как се разрешава спорът, игрите колективни или индивидуални са, има ли деца, които не се чувстват комфортно, и как се реагира в тази ситуация, всички групи заедно ли играят... Наблюдението е ценен съветник.


Как да го убедим, че му предстои нещо интересно?


Невербалната комуникация носи трайни послания към детето. Това е информацията, която то възприема от мимики, жестове, пози. Говорете така, сякаш го очаква интересно и забавно събитие. Излъчвайте добро настроение и сигурност. Не е добре темата да се преекспонира, на детето да се обяснява с дълги, сложни изречения, многократно или преди сън и хранене. Зависи и на колко години е то. Обстойната информация обърква, смущава и натоварва детето. Спестете му подробностите. Все пак то отива на приятно и ползотворно място. По-добре е да се съобщи за предстоящата промяна скоро, преди тя да се наложи. Дългите очаквания в неяснота са мъчителни за много деца. Не във всяка възраст те могат да се ориентират във времето: "Другият месец, следващата седмица, след 3 дни...".


А ако детето не успее да се адаптира?


Ако то не се адаптира независимо от всеобщите усилия, ако забелязвате трайни и негативни промени в храненето, съня, физиологичните нужди, навиците, емоционалното му състояние като цяло, общуването, ако нещо ви смущава в поведението му, спрете детето от посещенията в градината. Обратната връзка от учителите и детето винаги е наложителна. Предразполагайте го да ви споделя. Бъдете негов приятел и съмишленик и не го упреквайте. Караниците, наказанията и боят са абсолютно забранени. Има алтернативни решения на всяка ситуация.


Тъй като тя не е универсална към всеки казус, потърсете специалист психолог своевременно. Всичко се решава с любов и зачитане на неповторимата детска личност. Обичам една източна мъдрост: "За да се научиш на бъдеш родител, първо трябва да се научиш да бъдеш дете".


Практиката показва, че по-добре се адаптират деца в групи на еднаква възраст или в съседна такава (3-4 г.) Когато групата е сборна с деца на различни възрасти (3-6г.), може да се получи сблъсък между игрите, интересите, нуждите, психичното развитие на децата. Тази възможност се намалява, ако детската градина е частна, броят не децата не е голям, децата се обучават по някаква различна система (например Монтесори).


Въпросите зададе Цветелина Терзиева


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук