Анкета

Новини

СКУЧНИЯТ ОТЛИЧНИК
Брой 82 - Септември - 2013

„Като ученик не съм бил зубрач, но бях скучен отличник". Това призна пред списание „Кенгуру" омбудсманът Константин Пенчев. Затова не може да си спомни и пакости, които да е правил. Помни обаче учителя по физическо, който всяка сутрин стоял на входа на елитната столична Осма гимназия и проверявал подстрижките на момчетата с шамар по тила.


„Добре, че времето, когато беше нормално учител да удари ученик отдавна отмина", казва защитникът на народа. Учуден е обаче от разсъжденията на някои днешни родители, които са млади, расли в друго време, а задават въпроса: „Щом детето си е мое, защо да не го бия?".


„Все още има хора, на които трябва да обясняваме, че първо - детето не е тяхно. Не е и на държавата. Слава богу, от векове няма робство. Едно човешко същество не може да бъде ничия собственост. И колкото по-малко е то, толкова по-трудно може да отстоява своите права. Затова са институциите. Те трябва да следят


никой да не посяга на детето


нито физически, нито психически", казва Константин Пенчев.


Освен омбудсман на републиката той е и детски защитник. Това налага често да обикаля страната и да се среща с подрастващи на различни възрасти - от детската градина до гимназията. С радост установява, че разлика между децата от селските райони и тези в големите градове няма. Всички са информирани и будни, което вероятно се дължи на телевизията и интернет. Не крие, че срещите с младите хора го зареждат.


Самият той


бил много злоядо, но упорито хлапе


Първи клас го заварил в Прага, където баща му бил дипломат. Записали го в българското училище там. „Аз пишех с лявата ръка, а това тогава беше немислимо. Много се измъчих първия срок - пишех с молив, триех с гума. В края на срока обаче бях пълен отличник, включително и по краснопис", спомня си Константин Пенчев.


Високият днес близо два метра мъж призна, че се притеснявал от ръста си като малък. В по-ранните детски години растял по-бързо от връстниците си. В седми клас обаче от пръв в редицата по физическо се оказал на опашката. Към десети клас понаваксал, но пак не му било достатъчно. „Като отидох да си вадя зеления паспорт на 16 години, много се притеснявах в коя графа ще попадна. За ръста те бяха три - нисък, среден и висок. Когато казах на служителката колко сантиметра съм, тя ме записа в графа „висок". Бях много горд с това. За мен беше въпрос на чест", смее се днес омбудстманът. Казва, че


в казармата пораснал с 12 сантиметра


за две години. Оттам си тръгнал с внушителните 196 сантиметра.


После среща съпругата си Мирена, която също е юрист. Освен на хармоничен брак двамата се радват на две вече пораснали деца. Те са наследили професията на своите родители. „Дъщеря ми - Мирена, е кръстена на майка си. Днес е на 31 години и работи в Европейския парламент в Брюксел. Синът ми носи името на баща ми - Любомир. Той е на 29 години", казва гордият баща.


Твърди, че


никога не е налагал мнение


в избора на децата си. Сами решили да завършат английска гимназия и да продължат с право. Допуска, че семейната среда донякъде е изиграла роля в избора им. Със съпругата си често обсъждали вечер различни казуси и вероятно това е запалило интереса на децата. Признава обаче, че и Мирена, и Любомир са амбициозни като родителите си.


Автор: Цветелина Терзиева


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук