Кубчето е една от най-простите играчки. Но специалистите го считат за необикновено удачен носител на информация.

Каква проста и ласкава дума - „кубче"! Каква красива и завършена форма - куб! Нещо повече от играчка. Дар от възрастния човек за малкия, послание на едни хора към други през всички времена.

Формата - това е...

За какво се разказва в това чудесно послание? Затова, че в огромния свят изключително много предмети повтарят кубическата форма - и как талантливо, неповторимо!

Всяко кубче пази в себе си информация за внимателните очи и чувствителните пръстчета на децата. Това е своеобразен разказ за цялостната форма, за праволинейния контур, за симетрията и пропорциите. Гладки и равни помежду си, страните на куба са идеално приспособление за изобразяване на различни обекти от окръжаващия свят. Кубчетата са необикновено удачни носители на информация, защото тук може да я наредите тройно по-добре, а и картинките на такива обемни носители при желание стават удивително подвижни. Те се „мяркат" пред взора на детето, като го приучават по-активно да търси нужното изображение. Това не е статична картинка на книжна страница. Кубчето може да се върти в различни посоки. На него се поместват до шест еднородни обекта. По тези картинки мъникът узнава порядъка на вещите в нашия свят, усвоява зародиша на такива понятия, като групиране, класификация.

Да направим избор

Днес има огромен избор на пазара на кубчета с картинки. С какви ще запознаем детето първоначално е въпрос, който далеч не е безсмислен. За да могат кърмачетата да изследват всички достойнства на кубическата форма, необходимо е играчката да е съразмерна с детската ръка. Тогава мъникът ще може да я държи уверено. Ако кубчетата са твърди (дървени или пластмасови), когато ги хвърля, изпитва истинска наслада. В зависимост от силата на удара звукът се получава много различен. Меките кубчета от плат доставят друг вид удоволствие. Тях е толкова приятно да ги стиска в ръка! Те са напълно безопасни, а следователно подходящи за най-смелите експерименти. Мекият им характер е само едно от достойнствата на играчката. Направените от плат кубчета нямат ограничения в размера. Колкото по-голяма е неговата страна, толкова по-голяма е картинката. За кърмачето това е много важно!

Първи вид

Кубчета с предметни картинки

По мнение на специалистите, рисунките предизвикват в мъничето такава речева и двигателна активност, като реалния предмет. При това изображенията трябва да бъдат достатъчно крупни, ясни, очертани с дебел черен контур. Фонът - едно- или двуцветен. Също така бебетата по-лесно се концентрират върху картинки с кучета или котки, ако животното е изобразено в статична поза и не е отделено с линия „от земята".

На най-първите предметни кубчета са представени играчки, съдове, храна, животни... В началото детето се учи да вижда, намира и показва познати предмети, после - да ги назовава.

Съзирайки картинките на кубчетата, детето усвоява много важна информация:

• Съвършено различни обекти могат да имат един и същи цвят, например: вишна и пуловер, гъска и кон, круша и самолет и т. н.


• Предметите могат да се състоят от различни по цвят детайли.

Постепенно детето започва да запомня и различава детайли на изображението, назовавайки части от познатите предмети (колата има - колела, кормило...), групира картинките по предназначение на предметите (играчки, дрехи), различава  цвят, форма и размер на предмета и избира изображения по определени свойства.

На следващия етап върху кубчетата се появяват рисунки, които повтарят едни и същи обекти. Ето че вече няма само една ябълка, ябълките са много, няма вече само едно плюшено мече, а цяло семейство мечета. Такива „дълбоки" по съдържание кубчета дават по-голяма възможност за развитието на възприятията и мисленето на мъника. Обектите на картинките са разположени по различни начини: един в друг (ябълките в кошничка, папагалът в клетка), един върху друг (пеперудата върху маргаритката), един до друг, един пред друг. Броят им също вече е различен. Сега предметът не е един, а са много (мишка и мишки, ябълка и ябълки...). Не се срещат често такива умни кубчета. И е желателно да не пропускате срещата с тях!

Какви открития може да направи детето с помощта на кубчетата?

• Еднаквите (подобни, еднородни) предмети може да бъдат много, а думата за тях е една;


• Един и същи предмет може да има различни названия: маргаритка и цвете.


• Един и същи предмет може да извършва различни действия и, обратно, различни предмети - еднакви действия: мечето седи и се усмихва.

Втори вид

Кубчета с малосюжетни картинки

Този вид кубчета се появи сравнително скоро. Дълго време се считаше, че сюжетите върху кубчетата може да бъдат само с фрагменти от известни приказки. А водещи бяха дървените изделия. Обаче детето има нужда и от нещо друго. В идеалния случай - кубчетата са с големи рисунки, където един персонаж на всяка картинка изпълнява просто и понятно за детето действие. Сюжетът, като правило, се повтаря: или един герой извършва различни действия, или различни герои правят нещо подобно. Такива кубчета помагат за развиване на представата за подобието и многообразието на предметите, техните признаци, манипулациите с тях. Играчката действа разбираемо, бързо и непосредствено.

Ето че пред детето стои кула от три кубчета от различни величини. На всеки „етаж" може да срещне един и същи герой: куче или зайче, котка или таралеж, катеричка или мече. При този персонаж, детето среща три различни картинки, показващи различни действия: спи в леглото и се къпе, играе си с играчки и свири на музикален инструмент... но ако завърти кубчето, може да види, че различните герои, се оказва, обичат да правят едно и също: таралежчето и мишката - карат кола, кучето и зайчето се къпят и т. н. Всеки ден детето прави малки открития.

Трети вид

Кубчета с логически картинки

Основната задача на кубчетата - да помогнат на детето да установи несложни „взаимоотношения" между различни обекти, да разкрие причинно-следствените връзки. Такива кубчета са необходими на детето, започващо три годинки, когато то вече може да състави най-прости логически вериги. Например: Кое какво яде? Кое къде живее? Кое за какво съществува? Детето вижда два куба: на единия разни животни, на другия - техните домове.

Устройте весела игра, като всяко животно трябва да се стреми да попадне в своя дом. Може да използвате звуци, типични за всяко живо същество, изобразено на картинката. Например: ква-ква, чик-чи-рик, бау-бау, мяу-мяу. Също може да се имитират начините им за придвижване: скок-подскок (катерички, зайчета), пляс-пляс (крилата на птицата).

За да свърже детето в съзнанието си изображението на животното и мястото му на обитание, започнете с кратки истории. Например: „живяла една котка. Ето я нея - котката. Козината й е мека, жълта, с рижи петна. Опашката й е дълга. Седи си котето и мърка, мижи с очи. Иска топло мляко да пие, да си легне на прозорчето и да се сгрее на слънчице." След този разказ попитайте детето, кой вижда на картинката и какво прави това животно. После продължете разказа за нея, използвайки втория куб.

„А ето го и дома на котето! Какъв красив дом! Какъв покрив, а ето и прозорчето за нашето коте. На прозорчето има цвете. То също обича топлото слънчице. Лежи котето на перваза редом с цветето и мърка: „мър-мър-мър". По време на разказа поставете едно до друго кубчетата с котето и дома пред погледа на детето. В следващия момент може да помолите детето да „прелети" заедно с птичката до къщичката, нарисувана на кубчето.

А може да устроите игра с известна „провокация". Пред детето поставяте кубче с изображение на животно и второ - с любимата му храна („Кой какво яде?"). За да свържете в съзнанието на мъника изображението на животното с присъщата му храна, започнете с кратка история за конкретен персонаж. Започвате подобно на гореописаната история. Но „лежи си котето на перваза и иска угощение". Нейното желание задължително трябва да се озвучи: „Желае котето угощение, хайде да го нагостим! Да видим къде е купичката с мляко!". Към изображението на котето прибавяме кубче с купичка мляко и шумно се „радваме" и „примляскваме" („изпивайки" млякото ). Не са излишни и похвалите за млякото (колко е вкусно и топличко).

Възможна е и по-различна игра. Пред котето да поднесем изображения на различни лакомства (млякото оставете за накрая). Например вие произнасяте: „Ето ти котенце орехи!" . В този момент детето вижда на вашето лице недоволно изражение. Отрицателно кимнете с глава, сякаш отразявате чувствата на котето. И така до момента, когато котето получи купичката с мляко. Тук котето ще се зарадва и горещо ще „благодари" на детето. Сцената се изиграва така, че мъникът непременно да запомни с какво се храни котето/животинчето.

Четвърти вид

Кубчета със сюжетни картинки

Може би с тях започва целенасочената работа по разширяване на речниковия запас и развитието на свързана реч, осъвършенстването на граматическия строеж. Като правило на такива кубчета са представени сюжети от известни народни приказки. Кубчетата с такива картинки може да се нарекат сюжетни. В същото време те напомнят логически, в процеса на игра детето започва да възстановява последователността на действията на героите. Това не е произволен разказ, който всеки път може да бъде различен. Тук всички картинки са свързани с един сюжет. А за да може детето по-лесно да възстанови логическата верига, съпровождайте показването на картинките с преразказ. В началото мъникът слуша предложението и ви помага да завършите изречението, след това започва да разказва приказката все по-самостоятелно. Какви са речевите игри с първите сюжетни кубчета?

• Сложете кубчетата умишлено невярно и попитайте: „Вярно ли са наредени картинките? Какво трябва да направим, за да е правилно?"


• Сложете картинките така, че в приказката да отсъства един от познатите на детето епизоди. Попитайте го: „Кой епизод от тази приказка е изпуснат? Разкажи".


• Нека детето да намери картинката с началото на приказката и разкаже как тя започва.


• А после мъникът трябва да намери картинката с края и разкаже как тя завърша.


• Помолете го да намери средата на приказката. Какво се случва там?


• Предложете му да разкаже приказката, гледайки картинките, разположени отзад-напред. Започнете сами, а след това детето да продължи със следващата картинка.


• Пробвайте заедно да разказвате приказката от името на найните герои.


• Кажете на мъника: „Аз сега ще избера една картинка и ще кажа от нея няколко думи, например: дядо, посадил, ряпа. А ти се постарай да съставиш изречение с тези думи и да намериш нужната картинка".

Прекрасно допълнение към сюжетите на народните приказки са кубчета по известни авторски приказки („Червената Шапчица", „Трите прасенца"...). Важното е героите на кубчетата да бъдат лесно познаваеми, а на картинките да бъдат представени ключови епизоди от конкретната приказка.

Пети вид

„Събери картинките"

Играта с тези кубчета е достъпна за 3-4-годишните деца. Именно в тази възраст децата се учат да събират картинки от две-четири части. Полезното увлечение за конструиране постепенно набира скорост: мъникът събира картинки, има на свое разположение доста повече фрагменти. Тази дейност е изключително полезна за развитието на зрителните възприятия, ориентацията в пространството, усърдието. И първите опити са полезни още в ранна възраст. Плодове и зеленчуци, играчки и транспорт - всеки един от тези обекти може да бъде построен от няколко (като правило четири) малки кубчета. Разбира се, в началото детето само достроява изображението, конструирано от възрастния, но постепенно се научава да действа все повече самостоятелно.

С кубчетата-фрагменти има още немалко весели игри

• Трябва просто да вземете и хвърлите малките кубчета; нека да се разпилеят на пода. Колкото по-далече, толкова по-добре. След това оставете детето да ги събере. Играта е в това, да открие най-много фрагменти, които образуват цяла картина. И да каже какво може да се получи от тези фрагменти.

Хвърлянето е било неудачно? Повторете още веднъж!

• Вземете кубчетата и, седейки на стол, ги разпръснете пред себе си. Те няма да се разпръснат надалеч и може да ги съберете, без да ставате. Но го направете с помощта на краката. Първо, поглеждате какво е излязло при хвърлянето, без да ставате от стола, достигате до всяко от четирите кубчета и ги обръщате така, че фрагментите да са на вярната страна, за да образуват едно изображение. После играта продължава с това, кой може да обърне кубчетата с крака по-бързо от останалите.


• Победителят е този, който може, с помощта на пръстите на краката, да състави картина от кубчетата. Но това е доста сложна игра.

Шести вид

Дидактични кубчета

Това е занимание за по-големи деца. С помощта на дидактичните кубчета децата се запознават с цифрите и буквите, учат се да съставят примери, да създават от буквите срички, а от сричките думи. Обаче в последно време се появиха и дидактични кубчета, които могат да бъдат полезни и за по-малки деца. Вашият мъник е от тези, които се интересуват от удивителните символи във вид на цифри? Такива кубчета се наричат предметно-символни или предметно-знакови. Представляват кубчета със символи (цифри) и кубчета с еднородни картинки, числото на които е обозначено с цифра. Например на кубчето са изобразени хранителни продукти: плодове, зеленчуци - всички в количество от 1 до 6. В началото детето се учи да показва много малинки, банани... После - един морков, разделени на групи един банан, една малинка. Когато тези понятия се усвоят, може да покажете на детето как се смятат предметите.  Попитайте своето мъниче: „Колко гъбки има тук? Хайде да смятаме!". После хванете детето за ръка, ясно и отчетливо кажете: „Една" и поставете детското пръстче върху първата гъба. После произнесете новото числително: „Две", едновременно поставете пръстче на втората гъба. След това направете кръгов жест над гъбките и кажете: "общо гъбките са две". Помолете детето да повтори. Така сметнете и другите предмети (в порядък от 2 до 6). Запознаването с цифрите става естествено, когато вие направите обобщителния жест при пресмятането на предметите, тук ще покажете на детето знака, обозначаващ названото число, и поставяте заедно с предметите кубчета с нужните цифри - големи и ярки. С времето детето се научава да обхваща с поглед количеството предмети върху кубчетата, както да разпознава и числото по опредено разположение на еднородни обекти в пространството. Тази дейност помага да се формират трайни навици за смятане.

Автор: Силвия Чалъкова