Анкета

Новини

Самотната майка
Брой 55 - Юни - 2011

     Трудно е да бъде намерена статистика колко точно са самотните родители у нас и по света. Докато за класическото семейство с двама родители, свързани с или без брак, можем да намерим по-точни числа, то самотното родителство като че ли все още се крие и премълчава, вероятно и от самите орисани да бъдат точно такива родители или пък динамичният начин на живот на съвременния човек прави тези понятия твърде неясни и постоянно променящи се. Знае се колко са изоставените по домовете деца на самотни родители (около 60%), но не и колко са онези мъченици, нагърбили се с трудната задача сами да си гледат децата, без да ползват, поне у нас, някакви специални привилегии. Сигурно е едно - че те все повече ще нарастват и около 2015 година се очаква в световен план да са повече от семействата тип "мама, татко и аз". Със сигурност и повечето самотни родители са и ще бъдат жени. Може би пред техните прекалено различни случаи и болки статистиката ще замълчи, и защото, както се казваше в началото на „Ана Каренина": „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему".


 Отношението към нея


Отношението към разведените, съжителстващи без брак или самотни майки, колкото и да се е променяло през вековете, с властващите в тях религиозни и светски норми, все още не е достигнало онова ниво на цивилизованост, което би им позволило да живеят като равноправни членове на обществото. Да, привидно те вече не са принудени да носят "алената буква на позора", не са замеряни с камъни от общността като блудници, не им е отказвана работа и квартира, може би не умират в мизерия, както героините от класическата литература, но все още ще се намерят съвременници с беден жизнен опит, които самодоволно и без срам да заключат, че "парясницата" сама си го е направила и след като доброволно е останала "без мъж", то би следвало "сама да се оправя", вместо да поздравят жената, ако не за избора, поне за куража да избере по-трудния и достоен път, вместо да убие бебето още в утробата,  за да не се мъчат и двамата в този толкова жесток свят. Тя е отказала и да го подхвърли в някой дом за "сираци", или да го продаде в чужбина - престъпления, които, оказва се, за определени малцинствени групи с друга ценностна система, са или лесен начин за отърваване от проблеми, или пък доходен бизнес.


     Ако се замислим като цяло за самотно живеещите жени, със или без деца, ще видим нещо общо и еднакво дразнещо. Днес все още липсата на постоянен партньор те прави непълноценна в обществото. И тук дори не говорим за „перфектен" мъж, а просто за мъж до теб. Да си сама е знак, че нещо с теб не е наред. И тази „причина" веднага ще бъде намерена. Може би не си достатъчно атрактивна, или пък нямаш нужните качества, за да привлечеш и задържиш подходящия. А може би всички мъже бягат от теб, защото усещат, че „не си стока" - дали моралът е на ниско ниво, или пък имаш характер, който не могат да пречупят, това няма как да знаят. Вероятно въпреки извоюваното изравняване на двата пола във всяко отношение, на жената, поне у нас, дълго ще й се налага да воюва за правото да бъде уважавана сама по себе си, даже и сама, без „половинката" до нея.


И се получава верижна реакция


Същото неодобрение се пренася и върху детето, което, особено ако е момиче, задължително ще тръгне по лошия път на мама. И това са разсъждения, които, за всеобща изненада няма да чуем само от възрастни хора от малки градчета и села, които обяснимо са изживели по-голямата част от живота си при по-различни обществени норми и разбирания и по-трудно ще свикнат с новото. Като че ли все още е трудно да се вникне в причината тази жена да е "различна" от общоприетото и всичко се завърта към морала й, без да се вземе под внимание, че съдбата на всеки е различна и моралът в живия живот се оказва толкова разтегливо понятие. Едва ли има човек, който от дете да знае със сигурност какво ще му поднесе животът и никой от нас не би искал неприятни изненади, но често се оказва, че сме неподготвени за онова, което ни се случва и няма как да сме предвидили.


„Съдба" или избор


Причините да си самотен родител са твърде много. Понякога бременността е била нежелана и ненавременна, но бъдещата майка решава да задържи детето, без да има сериозен партньор или отговорен мъж, който да й помага с отглеждането му. Случва се мъжът съзнателно да е пожелал да бъде баща, но впоследствие отказва да припознае детето и уплашен от отговорностите, които го очакват, избира позорното бягство. Друг път разводът и новото семейство се оказват причина да загърбиш бившата жена и "бившето" дете, сякаш никога не са съществували. Тук, разбира се, не говорим само за финансова издръжка на детето, а за възпитание и морална отговорност, грижи, които стават още по-големи след стресиращата за малкото раздяла на родителите и отсъствието на родителя, който вече не живее със семейството. Нерядко грижите на таткото се изчерпват с покриване на материални разходи, което е важно, но крайно недостатъчно усилие, за да се смяташ за истински родител. Защото детето има нужда предимно от тях, а не толкова от жалката издръжка, определена от българските закони, колкото и труден да е от икономическа гледна точка животът у нас.


     Нерядко пък жената съзнателно решава да бъде самотен родител, защото просто не е срещнала "идеалния" и не е убедена в качествата на съвременния мъж за родител, или пък не успява да се намери желаещ, който да се "жертва" и да вземе жена с дете от предишна връзка. Било, защото е допълнителна финансова отговорност, или защото се страхува, че жената няма да иска второ дете, а и малко са хората, които могат да приемат чуждо дете и да го обичат като свое. В по-трагичните случаи вместо на любящ съпруг, е попаднала на истински звяр и бягството и от него е било животоспасяващо, след което за дълго е „отказала" мъжете.


Защо нямам татко?


 Като че ли най-трудно е да се даде отговор на въпросите "Защо аз нямам татко? Защо не сме семейство като другите?", зададен от малкото дете, което расте, наблюдава и се чувства различно, в свят, в който все още еднаквото доминира и се възприема за нормално. Всяка такава майка знае, че все  някога ще трябва да проведе този най-труден разговор и той винаги идва по-скоро, отколкото е очаквала. Преди да попита нас, то вече се е сблъскало с нетактични въпроси от останалите малчугани, които по рождение не са жестоки, но са отглеждани в семейства на тесногръди родители, които не прощават чуждите грешки, нито уважават чуждия избор, а децата им просто попиват чуждия модел на поведение и разсъждения, преди да ги е осмислило.


    Докато се усетим, хлапето вече не е онова бебе, изцяло зависимо от нас, което едва може да направи няколко движения само и само се усмихва или плаче, в зависимост от настроенията или нуждите си. То расте не само физически, струва ни се съвсем малко, а вече наблюдава и разбира твърде много, задава онези въпроси, чийто отговор е толкова сложен и труден и започва да развива комплекси на необичано, нежелано и отхвърлено дете. То не може да знае с точност какво и защо се е случило между родителите му, за да не са заедно и ако усеща, че мама е нещастна от ситуацията, ще чувства лична вина  за обърканата ситуация, в която са попаднали тримата.


     И болезнено откровеният разговор между двамата ще трябва да надхвърли личната история и да обхване много други проблеми от човешките взаимоотношения, морал и разбирания.


 


Автор: Вера Хинчева


 


Рейтинг на статията:



За да може да пишете коментар моля влезте в системата.
Ако нямате регистрация може да си направите тук